Луксозна порта към ада на Данте

След продължително отсъствие от българския книжен пазар излиза първата част от „Божествена комедия“

Дизайнът на новото издание е на Милена Вълнарова. Снимка: Изд. „Кръг“ - Луксозна порта към ада на Данте

Дизайнът на новото издание е на Милена Вълнарова. Снимка: Изд. „Кръг“

„Тук трябва всеки страх
и слабост теб в сърцето да престане.“
Вергилий към Данте преди прекрачването на портите на пъкъла

Считана за едно от най-великите постижения на европейската литература, поемата „Ад“ през вековете е служила за вдъхновение на някои от най-изтъкнатите имена в изкуството – от Оноре дьо Балзак до Джеймс Джойс, от руския поет дисидент Осип Манделщам до преследвания за разврат английски писател Оскар Уайлд. Сега, точно 700 години след смъртта на Данте Алигиери и след продължително отсъствие на пазара у нас, първата част от „Божествена комедия“ „Ад“ излиза в ново луксозно издание, с превърналите се в емблематични за произведението илюстрации на Гюстав Доре.

Действието на поемата започва през нощта срещу Велики петък през 1300 г. – тогава самият Данте, който е и главният герой на собствената си книга, е на 35 години – „на попрището жизнено в средата“, когато разумът вече взима връх над страстите. Пред Алигиери предстои една епична одисея през деветте кръга на пъкъла, а негов водач към срещата със самия Луцифер е латинският поет Вергилий, автор на „Енеида“.

Двамината прекосяват в рамките на Страстната седмица мрачното царство на онези, отхвърлили духовните ценности – ще срещнат душите на всички видове грешници, които познават религията и праведния живот, ще се сблъскват с редици реални личности и митологични персонажи, за да достигнат чак до четвъртия отдел на Деветия кръг на ада, където самият Луцифер с трите си усти разкъсва по един грешник – Юда, Брут и Касий.

Използвани са оригиналните илюстрации на Гюстав Доре. Снимка: Изд. „Кръг“

„Ад“ и „Божествена комедия“ като цяло (макар Данте да кръщава произведението си само „Комедия“, а „Божествена“ да е добавено по-късно от Джовани Бокачо) има особено значение за западноевропейската литература и за италианския Ренесанс. В разрез с тогавашните поетични норми, Алигиери пише поемата си на тосканско наречие, или на разговорен език – така той изпреварва с осем десетилетия Джефри Чосър, който ще се престраши да пренебрегне френския и латинския за сметка на народния английски в своите „Кентърбърийски разкази“. Този избор на Данте, смятат изследователите, до голяма степен обуславя и превръщането на тосканското наречие в литературния език на Италия, а сетне и в национален език на страната.

Но „Ад“ има огромно влияние върху популярната култура и до днес – поемата е вдъхновение за масови автори като Дан Браун, чийто герой Робърт Лангдън се губи в лабиринт от Дантиеви символи и кодове в едноименния роман „Ад“; служи за отправна точка в култовата поредица компютърни игри „Дуум“, не е чужда на поредицата детски книги на Лемъни Сникет… и още, и още.

Един от бащите на модернизма в литературата, Джеймс Джойс заявява, че обича Данте колкото Библията – че „Божествена комедия“ е неговата духовна храна, а всичко останало е само пълнеж. Оноре дьо Балзак съвсем целенасочено изследва огромното човешко многообразие в своята „Човешка комедия“, а Оскар Уайлд дори по време на затворническия си престой иска екземпляр от поемата, въпреки че в нея хомосексуалността е отчетена като един от най-големите грехове.

„Ад“ е важен текст и за Самюъл Бекет. В един от монолозите от „Разкази и текстове за нищо“ той директно използва думите, с които завършва всяка от трите части на „Божествена комедия“ – „и пак видяхме светлите звезди“ (превод: Константин Величков). Литературните историци сочат още, че писателят, в последните си дни, умирайки в парижки хоспис през 1989 г., държи до леглото си именно магнум опуса на Данте.

В новото българско издание (изд. „Кръг“) е използван класическият у нас превод от италиански език на Константин Величков, редактиран от близкия му приятел Иван Вазов. Той е публикуван за пръв път през 1906 г. от сп. „Художник“, а някои творчески решения в него (като христоматийното „надежда тука всяка оставете“) остават устойчиви в езика ни и до днес.

В изданието са поместени 76 черно-бели илюстрации, които Гюстав Доре рисува между 1855 и 1861-а година и които през десетилетията до такава степен биват обвързани от читателите с Ада на Данте, че вече се смятат за неделима част от поемата.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах