Любовта на моя дядо към книгите

Когато бях малка прекарвах лятната ваканция при маминка и дядо. Дядо обичаше книгите. Обичаше да ги купува, обичаше да ги колекционира, обичаше да ги чете. Предаде тази любов и на мен.

В началото тя беше насилствена, непоискана и натрапена. Защото дядо имаше странни методи на преподаване. Всяка сутрин след закуска трябваше да прочета определен брой страници от посочена от него книга и после да му ги разкажа. По този начин упражнявахме четене с разбиране. Следващото лято, освен да чета и разказвам, трябваше да преписвам в тетрадка прочетените страници. Така упражнявахме правопис, краснопис и пунктуация.

По-късно добави и още едно перфидно изтезание. Понеже бях левичарка, а той като представител на старата школа искаше да ме научи да пиша с дясната ръка, всеки път, когато ме караше да преписвам, връзваше лявата ми ръка с канап за подлакътника на стола и трябваше да пиша с дясната. Бавно, мъчително и болезнено упражнение, особено когато се налага да го изпълняваш, докато навън лятото нагло дефилира в цялата си прелест, а ваканцията се е ширнала пред теб с безкрайността на шарена дъга след дъжд.

Признавам, обаче, че тайно се влюбих в тези летни изтезания. Наречете го стокхолмски синдром, но в един момент вече нямаше нужда да бъда заставяна да чета и преписвам. Нямаше нужда да ме връзват с канап за стола, нямаше нужда да ме държат насила далеч от неграмотното лято навън. Аз копнеех за тези изтезания, очаквах ги с нетърпение. Когато дядо усети това, отпусна хватката, захвърли канапа и ме пусна на свобода сред необятното пасище на плодородната му библиотека.

И днес, след толкова години, осъзнавам, че съм била като диво жребче, нуждаещо се от опитомяване, от възпитаване в навик да носи седло и юзди, да търпи човек на гърба си. Аз бях млад необязден мустанг, дядо – моят строг, но справедлив укротител. Научи ме да уважавам думите, да ги допусна до себе си, да заживея със смисъла им, да свикна с причудливите им форми, странните им истории и неочаквани обрати.

Дядо ме научи да обичам книгите. А тази любов ме направи свободна. Защото няма по-голяма свобода от четенето. То те пренася в различни епохи и светове, телепортира те от дълбоката древност в невъобразимото бъдеще, превръща те от мъж в жена, от дете в старец, от страхливец в герой, преодолява граници и измерения.

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам да връзвате децата си за стола, за да четат, не казвам да ги тормозите. В никакъв случай! Казвам просто да ги учите да полагат усилие.

Като всяко безценно нещо, четенето изисква труд, който се отблагодарява с годините. Думите са семена, които се нуждаят от време, за да покълнат, пораснат и дадат плод. Четящият човек е земеделец, само че неговите семена са думите, жътвата му – прочетените книги, а свободата – неговата реколта.

Честит ден на книгата. Четете и бъдете свободни.