Людмил Ангелов ще изпълни концерт, смятан за изгубен

Произведението е намерено случайно в Парижката библиотека от приятел на пианиста

Людмил Ангелов не за първи път вдъхва нов живот на забравено произведение. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Людмил Ангелов ще изпълни концерт, смятан за изгубен

Людмил Ангелов не за първи път вдъхва нов живот на забравено произведение. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Първият концерт за пиано на Мориц Мошовски – произведение, смятано за изгубено, ще представи пред столичната публика пианистът Людмил Ангелов на 16 януари в зала „България“ заедно със Софийската филхармония. Повече от 100 години манускриптът на партитурата липсвал, докато приятел на Ангелов не попада на него случайно в Парижката библиотека.

Получавайки го, пианистът се заема да редактира партитурата с помощта на маестро Владимир Кираджиев. Първото изпълнение на творбата в съвремието ни е представено пред публиката заедно с Националната филхармония във Варшава. Следва студиен запис с оркестъра на Би Би Си в Глазгоу, издаден на компактдиск от британския лейбъл „Hyperion“.

Това не е първият път, в който Людмил Ангелов вдъхва нов живот на забравено произведение – връщал е интереса например към Четвъртия концерт за пиано на Капустин, към Концерт на Шелинг и Симфония по една планинска песен от Венсан д’Енди.

Мориц Мошковски е немски композитор с полски произход. В края на XIX век е сред най-популярните творци, за него Игнаси Падеревски казва:

Америка за България

След Шопен, Мошковски най-добре знае как се пише за пиано и написаното от него обхваща целия диапазон на клавирната техника“.

Неговият Първи концерт е сред най-красивите за времето си произведения, казват специалистите. Почитател на творбата е и самият Лист, който кани Мошковски да изпълнят заедно концерта в транскрипция за две пиана през 1874 г., отбелязват от Софийската филхармония.

В програмата на 16 януари е и Симфония № 5 от Антонин Дворжак. Написана само за шест седмици през юни и юли 1875 г., творбата се нарежда сред произведенията, които в епохата на късния XIX в. възраждат строежа на класическия симфоничен цикъл, изпълвайки го с ново романтично съдържание. Наричана често „Пасторална“ заради своето внушение, до днес тя е сред най-често изпълняваните симфонии в световните концертни зали.