Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Любимата на Иля Репин, която отказва да стане негова съпруга

Прогресивна и независима личност, феминистка и веган, Наталия Нордман била в пълен конфликт с нормите на своето време

Автопортрет на Иля Репин с Наталия Нордман, 1903 г. Репродукция: Уикипедия - Любимата на Иля Репин, която отказва да стане негова съпруга

Автопортрет на Иля Репин с Наталия Нордман, 1903 г. Репродукция: Уикипедия

Преди 90 години, на днешния 29 септември, си отива един от най-забележителните руски художници – Иля Репин. Мнозина познават знаменитите му картини „Запорожци пишат писмо на турския султан”, „Бурлаци на Волга”, „Иван Грозни убива сина си”… Но малко се знае за живота му, а той е белязан от присъствието на една жена, изпреварила с цяло столетие времето си. Наталия Нордман, която живее с Репин в късните му години, е била прогресивна и независима личност, феминистка, веган – в пълен конфликт с нормите на епохата.

Нордман, родена в Хелзинки през 1863 г., се запознава с Репин, когато е вече над 30-годишна. По стандартите на времето е била стара мома. Иля бил с 20 години по-възрастен от нея, разведен веднъж, с деца, признат гений и любимец на дамите. Затова всички решават, че изборът му е нелеп.

„Тя няма нито красота, нито ум, нито дарба, а той е като зашит към полата ѝ”, казва за нея критикът Стасов.

Запознанството им е необичайно. При първата им среща Наталия така ядосва художника, че той отказва да запомни името ѝ. Бил стреснат, че някаква си неизвестна жена се осмелява да се държи дръзко с важна персона като него. Репин рисувал портрет на княгиня Тенишева и по време на един от сеансите при нея имало компаньонка – Наталия Нордман. Репин помолил Наталия да чете на глас стихове от поет, когото той харесвал, а тя – очевидно не чак толкова. Тогава младата жена седала с гръб към платното, сякаш ѝ е абсолютно безинтересна работата на художника и започнала да чете с комична интонация, превръщайки стиховете в пародия. На следващия ден Репин писал на княгинята, че умолява повече никога да не води тази компаньонка в дома му.

Само след година той купил за същата „досадна непозната” дом на брега на Финския залив, в село Куокалла, в който двамата щели да живеят през следващите 15 години.

Наталия категорично отказала да стане „госпожа Репина”. Всъщност тя нищо никога не искала от художника, просто живеела с него в любов. Разбира се, това означавало неизтриваем позор за нея и семейството ѝ я отхвърлило.

Дългогодишните приятели на Репин също не я харесали. Тя била твърде шумна и ексцентрична за техния вкус. Корней Чуковски смятал, че тя опорочава името на художника, а философът Василий Лозанов я наричал „жена прахосмукачка”, защото „изцяло погълнала Репин”.

Първия ѝ портрет Репин нарисувал в Швейцария. За всички, които ги познавали отблизо, това била силно идеализирана версия на не особено красивата Наталия. Смятали, че той ѝ придал по-скоро чертите на желаното, не на видяното. Но всяка година след това Репин рисувал по един портрет на любимата си и тя винаги изглеждала красива.

Портрет на Наталия Нордман от Иля Репин, 1900 г.

Нордман била феминистка във времена, когато това не било нито модерно, нито удобно. Освен това имала строго демократични възгледи – винаги се ръкувала с портиера и канела на общата маса готвачката. Веднъж дори създала обществен скандал, когато по време на светско коледно тържество в Москва тя първо се ръкувала поред с всички лакеи в залата.

„Коледа господата също са си я присвоили. Какви закуски, чай, обеди, шейни, вечери… И цели гори от бутилки по масите. А на тях? Ние, интелигенцията, господа, сме самотни – около нас кипят милиони чужди за нас животи. Нима не се страхувате, че те всеки момент ще разкъсат веригите си и ще ни залеят със своята тъма и невежество?”, пише тя в дневника си.

Наталия била ерудирана и необикновена жена. Тя пишела книги, занимавала се с фотография във времена, когато това било сложно и трудоемко занятие, танцувала, говорела няколко езика. Четяла лекции в Москва за неомъжени момичета, на които ги обучавала как да сключват предбрачни договори. Тя подхвърлила идеята, че за всяко раждане съпругът трябва да плати на жена си поне 1000 рубли.

Спящата Нордман, рисувана от Репин през 1900 г.

В дома на Репини били въведени нови правила. Наталия организирала така наречената ежеседмична „репинска сряда”. Тогава в имението идвали приятели, съседи, познати. През останалите дни художникът работел без прекъсване. По стените на дома били разлепени плакати, направени лично от нея: „Не чакайте прислуга, няма такава”, „Всичко правете сами”, „Вървете направо”. Указанията отвеждали гостите към трапезарията, а на масата имало поставени общи плата с ястия. Гостите се обслужвали сами, а после сами поставяли чиниите си в сандъци за миене. Всички блюда били вегетариански, а чаят – само билков. Затова гостите на Репин преди да пристигнат в дома му, често се отбивали при Максим Горки, който също имал вила в Куокалла. Там се нахранвали добре.

„Яжте повече, при Репин ще получите само сено”, подканвал ги писателят.

Репин от своя страна също ходел до вилата на Корней Чуковски, където го чакали пържоли.

Наталия Нордман през очите на Репин през 1905 г.

С течение на времето природозащитническата същност на Наталия се задълбочавала. Скоро тя започнала да използва в имението четки без свинска четина, обувки „без кожа”. Отказала се от типичното тогава дамско кожено палто в студените зими и започнала да носи палто от борови кори. Разболяла се от пневмония заради студа, но това не я спряло.

Портрет на Нордман от Репин, 1911 г.

Неразбрана от никого и жертва на все повече зли езици, Наталия скоро започнала да изглежда неподходяща и на самия Репин. Той все по-често се чувствал раздразнен от особеностите, които преди харесвал у нея. Семейството на художника също я ненавиждало и това ѝ тежало.

Докато боледувала, тя внезапно разбрала, че вече не е обичана. Почувствала се ненужна, Наталия избягала в Швейцария в клиника за бедни. Нордман не взела нито една от ценните вещи, които Репин ѝ подарил през петнайсетте години съвместен живот, нито стотинка от общите им пари. Репин сметнал това за поредното ѝ чудачество. Не отишъл при нея в Швейцария, пратил ѝ пари, които тя не приела. Отказвала да чете и писмата му. А той вече се осъзнавал и пишел:

„Започвам да ви обичам с дълбока любов. Да, 15 години съвместен живот не могат да бъдат зачеркнати. Създава се незаменимо родство”.

Нордман умира скоро, след като напуска художника – през 1914 г., на 50-годишна възраст. Репин живее без нея още 16 години. В живота му се появяват още много умни, красиви, изящни жени. Но именно дръзката, необикновена Наталия той нарича любовта на живота си.

Веднъж в дома му влетяла сива невзрачна птичка и кацнала върху гипсовия бюст на Нордман, който стоял на неизменното си място пред прозореца.

„Може би душата ѝ долетя днес”, казал Репин.


По материали от чуждия печат

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС