Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Любовта в Каменната ера – с много партньори, без ревност

Силното сексуално влечение у първобитните мъже е спасило първобитните жени от измиране

Семейните отношения, показани в „Семейство Флинтстоун“, са много далеч от истината за живота на първобитните хора. Снимка: IMDb - Любовта в Каменната ера – с много партньори, без ревност

Семейните отношения, показани в „Семейство Флинтстоун“, са много далеч от истината за живота на първобитните хора. Снимка: IMDb

Всичко тече, всичко се променя, дори видовете и начините да се влюбваме и обичаме. Еволюцията на любовните и семейните отношения е обект на задълбочено изследване от науката, при това с нея се занимават учени от различни направления – историци, археолози, антрополози, етнографи, философи, психолози, сексолози и много други. Всички учени са съгласни с едно – семейството е късен човешки конструкт. То е възникнало преди някакви си 20-30 хиляди години, а 99,9 % от времето, в което човекът съществува, любовните и сексуалните отношения са били диктувани от първобитни „закони”. В този тъмен период от съществуването на човечеството обаче е имало все пак някакъв специфичен ред, правила, система на взаимоотношения между половете.

Преди да се разсъждава върху спецификата на любовните отношения обаче, трябва да сме наясно какъв е бил ежедневният бит на хората тогава. Средно броят на хората в едно племе в родовите общини е бил около 100 души. Сред тях 30-ина са били мъжете, имало е около 40 жени, 10 старци и 20 деца. Това е бил оптималният брой хора, които можели да се изхранват в удобния за обхождане ареал, а броят на мъжете е бил оптимален за колективен лов. Мъжете винаги са били по-малко от жените, защото били изложени на повече рискове и загивали по-често – били навън в студа, което водело до болести, умирали по време на лов, както и по време на войни и вътрешноплеменни битки.

Племето обикновено живеело в пещери (ако било в близост до планина) или в нещо като малка махала със землянки. Деляло се на родове (около 10 души), община (трийсетина души), малко племе (100), голямо племе (1000).

Учените казват, че неголеми групи хора живеели отдалечени от останалите на сериозни разстояния. Опитът и натрупаните навици и знания се предавали от поколение на поколение много бавно заради почти липсващата комуникация извън племето.

Първобитните хора са възприели голяма част от социалната си организация от приматите, социалните отношения много напомняли тези в животинските стада. Мъжете обикаляли горите и носели храна, жените раждали деца, отглеждали ги и никога не напускали мястото на обитание. Практически мъжете и жените в онези времена имали два различни начина на живот. Мъжете носели храна, произвеждали оръдия на труда, а жените хранели, обличали и възпитавали, като при това пазели огъня. Именно тези различни функции определяли и начина на живот – археолозите са категорични, че в първобитните жилища задължително имало отделни мъжка и женска територии.

Ако били в пещера, пространството до входа ѝ било мъжкото място, а по-топлата вътрешност – женското. Там били и децата. При нападение от зверове, те щели да бъдат посрещнати от въоръжените мъже. Жените пък, обикновено бременни или кърмачки, имали нужда от топлина, така че стояли около огъня.

При поселищата със землянки, помещенията според археолозите били отделни – при разкопки са откривани в някои домове само мъжки предмети – брадви, накрайници на стрели, харпуни. В други землянки – само женски и детски предмети: глинени кукли, костни игли за шиене, гребени, глинени съдове, украшения.

Семейни и любовни отношения в днешното ни разбиране за тях просто не са съществували. Сексуалните връзки са били хаотични, включвали са и спонтанен инцест, като при животните. Децата са били само на майката, било е невъзможно (а и никой не се е стремял да го прави) да се установи кой е баща им. Мъжете не са защитавали отделна жена или собствените си деца, а цялото племе.

В икономическо отношение жените изцяло зависели от мъжете. Но в сексуално отношение мъжете изцяло зависели от желанията на жените. Взаимовръзката между тези две неща е довела до оцеляването на човечеството.

Силното сексуално влечение у първобитните мъже е спасило първобитните жени от измиране. Те спасявали живота си и този на децата си чрез стихийна „проституция“. Древните племена се подчинявали на законите на патриархата, мъжете имали тотална власт, защото от тях зависела прехраната. Ако при лов ловците убивали елен, първо те изяждали най-доброто месо от него, остатъците били за жените, децата и старците. Но ако мъжът искал вниманието на някоя жена, той ѝ заделял част от най-доброто месо и получавал срещу това сексуално удовлетворение. Колкото и грубо да звучи, тази първобитна „проституция“ била единственият начин да се запази животът на жената. Тоест, колкото по-привлекателна била тя за мъжете, толкова по-голям бил шансът да се запази генетичната ѝ линия. Но оцелявали и тези, които били склонни да приемат по-малко, за да позволят на мъжа да влезе в сношение с тях. Антрополозите предполагат, че е имало вътрешен ред в женското общество, нещо като жена-вожд, която е разпределяла събраните блага, грижела се е за справедливостта в женската група, помагала е при ражданията, лекувала е, наказвала е, ако трябва.

Учените смятат, че повече от 3 милиона години жените са били „стихийно проституиращи“ – предоставяли са сексуални услуги срещу заплащане в храна и други продоволствия.

Съвкупленията са се осъществявали в женската част на помещенията, за да бъдат предпазени жените от нападенията на другите мъже. Но най-опасни за жените били мъжете ловци от други племена. Ако група мъже срещнела жени от друго племе, те задължително ги изнасилвали, а ако това се случело в гладен период, ги убивали и занасяли в своята пещера, за да бъдат изядени колективно. Канибализмът бил обичайно явление. Случвал се дори вътре в племето, ако настанели дълги гладни времена. За това свидетелстват дори находки на човешки кости в пещерата „Темната дупка“. От 25 костни останки на изядени хора в нея 2 са останки на стари мъже, 4 – на стари жени, 9 – на пълнолетни жени, десет скелета са на деца, от които 8 на момичета. Изводът е ясен – в случай на жесток глад женското население ставало храна за силните и безжалостни мъже от Каменната ера.

В продължение на 5 милиона години оцеляването на децата също изцяло зависело от жените. Бащата бил неясен, децата практически били общи. Това е същността на матриархата, понякога погрешно разглеждан като „власт на жените“. Всъщност родовата линия се предавала само през тях. Жените хранели, обличали и топлели децата. В гладни времена и през зимата да изхраниш между 4 и 10 деца било изключително сложно, а през целия си живот жените раждали понякога и до 20 деца – бременността често настъпвала почти веднага след раждането на предишното дете.

Детската смъртност била изключително висока, оцелявали не повече от половината деца на една жена. Студеното време в Северното полукълбо на Земата продължавало почти 8 месеца. Именно тогава, когато рядко ходели на лов, мъжете най-често се съвкупявали с жените в поселението. Най-много шанс за оцеляване имали децата, заченати през октомври – те се раждали през май, когато природата предлагала много възможности за прехрана. Биолозите смятат, че това е една от причините еволюцията да формира бременността у жените в продължение на 40 седмици – предполага се те да са във времето, когато е студено, а първите си месеци децата да прекарат в топло време. Зимните бебета умирали най-често.

Разделението на социалните функции на мъжете и жените е еволюционната причина за разликата във външността им. Окосмяването на хората и животните е свързано със запазването на топлината на тялото. Поради почти постоянната си бременност жените прекарвали повече време на закрито, в топлината на пещерата, затова свръхокосмяването не е типично за женския пол. Мъжете от своя страна често пребивавали навън, в студ и неблагоприятни условия, затова запазили от приматите силното телесно окосмяване. То било толкова по-интензивно, колкото по на север се намирали племената. По-развитата мускулна маса в мъжката телесна структура също е обусловена от социалните функции на първобитните мъже – битката с животните, повече движение и необходимост от бързина и ловкост. Така еволюцията е отсяла най-приспособимите към условията индивиди.

И така, първобитното село се деляло на „женско“ и „мъжко“. Жените и децата били в голяма степен в тежест, защото не произвеждали, а потребявали. Мъжете нямали време и условия да проявяват познатите ни днес благородство, снизхождение и любов. Любими жени и тръпки нямало, защото жените били на всички, децата – също. Майчиното чувство се оказва с около 5 милиона години по-старо от бащиното. В дългите зимни вечери край огъня мъжете, идвайки от своята мъжка част, просто избирали една жена, която събуждала половия им нагон, давали ѝ това, с което да заплатят за ласките ѝ и я отвеждали в близост – актът не бил скриван от останалите, липсвало усещане за свян и интимност. Речта не била развита, думи за любовно обяснение не били използвани. Все пак първобитните хора били натрупали опит, знаели, че съвкуплението с малки и недорасли момичета е риск, защото те често умирали при раждане. Така че се спазвала поне някаква възрастова граница, която обаче отпадала, ако ставало дума за насилие над жените от съседни племена.

Външният вид на жените според вкуса на мъжете, които избирали партньор за съвкупление, бил особено важен. Колкото по-сексуално привлекателна била една жена, толкова по-сигурно било, че ще оцелеят тя и децата ѝ. Във времена на дълги гладни периоди за най-красиви се смятали най-добре охранените жени. Поддържането на външния вид на жените било предизвикано не от суета, а от инстинкт за самосъхранение.

Антрополозите смятат, че е напълно възможно хората от каменната ера, въпреки специфичността на социалния си бит, да са проявявали любов в смисъла, в който я разбираме днес. Но безкористното отдаване на любимия било осъждано от племето, защото разрушавало устоите му – ако жените започнели да се отдават без заплащане, това застрашавало оцеляването на цялото племе. Освен това било наистина неприлично една жена да се отдава само на един – това пък застрашавало възможностите ѝ да роди здрав плод. Тоест, в първобитното общество против традициите и морала тръгвала онази жена, която била готова да прояви вярност само към един мъж. За мъжете обаче не било срамно или укорително да търсят близостта само на една и съща жена И това продължило милиони години.

При този тип взаимоотношения ревността, каквато я познаваме днес, не съществувала. Тя се появила много по-късно, когато се заражда семейната формула.

Традицията на подаръците също има древен произход. Както вече стана ясно, проституцията е била основен начин за формиране на връзки и осъществяване на полов акт. Интересното е обаче, че подаряването на цветя също датира от древността, макар привидно те да са непрактични. Зимните месеци били период на глад и опасности. Появата на цветя означавала край на риска жените да бъдат изядени или да загинат от студ и глад, защото природата започвала отново да ражда. Тоест, когато мъж донесе на жена цветя в пещерата, това е нещо като обещание, че тя ще оцелее още поне няколко месеца. Подаряването на цветя означавало подаряване на живот.

Антрополозите разказват и интересна теория за появата на целувката. Проявата на нежност днес е възникнала по-скоро като нещо ужасно. Когато мъже от съседно племе заварвали жена сама в гората, те я изнасилвали. А за да не може да се разкрещи и повика помощ, трябвало да запушат устата ѝ. Затова мъжът със зъби стискал двете ѝ устни. Така целувката се появява като акт на насилие, а едва по-късно придобива романтичния характер, който ѝ приписваме днес.

Всички тези теории, разбира се, са само предположения. Липсата на реч и особено на писменост, с която да се изследват обичаите на първобитните хора, оставя нещата само на логиката и въображението на учените. Би било любопитно да разберем как ще се отнасят към нашите собствени обичаи наследниците ни след милион години. Важно е обаче да не забравяме, че любовта може да има различни проявления, но е вечна – иначе нямаше да съществува човечеството.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg