Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Лято е и културата „дим, дим, дим да я няма”

„Пайнер” влиза в театъра, а творците на държавна издръжка са на плаж

Докато държавната култура се оплаква от липса на финанси, но мята джапанките в сака за поне два месеца, пайнерската й конкуренция продължава да печели битките за публиката.  - Лято е и културата „дим, дим, дим да я няма”

Докато държавната култура се оплаква от липса на финанси, но мята джапанките в сака за поне два месеца, пайнерската й конкуренция продължава да печели битките за публиката.

Отпускарският сезон дойде и опразни театрите и концертните зали от артисти и публика. Лятото в България не е време за култура, то е сезонът на „Пайнер”. Като пайнерщината завладява не само кръчмите и стадионите, а и театралните сцени из провинцията.

Първоначалното впечатление, че в България култура през лятото няма, лъже. Няма и през останалото време. Всъщност, ако бъдем обективни, попфолкът вече успешно се слива с истинската култура. Само допреди 10 години интелектуалният елит се бе уплашил от инвазията на едрогърдата конкуренция от Димитровград, която ги отвя като бял мерцедес трабантче. „Доларите в марки” бе нашенската „Ода на радостта”. Днес изпълнителката на този химн на балканската бохемия Сашка Васева пее „оперни“ арии, а „Комиците” пълнят летните сцени.

Най-големият бум в българската култура продължава да бележи обаче литературата. Макар и напоследък големите имена в нея да правят не толкова бум, колкото бум-бум, организирайки си малко инфантилни и закъснели с два века дуели с писма, извън кръга на богоизбраните литературата продължава да се случва.
Има и друг клон в българската култура, който диша във врата на литературата по събитийност – музеите. Това си е „музейно рококо” – пищни и екстравагантни като идея музеи се пръкват буквално като гъби след дъжд, като някои от тези гъби са доста веселки.

Примерно музеят на кирилицата в Плиска. Идеята да събереш всичко, с което се гордее българският народ, на едно място, е стара. В този ми липсват само киселото мляко, макет на електрокари и Нешка Робева, но въпреки това музеят се е получил. Е, не е като петметровия паметник на кирилицата в Монголия, но все пак, все пак…

Или използването на пространството около Лъвов мост за така наречения „Мозей”. Изключително интересна идея, въпреки че Джорджано е излишен до Сашка. Все пак той е човек, станал популярен, благодарение на първобитната жестокост на тълпата в YouTube, където пуска клипчетата си и хиляди българи се забавляват по средновековен начин с нездравото му себевъзприемане. Това е далеч от каквато и да е интерпретация на съвременната българска култура.

Но тя, слава Богу, през лятото не е само фолк и поп. Извън София, където културният сезон затихва за поне два месеца, има събития, които си заслужава да се посетят. Като „Моцартовите празници“ в Правец през август или „Алеята на книгата“ във Варна пак тогава. През лятото хората в по-малките градове на България имат шанс отново да отидат на кино. Пътуващото кино стига и там, където няма молове. А софийски частни театрални трупи правят турнета из провинцията.

Тези турнета обаче са се превърнали в проблем за местните театри. Актьори от несофийски театрални състави се оплакват, че колегите им идват с доста „летни” предложения, лесни за възприемане, но с по-лошо художествено качество. Точно в сезона, в който може да се играе навън, тъй като провинциалните театри рядко се отопляват и през зимата трудно събират публика. Това отнема възможността на малките състави като смолянския, ловешкия или старозагорския да наваксат малко на приходи и финансовата ситуация при тях е катастрофална.

Битката на културата с попфолка продължава да се случва без кой знае какво участие на… културата. Поне не и в лицето на държавните институции, които я закрилят и представляват. Те почиват два месеца. Но чалгата работи усилено. Колкото и да е странно, набегът й този път е с обратна посока. Едно време провинциалните уона-би (искам да бъда – б. а.) едрогърди димитровградски звезди тичаха към кръчмите в София. Днес моделът им на изява и печелене на пари се е наложил и в почти всички останали браншове. Не само музеите, но и частните театрални трупи обикалят из села и паланки с постановки ала „Доларите в марки”.

Така че, докато държавната култура се оплаква от липса на финанси, но мята джапанките в сака за поне два месеца, пайнерската й конкуренция продължава да печели битките за публиката. Па макар и с „култура чакарака”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах