Преди 90 години, на днешния 29 септември, си отива един от най-забележителните руски художници – Иля Репин. Мнозина познават знаменитите му картини „Запорожци пишат писмо на турския султан”, „Бурлаци на Волга”, „Иван Грозни убива сина си”… Но малко се знае за живота му, а той е белязан от присъствието на една жена, изпреварила с цяло столетие времето си. Наталия Нордман, която живее с Репин в късните му години, е била прогресивна и независима личност, феминистка, веган – в пълен конфликт с нормите на епохата.
Нордман, родена в Хелзинки през 1863 г., се запознава с Репин, когато е вече над 30-годишна. По стандартите на времето е била стара мома. Иля бил с 20 години по-възрастен от нея, разведен веднъж, с деца, признат гений и любимец на дамите. Затова всички решават, че изборът му е нелеп.
„Тя няма нито красота, нито ум, нито дарба, а той е като зашит към полата ѝ”, казва за нея критикът Стасов.
Запознанството им е необичайно. При първата им среща Наталия така ядосва художника, че той отказва да запомни името ѝ. Бил стреснат, че някаква си неизвестна жена се осмелява да се държи дръзко с важна персона като него. Репин рисувал портрет на княгиня Тенишева и по време на един от сеансите при нея имало компаньонка – Наталия Нордман. Репин помолил Наталия да чете на глас стихове от поет, когото той харесвал, а тя – очевидно не чак толкова. Тогава младата жена седала с гръб към платното, сякаш ѝ е абсолютно безинтересна работата на художника и започнала да чете с комична интонация, превръщайки стиховете в пародия. На следващия ден Репин писал на княгинята, че умолява повече никога да не води тази компаньонка в дома му.
Само след година той купил за същата „досадна непозната” дом на брега на Финския залив, в село Куокалла, в който двамата щели да живеят през следващите 15 години.
Наталия категорично отказала да стане „госпожа Репина”. Всъщност тя нищо никога не искала от художника, просто живеела с него в любов. Разбира се, това означавало неизтриваем позор за нея и семейството ѝ я отхвърлило.
Дългогодишните приятели на Репин също не я харесали. Тя била твърде шумна и ексцентрична за техния вкус. Корней Чуковски смятал, че тя опорочава името на художника, а философът Василий Лозанов я наричал „жена прахосмукачка”, защото „изцяло погълнала Репин”.
Първия ѝ портрет Репин нарисувал в Швейцария. За всички, които ги познавали отблизо, това била силно идеализирана версия на не особено красивата Наталия. Смятали, че той ѝ придал по-скоро чертите на желаното, не на видяното. Но всяка година след това Репин рисувал по един портрет на любимата си и тя винаги изглеждала красива.
Нордман била феминистка във времена, когато това не било нито модерно, нито удобно. Освен това имала строго демократични възгледи – винаги се ръкувала с портиера и канела на общата маса готвачката. Веднъж дори създала обществен скандал, когато по време на светско коледно тържество в Москва тя първо се ръкувала поред с всички лакеи в залата.
„Коледа господата също са си я присвоили. Какви закуски, чай, обеди, шейни, вечери… И цели гори от бутилки по масите. А на тях? Ние, интелигенцията, господа, сме самотни – около нас кипят милиони чужди за нас животи. Нима не се страхувате, че те всеки момент ще разкъсат веригите си и ще ни залеят със своята тъма и невежество?”, пише тя в дневника си.
Наталия била ерудирана и необикновена жена. Тя пишела книги, занимавала се с фотография във времена, когато това било сложно и трудоемко занятие, танцувала, говорела няколко езика. Четяла лекции в Москва за неомъжени момичета, на които ги обучавала как да сключват предбрачни договори. Тя подхвърлила идеята, че за всяко раждане съпругът трябва да плати на жена си поне 1000 рубли.
В дома на Репини били въведени нови правила. Наталия организирала така наречената ежеседмична „репинска сряда”. Тогава в имението идвали приятели, съседи, познати. През останалите дни художникът работел без прекъсване. По стените на дома били разлепени плакати, направени лично от нея: „Не чакайте прислуга, няма такава”, „Всичко правете сами”, „Вървете направо”. Указанията отвеждали гостите към трапезарията, а на масата имало поставени общи плата с ястия. Гостите се обслужвали сами, а после сами поставяли чиниите си в сандъци за миене. Всички блюда били вегетариански, а чаят – само билков. Затова гостите на Репин преди да пристигнат в дома му, често се отбивали при Максим Горки, който също имал вила в Куокалла. Там се нахранвали добре.
„Яжте повече, при Репин ще получите само сено”, подканвал ги писателят.
Репин от своя страна също ходел до вилата на Корней Чуковски, където го чакали пържоли.
С течение на времето природозащитническата същност на Наталия се задълбочавала. Скоро тя започнала да използва в имението четки без свинска четина, обувки „без кожа”. Отказала се от типичното тогава дамско кожено палто в студените зими и започнала да носи палто от борови кори. Разболяла се от пневмония заради студа, но това не я спряло.
Неразбрана от никого и жертва на все повече зли езици, Наталия скоро започнала да изглежда неподходяща и на самия Репин. Той все по-често се чувствал раздразнен от особеностите, които преди харесвал у нея. Семейството на художника също я ненавиждало и това ѝ тежало.
Докато боледувала, тя внезапно разбрала, че вече не е обичана. Почувствала се ненужна, Наталия избягала в Швейцария в клиника за бедни. Нордман не взела нито една от ценните вещи, които Репин ѝ подарил през петнайсетте години съвместен живот, нито стотинка от общите им пари. Репин сметнал това за поредното ѝ чудачество. Не отишъл при нея в Швейцария, пратил ѝ пари, които тя не приела. Отказвала да чете и писмата му. А той вече се осъзнавал и пишел:
„Започвам да ви обичам с дълбока любов. Да, 15 години съвместен живот не могат да бъдат зачеркнати. Създава се незаменимо родство”.
Нордман умира скоро, след като напуска художника – през 1914 г., на 50-годишна възраст. Репин живее без нея още 16 години. В живота му се появяват още много умни, красиви, изящни жени. Но именно дръзката, необикновена Наталия той нарича любовта на живота си.
Веднъж в дома му влетяла сива невзрачна птичка и кацнала върху гипсовия бюст на Нордман, който стоял на неизменното си място пред прозореца.
„Може би душата ѝ долетя днес”, казал Репин.
По материали от чуждия печат
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение