Всички зрители знаят повече от Джон Сняг за истинския му произход и милиони зрители по цял свят чакат кога и самият той ще научи. В понеделник, 7 август, HBO България излъчи четвърти епизод от Седми сезон на на най-гледания сериал за всички времена – „Игра на тронове“. Голямата тайна вероятно ще бъде разкрита още следващия понеделник и докато във всеки епизод чакаме „знаци“, намекващи кой е Джон Сняг, нека прочетем повече за неговия баща – не осиновителя му Нед Старк (който всъщност е брат на майка му Лиана), а Регар Таргариен, наследникът на Лудия крал Ерис и Железния трон.
Предлагаме ви откъс от предисторията на разказаното в книжната поредица „Песен за огън и лед“, върху която е базиран сериалът „Игра на тронове“ – финалната част от историята на кралския род Таргариен, чието начало начело на Седемте кралства и на престола във Вестерос поставя Егон Завоевателя. Описана е от Джордж Р. Р. Мартин, Елио М. Гарсия-младши и Линда Антънсън в книгата „Светът на огън и лед“ („Сиела“).
Таргариените били с чиста валирианска кръв, драконови владетели от древен род, пише Мартин. В разцвета на величието си древна Валирия бил най-великият град в познатия свят, център на цивилизацията. Зад блестящите му стени няколко десетки благороднически домове си съперничели за власт в двора, а Таргариените далеч не били сред най-силните драконови владетели – затова, когато се оттеглили на Драконов камък, мнозина помислили, че са се уплашили. Но преселването им било заради пророчество за падането на Валирия. Това се случило 12 години по-късно и единствено Таргариените сред драконовите владетели оцелели.
Във фамилията било традиция братя да се женят за сестрите си, за да запазят чиста Драконовата кръв. Затова Егон Завоевателя се оженил за двете си сестри… и така до крал Ерис Втори, наречен Лудия крал. Той наследил Железния трон през 262 г. след Завоевателя. При възкачването си той вече се бил сдобил с наследник от съпругата си Рела (сестра му) – Регар, роден сред пламъците на Летен замък.
Ерис Втори
Ерис Таргариен, вторият с това име, бил само на осемнайсет, когато наследил Железния трон през 262 г. сл. З., след смъртта на баща си, властвал едва три години. Хубав младеж, Ерис се проявил достойно при Каменни стъпала във войната на Кралете на деветте петака. Макар и не най-прилежният, нито пък най-интелигентният, той притежавал безспорно обаяние, което му спечелило много приятели. Бил също така суетен, горделив и непостоянен – качества, които го направили лесна плячка за ласкатели и блюдолизци, макар тези недостатъци да не били докрай очевидни, когато се възкачил на престола.
Дори най-прозорливите не могли да предвидят, че Ерис Втори ще стане известен като Лудия крал, а царуването му ще сложи край на тривековната власт на Таргариените във Вестерос. Докато Ерис слагал короната си в съдбоносната 262 г. сл. З., едро чернокосо момче на име Робърт се раждало в Бурен край – било син на братовчеда на Ерис, Стефон. А далеч на север, в Зимен хребет, лорд Рикард Старк празнувал собствения си новороден наследник Брандън. След година се родил и втори Старк, Едард. И тримата младенци след време щели да играят ключови роли в краха на Драконите.
Новият крал вече си бил осигурил наследник в ли¬цето на сина си Регар, роден сред пламъците на Летен замък. Ерис и кралицата му, сестра му Рела, били много млади и очаквали от тях още много деца. Въпросът бил ключов, защото трагедиите от управлението на Егон Невероятния били окастрили кралското родословно дърво до два самотни клона.
На Ерис Втори не му липсвала амбиция. По време на коронацията си заявил, че иска да бъде най-великият крал в историята на Седемте кралства, самомнение, което някои от приятелите му насърчавали, предлагайки прозвища, с които биха могли да го запомнят поданиците му – Ерис Премъдри или дори Ерис Велики.
Дворът на баща му се състоял най-вече от по-възрастни и опитни мъже, мнозина от които служели още от времето на Егон Пети. Ерис Втори ги освободил до един и ги заменил с лордове от собственото си поколение. Най-значимият му ход бил да пенсионира възрастната си, извънредно предпазлива Ръка – Едгар Слоун, и да издигне на негово място сир Тивин Ланистър, наследника на Скалата на Кастърли. Двайсетгодишен, той станал най-младата Ръка в историята на Седемте кралства. Мнозина майстери и до ден днешен настояват, че това назначение е най-мъдрото нещо, което „Ерис Премъдри“ сторил в управлението си.
Негово Величество имал големи планове… Нито един от тях не се сбъднал – повечето всъщност били забравени, преди да мине и месец. Ерис Втори се отегчавал от кралските си хрумки също толкова бързо, колкото и от любовниците си. Но пък Седемте кралства просперирали неимоверно през първото десетилетие от управлението му, защото Ръката на краля имал всичко, което липсвало на самия крал – усърдие, решителност, издръжливост, мощен ум, справедливост, строгост.
„Боговете са създали и отгледали този мъж, за да управлява“, написал Великият майстер Пицел в писмо до Цитаделата, след като служил две години с Тивин в Малкия съвет.
А той управлявал. Колкото по-хаотично ставало поведението на краля, толкова повече отговорността на царуването падала върху Ръката му. Кралството се развивало в ръцете на Тивин Ланистър, така че никой не виждал у непрестанните капризи на крал Ерис някакви знамения. Мнозина Таргариени преди него имали подобни проявления, от които не следвало нищо лошо. От Староград до Вала тръгнала мълвата, че Ерис носи короната, но управлява Тивин Ланистър.
Именно Тивин Ланистър разрешил спора с браавоската банка (макар и без да постави Титана на колене, за неудоволствие на краля си), изплатил дълга на Джеерис Втори със злато от Скалата на Кастърли, като поел дълговете на Короната. Също така си спечелил одобрението на мнозина от големите лордове, като отменил законите на Егон Пети, които ограничавали правомощията им. Намалил и тарифите, и данъците за стоките, пристигащи от и в пристанищата на Кралски чертог, Ланиспорт и Староград, спечелвайки си подкрепата и на богатите търговци. Построил нови пътища и ремонтирал стари. Организирал много великолепни турнири, за радост на рицари и на простолюдие. Грижел се за търговията със Свободните градове и строго наказвал пекари, използващи стърготини вместо брашно, и месари, пробутващи конско за говеждо. Във всичките си начинания получил голяма помощ от Великия майстер Пицел, чиито хроники за царуването на Ерис Втори най-добре описват онази епоха.
Ала въпреки всичко постигнато, Тивин Ланистър не се радвал на обич сред хората. Съперниците му го обвинявали, че е горделив, жесток, лишен от милост, неотстъпчив и че не умее да се смее. Знаменосците му го уважавали и го следвали и във война, и в мир, но никой сред тях не му бил приятел. Тивин презирал баща си, слабоволевия, дебел и некадърен лорд Титос Ланистър, а взаимоотношенията с братята му Тигет и Герион били бурни. Обръщал повече лично внимание на брат си Кеван, близък довереник и сподвижник още откакто били деца, и на сестра си Джена, но дори тогава по-скоро бил предан, отколкото обичлив.
През 263 г. сл. З., година след като станал Ръка, сир Тивин се оженил за красивата си братовчедка Джоана Ланистър, дошла в Кралски чертог през 259 г. сл. З. за коронацията на крал Джеерис Втори и останала като придворна дама на принцеса (по-късно кралица) Рела. Съпрузите Ланистър се познавали още от деца в Скалата на Кастърли. Макар Тивин Ланистър да не се от¬давал на публичност, твърди се, че любовта му към съпругата му била дълбока и отколешна.
За жалост, бракът на Ерис Втори и сестра му Рела не бил толкова щастлив. Макар да си затваряла очите за повечето изневери на краля, кралицата не одобрявала, че той „превръща дамите ми в свои курви“. (Джоана Ланистър не била първата, рязко освободена от задълженията си към кралицата, нито пък била последната.) Взаимоотношенията между кралската двойка се обтегнали още повече, когато Рела се оказала неспособна да роди на краля още деца. Помятанията през 263-та и 264-та г. сл. З. били последвани от мъртвородена дъщеря през 267 г. Принц Дерон, роден през 269 г., живял само шест месеца. После още едно мъртвородено дете през 270 г., последвано от помятане през 271 г., и подранилият с два месеца през 272 г., принц Егон, починал година по-късно.
Отначало Негово Величество утешавал Рела, ала след време съчувствието се превърнало в подозрение. През 270 г. сл. З. вече бил сигурен, че кралицата му изневерява. „Боговете не търпят копеле да седне на Железния трон“, казал той на Малкия си съвет – нито едно от децата на Рела след Регар не било негово, заявил той. Оттогава насетне забранил на кралицата да излиза извън Стегата на Мегор и повелил две септи да спят в леглото й всяка нощ, „да се погрижат да спазва обета си“.
Не се знае какво е смятал Тивин Ланистър по този въпрос, но през 266 г. сл. З. в Скалата на Кастърли лейди Джоана родила близнаци, момче и момиче, „здрави и красиви, с коси като ковано злато“. Това сякаш само допълнително нагнетило отношенията между Ерис Втори и Ръката му. „Като че ли съм си взел погрешната съпруга“, казал Негово Величество, когато му съобщили за щастливото събитие. Но из-пратил на всяко дете теглото му в злато като подарък. После заповядал на Тивин да ги доведе в Кралски чертог, когато пораснат достатъчно, за да пътуват.
„И майка им също, отдавна не съм зървал хубавото й лице“, рекъл кралят.
