Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Любомир Левчев: Светът е тревожен, но не виждам края на историята

Времето се мени, а ние не се меним заедно с него, казва поетът

Изправен пред прага на собствената си гибел, аз вярвам в спасението на света, казва Любомир Левчев. Снимка: Веселин Боришев, Клуб Z - Любомир Левчев: Светът е тревожен, но не виждам края на историята

Изправен пред прага на собствената си гибел, аз вярвам в спасението на света, казва Любомир Левчев. Снимка: Веселин Боришев, Клуб Z

Държавата на духа е безсмъртна, казва поетът Любомир Левчев. В интервю пред Анжела Димчева за вестник „Труд“ той заявява, че така е възпитаван на гроба на великите творци. Според него в момента литературата и класическите изкуства преминават в период на затишие, но си дава и сметка, че може би възрастта му пречи да е обективен.

„Латинската поговорка гласи: Tempora mutantur et nos mutamur in illis – обяснява Левчев. – А на мен ми се струва, че времето се мени, а ние не се меним заедно с него.“

Попитан за разтресената от етнически, религиозни и социални конфликти Европа и дали сме пред прага на световна колизия, Левчев посочва, че бъдещето има два образа. Единият е гибел, другият – спасение.

„Изправен пред прага на собствената си гибел, аз вярвам в спасението на света“, казва поетът.

Според него рецептата за изход от низходящата спирала на материалното и духовно обедняване на българската нация е духовно помирение и завръщане към отечеството.

Вижте още: ТОЙ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГА ОТ ПОМПЕЙ

Когато е запитан за молитвите му днес и дали идва краят на историята, Левчев отвръща:

„Не виждам края на историята. Но светът е тревожен, все по-тревожен. Вярвам на човека. И мечтая да се роди един философ, който ще напише една нова максима: Искаш ли мир – готви се за мир. Това е единственото условие, за да приема един глобален свят“.

Любомир Левчев коментира и традицията си да целува книгите, които му подаряват гостуващите в дома му писатели – и дали грозящият ни „книжен потоп“ вече взима жертви. Според поета днес онова, което наричаме книга, е само един носител на мисли.

„Историческото време започва от мига, когато човек се е научил да пише – казва той. – Всеки, който се е опитвал да задържи миг, светлина или истина, е почувствал с какво нежелание мислите се превръщат в писменост и книга. Те сякаш се съпротивляват на пишещия. Днес все повече хора пишат, но все по-малко четат. Плаши ме диагнозата „книжен потоп”, при която количеството силно изпреварва качеството в новите вълни на изкуството. Ноевият ковчег на бъдещето ще ни даде отговор коя е жертвата.“

А кое е онова, което свързва поезията с любовта? Разбира се – целувката. Тя, както казва поетът, съществува на всички езици.


Цялото интервю можете да прочетете във вестник „Труд“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах