Луиз Глюк за паниката от Нобеловата награда за литература

Луиз Глюк, лауреатът на Нобеловата награда по литература за 2020 г., сподели своята „паника“ от отличието в речта си, публикувана два месеца, след като стана ясно, че получава медала с лика на Алфред Нобел. 16-ата жена, носител на литературното отличие, обяви малко преди това, че предстои да издаде нова стихосбирка през есента на 2021 г., озаглавена „Winter Recipes from the Collective“. Това ще бъде първата ѝ книга от 7 години насам, отбелязва „Гардиън“.

Глюк спечели Нобел за литература заради „непогрешимия ѝ поетичен глас, който придава универсалност на индивидуалното съществуване”, както се обосноваха от Шведската академия. От тогава 77-годишната поетеса почти не е говорила за живота си след наградата – на 7 октомври тя сподели опасенията си за запазването на ежедневните си контакти с хората, които обича и приятелствата си с други писатели и поети.

Вижте още: НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА МОЖЕ ДА МЕ ЛИШИ ОТ ПРИЯТЕЛИ

Тъй като церемонията през октомври се проведе онлайн, речта на лауреатката бе публикувана чак на 7 декември. Думите ѝ затвърдиха противоречивите ѝ чувства за Нобела:

„Изненадах се, че сутринта на 8 октомври изпитах паниката, която описвам. Сякаш светлината беше твърде ярка. Мащабите станаха твърде големи. Тези от нас, които пишат книги, разчитат да стигнат до много хора. Но някои поети не го разбират като докосване до аудиторията в пространствен смисъл, като в пълна зала например. Те осъзнават, че въздействието е нещо, което идва с времето, постепенно, това е нещо, за което се разчита на бъдещето. Читателите проницателно идват сами, един по един“.

Колкото до наградата, по думите на Глюк тя е избор на Нобеловия комитет „да се почете интимния, личния глас, който произнесен от публиката може понякога да бъде променен или довършен, но никога заменен“.

В речта си Глюк говори и за влиянието в творчеството ѝ през годините.

„Стихотворенията, които най-много съм харесвала през целия си живот, са от вида, който описах – свързани с вътрешна борба или избор, стихотворения, които правят читателя или слушателя важен съучастник, дават му увереност, отговарят на неговия вик за помощ“, споделя лауреатката и посочва като пример стихове на Емили Дикинсън и Томас Елиът, противопоставяйки ги на Шекспир – виртуоз, чиито стихове не изискват присъствието на читателя.

Американската поетеса е издала 12 стихосбирки и две колекции есета. Новата ѝ книга излиза от дългогодишното издателство на поетесата – „Carcanet“, които издават стихосбирката ѝ „The Wild Iris“ през 90-те, донесла на авторката си „Пулицър“.