Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Любовите и страховете на Томас Елиът

Писмата на поета разкриват отношението му към Бог и Бетовен

Новопубликуваните писма са писани в периода след прочутото есе на Елиът „Данте“. - Любовите и страховете на Томас Елиът

Новопубликуваните писма са писани в периода след прочутото есе на Елиът „Данте“.

Томас Стърнс Елиът се е разграничавал от модерните поети на своето време и сам е тълкувал все по-бушуващите си чувства „по отношение на божествената цел“. Това се разбира в негово писмо от 9 август 1930 г., публикувано в петия том (1930-31) на колекцията с кореспонденция на британския поет. Писмата са писани в периода след прочутото есе на Елиът „Данте“ от 1929 г. и разкриват решимостта на твореца да премине психически през ада и чистилището, както и непримиримото му желание да изразява неизразимото в бъдещите си стихове.

Насред служебната си кореспонденция около списанието му „Критерий“, в този период Елиът си е пишел както с европейски интелектуалци като германеца Ернст Роберт Курциус, с майка си и с доведения си брат, така и с неколцина приятели от Щатите и Великобритания – и им е разказвал как преминава през „ежедневния терор на вечността“. А по въпроса за болката, Елиът оголва душата си. „Шокиран съм от твърдението ти, че Бог не е създал Ад“, пише той в писмо от 2 юни 1930: „Твоят Господ Дядо Коледа ли е?“.

Религията довежда Елиът до разбирането за нещо надморално, съответно нещо крайно ужасяващо – по-ужасяващо от обикновената болка и мизерия; „много тъмната нощ и пустинята“. Отхвърлянето на Нереалния град от „Пустата земя“ (1922) е знак, че поетът открива създателя на ада като нещо реално – „по-истинско“, настоява той, „от сладкото, светлината, културата“.

Друго значимо писмо е от 28 март 1931 г. – в отговор на Стивън Спендър, който по-рано е разказал, че слуша Бетовен. Елиът отговаря: „Имам Квартет в Ла минор на грамофона си и го намирам неизчерпаем за изследване. В него има нещо небесно, което може да се мисли като плод на помирение и облекчение след огромни страдания… Бих искал да мога да превърна малко от това усещане в стих преди да умра“.

Това признание е като зараждаща се вълна за шедьовъра „Четири квартета“, който Томас Елиът публикува 13 години по-късно – през 1944 г.

Елиът и любовта

Много от писмата на поета са запазени за боледуванията на първата му съпруга Вивиен – доста от кореспондентите му би трябвало да знаят колко обтегнат е бил бракът им по това време. В ръкописа на „Пустата земя“ са включени четиристишия за „невестата на По“ и за ужаса на човек, оказал се прилепен до източваща го до безжизненост половинка – обречен като Родерик в „Падението на дома Ашър“ на Едгар Алън По. Самата Вивиен разбира този кошмар, но вини за него Елиът. В едно от писмата ѝ, публикувано в същия том, тя доверява пред Мери Хътчинсън колко стресиращо е да живее с „Том“, чиято променливост на настроенията я потиска всеки път, когато останат насаме.

По-ранните писма на Вивиен, както и сатиричните ѝ скици в „Критерий“ показват начина, по който тя вижда чужденците, включително и съпруга си, и обяснява как това определя честите смени на нейното настроение. Тази яростна борба ясно личи в нейната кореспонденция, а и в неговата – но в случая с Елиът е подкована и с дълбока загриженост за здравословното ѝ състояние.

Над писмата, публикувани в петия том, пада зловещата сянка на тежък разрив на брака на Елиът – след вече 16 години съжителстване с Вивиен. Неговите текстове все още говорят на брачен език, за „ние“ и „нас“. В едно от тях поетът отбелязва, че трябва да се спогоди с Вивиен, дори ако се наложи да се върне в леглото при нея. Тя от своя страна планира да чете стиховете му в дома им по време на разговорите им след вечеря. За съжаление, писмата показват, че всеки път, когато тя опита да влезе в ролята на опора за поета, нещо се проваля – а Вивиен е много по-склонна да признае, че има катастрофа в отношенията им, отколкото Елиът, който се мъчи да запази брака.

Но прави ли го наистина? Част от новия му живот е обетът за целибат от 1928 г. Този том с писмата му отвежда Елиът до ръба да напусне Вивиен в края на 1931 г., когато приема да е гостуващ професор в Харвард за периода 1932-33. (В крайна сметка те не се развеждат тогава, а повече от 15 години по-късно – през 1947 г.)

Писмата в тома загатват за тайна връзка на поета – с бостънката Емили Хейл, учител по драматургия, която е и първата му любов. Хейл, все още необвързана, е посещавала Англия в четири последователни лета – от 1927 до 1930 г. Елиът ѝ пише общо два пъти – през септември 1930 и на 6 октомври същата година. Кореспонденцията му с Хейл не е обединена в една книга, но поетът споменава, че се е виждал с нея в писмо до братовчедка си Елинор Хинкли, която ги запознава през 1912 г. В писмо от 1931 г. до друг неин приятел, Елиът казва и че е имал разговор с Хейл.

Датите на ранните му писма към Емили Хейл са важни заради очертаването на жената в поезията му – даването на нов живот на персонажа на Госпожата в „Пепелната сряда“ (1930), както и емоционалното внушение за събиране отново в края на пътуването в „Марина“ (1930). Предполага се, че Елиът и Хейл са вървели към подновяване на връзката си през цялата 1931 г., когато поетът ѝ пише 92 писма – но те ще бъдат публикувани по-късно, в някой от следващите томове…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах