Точно такъв театър ми липсваше напоследък. Камерен, тих, личен. Театър за това, което човекът е, когато е извън всичките си делнични условности и обвивки. Театър за най-старото, най-обговаряното и най-необяснимото чувство – любовта. И то точно тази, която се ражда тогава, когато умишлено и дори панически бягаш от нея.
„Любовна афера“ не е най-адекватният превод на оригиналното заглавие на пиесата на Филип Блазбанд Une liaison pornographique – „Порнографска връзка“. Всъщност, като се има предвид, че спектакълът се играе на сцената на Кукления театър в София, предполагам, че по-омекотеното заглавие е по-скоро поява на политическа коректност – все пак няма как в афиша на най-детския театър, пък макар и в програмата за възрастни, да има заглавие, съдържащо думата „порнографска“. Тази промяна няма никакво значение за крайния резултат. Единственото неудобство е това, че запознатият зрител няма как да се досети веднага, че става дума за текст, красиво филмиран в едноименната лента на Фредерик Фонтен с Натали бай и Серхи Лопес в главните роли. От друга страна пък това е добре, защото влизаш в салона без подсъзнателната готовност да сравняваш филма с българската постановка. Никога не съм била привърженик на подобни съпоставяния, защото става дума за два различни типа изкуство, за друг контекст и друга чувствителност. Въпреки това обаче трябва да призная, че спектакълът, режисиран от Елин Рахнев, някак много по-дълбоко и лично ме докосна.
Историята в „Любовна афера“ всъщност може да се разкаже в едно изречение. Той и Тя се запознават по обява в списание и започват да се срещат ежеседмично само и единствено да правят секс, докато постепенно не осъзнават, че са се влюбили един в друг. Самата пиеса е изключително филмова – състои се от диалозите на Мъжа и Жената (които така и не знаят нито имената си, нито биографиите си) и техните споделени с публиката монолози. Местата, на които тези откровения се разиграват, също са малко – хотелската стая, барът наблизо, улицата отпред. В тази буквално тясна откъм външни картини действителност обаче се случва едно огромно душевно пътуване. И в него става дума за всичко около любовта – самотата, страха да не бъдеш наранен, неусетното привързване към недостатъците, споделянията на маловажности, дори малките изнервени претенции към характера на другия, които си позволяваме да проявим, когато го усетим като част от сърцето си.
Да се изиграе всичко това изглежда лесно на пръв поглед. Нагледала съм се обаче на театрални нелепици, въртящи отново и отново темата за любовта. В „Любовна афера“ лично за мен, освен изключително умната и деликатна режисьорска работа на Елин Рахнев, има още две забележителни открития – актьорите Димитър Баненкин и Ернестина Шинова.
През годините Ернестина Шинова успя да избяга от лесния за обслужване имидж на просто една красива жена и се доказа като актриса с едно изключително важно качество – самоиронията. Знаех за нея, че може да бъде ужасно смешна на сцена и винаги съм се забавлявала с тази нейна закачка със самата себе си. Не знаех обаче, че като актриса тя може да бъде и толкова дълбока. Героинята й в „Любовна афера“ е точно такава – кара те да се смееш съчувствено на плахите й признания и в същото време ей така, неусетно, те хваща за гърлото. На сцената Ернестина постига перфектен баланс с Димитър Баненкин. Играта между двамата е като спокойно и приятелско подаване на топка, в нея има много доверие и партньорство.
Самият Димитър е другото ми лично откритие в спектакъла. Гледала съм го като тийнейджър на сцената на тогавашния ВИТИЗ и после в „Малък градски театър зад канала“, но двайсет и няколко години по-късно, с този спектакъл, се запознах отново с него като актьор. Известен факт е, че той се върна наскоро в България и поднови актьорската си работа след две десетилетия пауза. Ролята му в сериала „Недадените“ (комисарят Белев) веднага му донесе популярност, след което последваха още кинороли. Да се върнеш на театрална сцена след толкова време обаче е нещо съвсем различно. Там рискуваш да загубиш мярката и да се впуснеш във флирт с публиката, който в крайна сметка да те лиши от доверието й. Особено пък, когато става дума за толкова интимна постановка и толкова психологически изпипано послание. В ролята си на Мъжа в спектакъла Димитър Баненкин е толкова органичен, че имаш чувството, че думите му някак се предреждат една друга, преди да излязат от устата му. В поведението му няма излишни ефекти, няма характерности. На преден план е една облечена в тяло самота, която дори не те кара да се отстраниш от нея, за да я разбереш – просто я съпреживяваш.
„Любовна афера“ е спектакъл, който ти дава възможност малко да поспреш. Да си вземеш глътка въздух, да кажеш „шшшт“ на постоянните анализи и просто да се облегнеш на стената, докато всичко наоколо продължава шеметно да се случва с или без теб. Всичко в неговото изграждане – от постановката, през актьорската игра и сценографията (сценограф е Стефан Божков) е създадено така, че да ти даде многоточие в смисъла – точно като десетината пръснати из сцената чаши вино. Сигурна съм, че в безсмислено бързия живот, който днес ни се налага да живеем, всеки има нужда от една такава малка, емоционална, любовна спирка. Моята още ме държи в едно такова нежно, съзерцателно темпо…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение