Софийски международен панаир на книгата

Lost in translation

Изгубени в превода на думата „джендър“

 - Lost in translation

Не превеждам нарочно заглавието. Цитат е. Име на филм, който се появи по българските екрани като „Изгубени в превода“. Приех го навремето без никакви възражения. Години по-късно четох интервю с наш преводач от английски, който твърдеше, че българското заглавие би трябвало да е „Изгубено в превода“. Защото не героите на филма, а НЕЩО се е изгубило в превода. Английският израз позволява и двата варианта на български. Филмът на София Копола не губи нищо, независимо от избора на преводача. Ние, българските зрители – също. Изкуството и литературата допускат различни тълкувания и нюанси. Стига те да не променят изцяло смисъла на казаното или написаното.

В рамките на литературата често цитираната мисъл, че „преводът е като жената: ако е верен, не е хубав; ако е хубав, не е верен“, може да предизвика само усмивка. Дори и у преводачите.

Когато обаче става въпрос за документи, закони, конвенции – за текстове, от които зависят животи, верността на превода трябва да е основен и единствен принцип в работата на преводача. И ако в определен език липсва дума, напълно съответстваща по смисъл и значение на използваната в оригинала, преводачите и редакторите би трябвало много да се замислят над превода ѝ, преди да публикуват текста. И не само да се замислят, а и да се консултират със специалисти, да проверят как са се справили с проблема колегите им в други страни и на други езици. И ако се налага, да приемат въпросната чуждица, като паралелно с това достатъчно добре обяснят смисъла и значението ѝ.
Явно случаят с превода на Истанбулската конвенция изобщо не е такъв.

Преводаческо невежество, преводаческа немощ или безхаберие е злощастният опит за превод на английското понятие „джендър“/„gender“? Или и трите, но отнесени не само към преводача, а и към всички, през чиито ръце е минал въпросният текст, преди да бъде публикуван. Че е минал само през ръцете е ясно. През главите не е. И сега всички си блъскаме главите и сме напът да вдигнем ръце и да се откажем от важен международен документ против насилието заради онова, което е изгубено в превода. И в крайна сметка изгубените в превода ще сме всички ние. Ако не направим нещо.

Америка за България

Как да се преведе „джендър“ – като „социален пол“ или „социален род“? И двете понятия – и „род“, и „пол“ – в нашия, българския, език носят свои смисли, които дори определението „социален“, сложено пред тях, трудно променя, да не говорим, че може да доведе до по-голямо неразбиране. Добавям още два варианта – „социална роля“ и „социална функция“. И докато ги изписвам, си давам сметка, че за обяснението на смисъла на понятието „джендър“ са необходими вероятно и четирите варианта. Плюс свобода на избор, право на лично усещане, моментно или постоянно състояние. Или на възможност.

Пояснявам с пример от живота.

Когато почина баща му, синът ми беше 4-годишен. На двайсет и пет поех и ролята на бащата. Тоест джендърът, социалната ми роля, както и функциите ми – и вътре, и вън от семейството – доста се промениха. Това не ме превърна в мъж, нито в същество от друг, трети, неутрален пол. Не ми промени и сексуалната ориентация. Никога не бях го искала, но се наложи да съм мъжко момиче. Не е комплимент. Извод е.

Помните ли стихотворението на Недялко Йорданов „Моето мъжко момиче“? Джендър заглавие, биха казали младите. В техния език понятието отдавна съществува, вярно – в доста пъстър, артистичен и фриволен контекст, но не това е в центъра на вниманието ни сега.

Colibri april 2017

Да ви е минавало през ума, родители, баби и дядовци на днешните младежи, слушайки някога популярната и обичана песен, че в нея има нещо притеснително, нещо, което поставя под въпрос или направо застрашава наличието на два биологични пола? Едва ли. На мен и сега не ми минава. Не заради личната ми драма. И не заради безспорната женственост на Маргарита Хранова и също толкова безспорната мъжественост на Стефан Данаилов (двамата изпълнители на песента) и на автора на текста Недялко Йорданов. Няма да ми хрумне да се уплаша за чистотата на половете и да се усъмня в смисъла на стихотворението дори ако чуя песента в изпълнение на Иво Димчев. Най-много да се усмихна.

„Джендър“ е хубава дума – неутрална, толерантна, политически коректна, при това значенията ѝ може да се увеличават, дообясняват, възможно е във времето дори да се промéнят. Традициите също се променят. И думата „традиция“ не е българска. Не е и единствената чуждица в богатия ни език. Споменавам я, защото точно тази дума се появява почти винаги, когато в консервативния ни социум възникнат спорове, не само езикови. И защото, надявам се, всички сме наясно, че приемайки я, езикът ни не е станал по-неясен и далеч не се е увредил, напротив. Т.е. няма да ни заболи, ако новата дума „джендър“ се пренесе директно, без превод в българския текст на конвенцията. С бележка под линия, обясняваща значението ѝ.

А че Истанбулската конвенция (и тази дума не е българска, но за нейното значение или превод не чух да се говори) трябва да се приеме, в това нямам никакви съмнения. Дори ако в резултат от този акт някъде в Европа бъде спасена от обрязване само една-единствена етиопка. Резултатът обаче със сигурност ще е далеч по-добър и далеч по-обхватен. Колко пó – всеки може да разбере, стига да прочете внимателно въпросната спогодба, след като бъдат отстранени грешките в превода ѝ.


* Екатерина Войнова e преводач

(Бел. авт. – това, че пиша „преводач“, а не „преводачка“, не е опит да скрия факта, че съм жена, нито желание да придам мъжка тежест и авторитет на част от социалната си роля – на част от джендъра си. Просто се подчинявам на сега действащите у нас езикови норми, които изискват задължителна употреба на формите в мъжки род при обозначаване на професиите.)

Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.

Bookshop 728×90