През следващата, 267 г. сл. З., лорд Титос Ланистър умрял на четирийсет и шест годишна възраст. Сърцето му се пръснало, докато се катерел по стръмното спираловидно стълбище към покоите на любовницата си. И така сир Тивин Ланистър станал лорд на Скалата на Кастърли и Пазител на Запада. Когато се върнал у дома за погребението на баща си и за да въведе ред в Западните земи, крал Ерис решил да го придружи. Макар Негово Величество да оставил кралицата си в Кралски чертог (Нейно Величество била бременна отново, този път с принцеса Шена), взел осемгодишния си син Регар, принца на Драконов камък, и повече от половината двор. През по-голямата част от следващата година кралството било управлявано от Ланиспорт и Скалата на Кастърли, където били и кралят, и Ръката му.
Приятелството между краля и Ръката му се разпадало. Преди Ерис подкрепял Тивин Ланистър по повечето важни въпроси, но с времето несъгласието помежду им растяло все повече. По това време кралят вече съзнавал общоприетите нагласи, че не е нищо повече от фигурант без власт, а истинският господар на Седемте кралства е Тивин Ланистър. Разгневен от подобни приказки, Негово Величество решил да ги опровергае и да постави на мястото му своя „прекомерно възмогнал се слуга“.
През 273 г. сл. З. лейди Джоана отново легнала в родилното ложе в Скалата на Кастърли, където умряла, раждайки втория син на лорд Тивин. Тирион, както било кръстено детето, било несъразмерно джудже с разкривени крачка, голяма глава и различни по цвят очи (според някои разкази, дори имало опашка, отрязана по заповед на лорд баща му). Простолюдието наричало уродливото му отроче „ориста на лорд Тивин“, както и „проклятието на лорд Тивин“. Когато научил за това, крал Ерис прочуто отсякъл:
„Боговете не търпят тщеславие. Отнели са му красивото цвете и са сложили в шепите му чудовище, та да се научи най-сетне на смирение“.
Не след дълго думите на краля достигнали до лорд Тивин, скърбящ в Скалата на Кастърли. Отпосле вече не съществувала ни частичка от старото им приятелство. Навикнал да се въздържа от всякаква проява на емоции, лорд Тивин продължил да изпълнява задълженията си като Ръка на краля. Справял се с ежедневните трудности на управлението, докато кралят ставал все по-невъздържан, груб и подозрителен. Ерис се обградил със слухари и заплащал щедро на мъже със съмнителна репутация. Засипвали го със слухове, лъжи и приказки за измяна, къде истински, къде не. Един такъв слух бил за капитана на личната гвардия на Ръката – сир Илин Пейн. Бил чут да се хвали, че лорд Тивин управлява Седемте кралства – за това Негово Величество изпратил Кралската гвардия да го задържи и предаде на мъчители, които да изтръгнат езика му с нажежени клещи.
Развитието на лудостта на краля се забавило за известно време през 274 г. сл. З., когато кралица Рела родила син. Радостта на Негово Величество била толкова силна, че сякаш го излекувала… но принц Джеерис умрял по-късно същата година, а Ерис се потопил в отчаяние и ярост.
Крал Ерис постил две седмици и направил преход на покаянието през целия град, до Великата септа, където се молил с Върховния септон. След това Негово Величество обявил, че оттук насетне ще спи само със законната си съпруга, кралица Рела. Ако сведенията, с които разполагаме, са верни, Ерис останал верен на обета си и загубил всякакъв интерес към жените след 275 г сл. З.
Новоизлюпената съпружеска вярност на краля явно възрадвала Майката, защото още на следващата година кралица Рела дарила краля с втория син, за когото той горещо се молел. Принц Визерис, роден през 276 г. сл. З., бил дребен, ала здрав, а по-красиво дете от него Кралски чертог не бил виждал от незапомнени времена. Макар на седемнайсет принц Регар да бил всичко, което може да се иска от един наследник, цял Вестерос тържествувал. Раждането на Визерис укрепило допълнително таргариенския завет.
Ала и сякаш направило Ерис Втори още по-плашлив и обсебен. При все че малкият принц бил напълно здрав, кралят се ужасявал да не го сполети съдбата на братята му. Край момчето денонощно бдели рицари от Кралската гвардия, за да не го докосва никой без позволението на краля. Дори на кралицата не било позволено да стои сама с бебето. Когато млякото й свършило, Ерис настоял личният му дегустатор да смуче гърдите на дойката, за да е сигурен, че не е намазала зърната си с отрова. Отвред от Седемте кралства пристигали подаръци за малкия принц, а кралят ги трупал в двора и ги изгарял, защото се боял, че са прокълнати.
По-късно същата година лорд Тивин Ланистър, може би неразумно, организирал голям турнир в Ланиспорт в чест на рождението на Визерис. Може би е целял помирение с краля. Богатството и властта на дом Ланистър били изложени на показ пред всички. Отначало крал Ерис отказал да присъства. След това отстъпил, но оставил кралицата и невръстния си син под ключ в Кралски чертог.
На трона си сред стотиците височайши особи, в сянката на Скалата, кралят ревял с пълно гърло в подкрепа на сина си принц Регар. Той – отскоро рицар, съборил и Тигет, и Герион Ланистър, и дори неустрашимия сир Баристан Селми, преди на финала да изгуби от прочутия сир Артур Дейн, Меча на утрото.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение