Любовите на Жорж Санд, която загърби роклите за мъжки костюми

Днес се навършват 216 години от рождението на необикновената жена и писателка

Портрет на 17-годишната Санд, рисуван от Жан-Батист Бонжур. Репродукция: Уикипедия - Любовите на Жорж Санд, която загърби роклите за мъжки костюми

Портрет на 17-годишната Санд, рисуван от Жан-Батист Бонжур. Репродукция: Уикипедия

Истинското ѝ име е Амандин Аврора Лион Дюпен. Френската писателка, която се прочува като Жорж Санд, е автор на многобройни романи, много често с автобиографичен елемент.

Аврора Дюдеван, родена като Дюпен на 1 юли 1804 г., била правнучка на знаменития маршал Морис Саксонски. Любовницата му актриса му ражда дъщеря, наречена Аврора, която той припознава. Аврора Саксонска, млада, красива и непорочна, се омъжва за богатия развратник граф Хоторн, който скоро е убит на дуел. Тогава тя се запознава с чиновник от финансовото министерство – порядъчния мосю Дюпен, вече на години, но възпитан и високообразован. Бил на 60, когато се оженил за 30-годишната красавица и бракът им бил щастлив. Ражда им се момченце, наречено на дядо си – Мориц. В бурните Наполеонови времена той тайно се жени за жена с леко поведение. Като офицер, печели твърде малко и майка му издържа семейството.

Именно в това лекомислено семейство се ражда дъщеря, наречена с романтичното име на баба си – Аврора. По-късно тя ще се превърне в световноизвестната писателка Жорж Санд. Баща ѝ умира рано и тя остава под попечителството на баба си и майка си. През цялото време Аврора става свидетел на непрестанните им скандали. Бабата Аврора натяквала често на майка ѝ нейното срамно минало. Момиченцето често плачело нощем, прегърнало страдаща си майка.

Едва осемнайсетгодишна, Аврора се омъжва за младия поручик от артилерията Казимир Дюдеван, незаконен син на полковник, барон, от когото не успява да наследи нито титлата, нито състояние. Бащата платил за сватбата, а семейството се настанило в наследеното от бабата на Аврора имение със замък Ноан. Именно то става основната причина за разрива между съпрузите. Но това идва по-късно, първите години на брака всъщност са щастливи. Раждат се син и дъщеря – Мориц и Соланж, които Аврора истински обожава. Тя им шие, макар да е слаба шивачка, грижи се за домакинството, макар да няма никакъв опит и се опитва да бъде добра съпруга. Не успява да се справи с финансите на дома обаче и това става повод за нови раздори със съпруга ѝ. За да запълни семейния бюджет, Аврора се захваща с преводи и пише роман, който обаче хвърля в огъня, когато осъзнава многобройните му недостатъци.

Америка за България

Проблемите в семейството обаче се задълбочават и един ден съпругът позволил на жена си да замине за Париж с дъщеря им. За да пести пари, Аврора се отказва от скъпите женски рокли и започва да носи мъжки костюм, който освен това ѝ дава удобството да се движи свободно в града. В дълго сиво палто, филцова шапка и здрави ботуши по улиците на Париж почти летяла млада жена, щастлива от свободата си, която я компенсирала за лишенията. Обядвала за франк, перяла се сама, общувала с детето си. Връщала се в имението Ноан само за няколко месеца през лятото, за да види сина си. Така се срещала често и с мащехата на съпруга си. Когато възрастната дама разбрала, че Аврора възнамерява да пише романи, изпаднала в ярост и забранила името Дюдеван да се появи на която и да е корица на книга. Аврора с усмивка обещала да изпълни тази молба.

Започнала да се нарича Жорж Санд – същото име използвала и като литературен псевдоним. През пролетта на 1823 г. бил публикуван и първият ѝ роман „Индиана”, посрещнат от читателите и критиката радушно.

Но обществото в капризния Париж недолюбвало свободолюбивата Санд. Наричали я непостоянна и безсърдечна, често клюкарели, че е лесбийка или в най-добрия случай бисексуална, укорявали я, че има потиснат майчински инстинкт, който я карал да избира за любовници по-млади мъже.

За разлика от „порядъчните дами” Жорж Санд пушела много и движенията ѝ били резки и поривисти. Мъжете били привлечени от интелекта и жизнерадостта ѝ.

Първият мъж след съпруга ѝ, който попада в живота на Жорж Санд, е младият писател Жул Сандо. Но още преди да се запознае с него, Жорж е влюбена платонично в неназован мъж, към когото изпитвала романтични чувства, още докато живеела в Ноан. Цялата ѝ любов обаче била затворена в пламенната им кореспонденция. Когато мъжът поискал да преминат към по-реални отношения отвъд духовната връзка, Жорж го посъветвала да потърси другаде това, което тя – като примерна съпруга – не може да му даде. Така приключва първата ѝ любов.

Едва по-късно се появява Жул Сандо, по-млад от Аврора със седем години, студент. Крехък, русокос, аристократично изглеждащ мъж. В романа си „Фердинанд” Жорж Санд разказва как се е разпаднала връзката им – тихо, по взаимно съгласие.

Известно време Жорж Санд се среща с писателя Проспер Мериме, към когото не изпитва никакви чувства. Затова връзката ѝ с него била по-скоро неуспешен експеримент – чисто сексуална, без истинско себеотдаване. Но много от любовниците й така и не разбирали, че Аврора става страстна само ако истински обича мъжа до себе си. Така се родила легендата за нейната фригидност, разпространявана от отхвърлените любовници.

Третата любов на Жорж е друг писател – Алфред дьо Мюсе. Общ приятел държал да ги запознае, но Санд отказвала, като мислела, че намиращият се на върха на славата си Мюсе е твърде екстравагантен за нея. По това време тя вече е издала четири романа и името ѝ означава много в литературните среди, а и не само. Жорж започва да трупа състояние и това ѝ позволява да се чувства по-спокойна в компанията на по-заможни хора. Първата ѝ среща с Дьо Мюсе е като избухване на пожар – тя харесва по-младия от нея с 6 години, слаб, със светли вълнисти коси и много остроумен писател.

Съвременниците ѝ не успяват да стигнат до единодушно мнение дали Жорж Санд е красива. За някои била прелестна, други я смятали за отвратителна. Самата тя се считала за грозна, като твърдяла, че ѝ липсва грацията, която понякога замества красотата. Изобразявали я невисока, набита, с мрачно изражение, големи разсеяни очи, жълтеникава кожа и ранни бръчки по шията. Само ръцете ѝ всички смятали за красиви. Но Дьо Мюсе я описва съвсем различно. Той я вижда за пръв път, облечена в рокля. Съзира изящество, което никой не му е подсказал, че тя притежава. Вижда младост в лицето ѝ и блясък в очите. Но най-голямо впечатление му прави интелигентното ѝ излъчване. По-късно Мюсе разказва колко се е променил под влиянието на Жорж и че никога не е изпитвал подобно възторжено щастие и такива пристъпи на любов, както по време на връзката си с нея.

Когато започва романа си с Дьо Мюсе, Аврора е вече разведена. Затова връзката им е открита и двамата се виждат често. Скоро обаче се проявяват всички комплекси на Дьо Мюсе, капризите му стават твърде много, настроенията му се сменят с шеметна скорост. Започват да го преследват халюцинации, при които той губел съзнание и си говорел с духове. Започнало да става непоносимо и за двамата.

За да заздравят връзката си, те заминават за Венеция, където отсядат в най-елегантния хотел. Но вместо да открият любовта отново, тя изстива окончателно. Започват скандали, които траят по цели дни и нощи. Мюсе спира да пише, но Жорж сякаш е заредена с неизчерпаема енергия. Често след безсънна нощ, минала в крясъци, тя сяда да пише, за да осигури пари и за двамата. Мюсе се разболява тежко, лекарите подозирали възпаление на мозъка. И тогава се появил 26-годишният лекар Паджело. Съвместната борба за живота на поета сближила Жорж и лекаря, те започнали дори да четат мислите си. Дьо Мюсе бил излекуван, но лекарят останал.

Скоро след това Жорж, Алфред и Паджело заминали за Париж. Там лекарят се чувствал не на мястото си. Тройката се разпаднала. Мюсе заминал за Баден Баден, Жорж се върнала в имението си, а Паджело – във Венеция. Продължила обаче пламенната им кореспонденция, в която Дьо Мюсе често заплашвал да умре от любов.

Затова се събрали отново и кошмарът се подновил. Скоро скъсали завинаги и дълго се освобождавали от горчилката, като я претворявали в литературните си произведения.

Жорж била свободна да срещне новата си любов. Една вечер на прием у една графиня, страдащият от скорошна любовна раздяла Фредерик Шопен импровизирал на пианото. Когато вдигнал очи, видял че до него стои дама, облечена съвсем непретенциозно, ухаеща на теменужки. Очите ѝ сякаш прониквали в душата му. Малко по-късно тя била представена на композитора от неговия колега Ференц Лист. Шопен, който бил чувал за Жорж Санд, останал поласкан, но съвършено спокоен. При първата среща в него не трепнало нищо. Знаменитата писателка дори не му харесала.

Но Жорж Санд вече си била поставила за цел да омае младия поляк. И успяла. Заедно заминали за Майорка. И историята с Дьо Мюсе се повторила. Шопен показал първите признаци на туберкулоза и Санд била отегчена. Младият красавец се превърнал в болен, капризен и раздразнителен спътник. Но вече бил твърде привързан към нея, за да разчита на безболезнена раздяла. Тогава, за да го откъсне от себе си, Жорж Санд пише роман, в който вплита техните образи. Героят, подобен на Шопен, бил описан с всички възможни недостатъци. Надявала се, че това ще накара композитора да скъса с нея. Но той се бавел. Все още вярвал, че може да върне невъзвратимото. Живели заедно 10 години, преди да се разделят.

Година след раздялата Жорж и Фредерик се срещнали в дома на общ приятел. Разкаяна, тя се приближила до бившия си любовник и му протегнала ръка. Красивото лице на Шопен пребледняло. Той залитнал и излязъл, без да промълви и дума.

Сред любовниците на Жорж Санд бил и гравьорът Александър Дамиен Мансо, който се запознал с нея, когато бил едва 32-годишен, докато тя вече била на 45. Живели тихо и кротко заедно 15 години. След това наред бил художникът Шарл Маршал, когото Санд наричала „моето дебело дете”. Когато се срещнали, Маршал бил на 39, а Санд – на 60 години.

Носели се слухове и за връзките ѝ с други мъже, като критика Гюстав Планше, който веднъж дори предизвикал на дуел друг критик, който не се отнесъл с достатъчно уважение към поредния роман на Санд. Връзките ѝ с жени също са само в сферата на предположенията, въпреки писмата, пълни с нежна еротика, които тя пишела на близката си приятелка Мари Дорвал.

В продължение на 40 години Жорж Санд пише неуморно и създава над 100 произведения. Много от по-слабите ѝ романи вече са забравени, но най-добрите ѝ книги все още покоряват читателя със силата на чувствата и благородството на мисълта на тази странна за времето си, но необикновена, страстна и талантлива жена.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3