Любимият учител на Любомир Далчев, Илия Петров и Бешков

Разказ в картини за художника Никола Маринов, при когото като под короната на дъб израстват прочути негови ученици, представя в мащабна експозиция Националната художествена галерия. Изложбата, която ще продължи до 10 януари 2021 г., ще бъде открита на 30 октомври в Двореца на площад „Батенберг”.

Творчеството на Никола Маринов (1879 – 1948) ще бъде разгледано през призмата на неговата преподавателска дейност. Между 1921-а и 1941-а през ателието му по живопис в Художествената академия минават като студенти някои от най-значимите по-късно имена в историята на българското изкуство. Сред тях са Любомир Далчев, Кирил Петров, Илия Петров, Илия Бешков, Зоя Паприкова, Веселин Стайков, Васка Баларева, Георги Герасимов, Кирил Буюклийски, Любен Гайдаров и много други.

В изложбата са включени 100 акварела и платна на Никола Маринов и картини на 36 от негови възпитаници. Значителен брой от експонираните работи на изтъкнатия български акварелист гостуват от носещата неговото име Художествена галерия в родния му град Търговище. Участват още творби от колекцията на Софийската градска галерия, Художествената галерия в Кюстендил и частни колекции.

„Портрет на жената на художника Федерика Мати Дакслофер“, 1908 – 1914 г. Снимка: Национална галерия

Последната юбилейна изложба на Никола Маринов в Националната художествена галерия се е състояла през 1999-а. Двайсет години по-късно ценителите ще си припомнят акварелите му и влиянието му върху неговите следовници – защото в историята на българското изкуство трудно може да се посочи друг подобен пример за силата на духовното общение в едно ателие, само по себе си превърнало се в символ на свободата на творческия дух.

„Седянка под цъфнало дърво“. Снимка: ХГ „Никола Маринов“, Търговище

За харизмата, обаянието и високите качества като педагог на Никола Маринов споделят много от щастливците, черпили от творческата му мъдрост. Думите на Илия Бешков през 1947-а концентрират есенцията на техните оценки:

„… Като под клоните на дъб израснахме ние, неговите ученици и деца, в чисто покорство, в смирено синовно прилежание, с дълбока вяра в творческата му сила. Ние чувствахме и съзнавахме, че всичко ни идеше от него, че всичко у нас – възторгът ни, вярата ни, любовта ни към изкуството, бе негово. Затова, когато наредени пред стативите чакахме учителя Никола Маринов, влизаше бащата на курса. А когато се нареждахме до бащата – в него се възправяше учителят със своя смайващ ръст…“.

„На приказки“, 1925 г. Снимка: Национална галерия