Людмила Филипова опече тюрлюгювеч за Путин

Какво се получава, когато смесиш статии от Уикипедия, гламав и нелогичен сюжет и всички възможни хибридни опорки и конспиративни теории? Книга на Людмила Филипова.

Само преди ден в книжарниците се появи новият роман на „българския Дан Браун“, както Филипова много би искала да я възприемат. „Планът Елиминирай Европа“ (повтарям правописа от корицата) е една от най-впечатляващите и нелепи „литературни каши“, които съм срещала някога.

Още на корицата стои предупреждение: „Роман, базиран на действителни събития“. Събитията в него са: политически, екологични, военни, икономически, научни, технологични, медийни и любовни. Книгата с абсолютна сигурност е написана за около месец – в нея има реални цитати от световни и български медии, последните от тях са от началото на март 2025 г. В началото на май книгата вече е отпечатана. Но пък за този месец Людмила Филипова е успяла да оплете всички световни събития в хиперинтензивен сюжет, в който са забъркани глобалното затопляне, войната в Украйна, идването на Тръмп на власт, мотивацията на Илон Мъск, бежанската криза, възходът на Китай, Бил Клинтън, Джордж Сорос, Зукърбърг, Европейската комисия, лидерите на европейските държави, зелената енергия, ЦЕРН и дори Леонардо да Винчи. Зави ли ви се свят? Още нищо не сте видели.

Първоначално подходих към романа с усмивка. Помислих си, че за пореден път ще се забавлявам с не особено качествено четиво, в което ще открия стандартните проблеми и странни нередактирани изрази като „Затворил си се тук от двайсет години, даже двайсет и пет“, или „когато най-сетне стъпалата я послушаха“, или „Бързо ме убедихте, личи, че сте дъщеря на професор“, или „Черни гарвани закрякаха“. Че ще издирвам какво е това вашингтонско чудо „Национален мол“, докато осъзная, че mall на английски означава и „алея“ и става дума за Националната алея между Капитолия и обелиска на Вашингтон, позната от десетки филми. Че ще се смея с глас на гордо заявения „факт“, че интернет е станал световна система в края на мандата на Бил Клинтън – тоест, около 2000-2001 година. Че ще се чудя главната героиня Хейли или Хелия се нарича – името й се променя понякога по 3 пъти на една и съща страница.

Очаквах да видя още от онова, което Филипова показа в предходната си книга, неслучайно минала съвсем незабелязано – „Авитохол и небесният народ“. В нея до удивителни висоти стига изобретеният от Людмила Филипова жанр „уикипедична литература“ – взимаш статии от Уикипедия и пълниш с тях 2/3 от книгата. В „Планът Елиминирай Европа“ също го има този подход, но е някак по-овладян. Уикипедия се е намесвала само там, където е бил нужен пълнеж между опорките.

Всъщност „Планът Елиминирай Европа“ е опит да се обясни случващото се в света днес. Ще го преразкажа кратичко. Дядото на Илон Мъск (неизвестно защо той също се появява с различни имена в романа – ту си е Илон Мъск в реалните извадки от медиите, ту става Ейлион Мънк в частите, дописани от Филипова), та дядо му, антисемитът фашист Джошуа Холдеман, преди години разработва план за световно технократско господство. И една тайна група започва да го изпълнява. Началото е дадено от Бил Клинтън. Точно по негово време, уточнява Филипова, Мъск е започнал да трупа богатството си. После там влезли куп президенти, сенатори, техномилиардери и започнали да изпълняват основния план – да елиминират Европа и да завладеят света, като го превърнат в технокрация. Затова измислили „лъжата“, че глобалното затопляне е резултат от човешка дейност – за да накарат Европа да си промени икономиката по морални съображения. То глобално затопляне си имало, ама било по други причини, обаче те излъгали. И Европа започнала да се срива заради Зелената сделка. Междувременно технократите си назначили Тръмп и той извадил САЩ от Парижкото споразумение, защото, нали, само Европа трябва да страда. Освен това американците подпалили войната с Украйна, за да ù вземат природните богатства, защото само те решавали проблема с технологичния прогрес на САЩ. И Гренландия затова му трябвала на Тръмп, технократите я искали, за да си произвеждат джаджите. А пък всъщност Мъск не искал да завладява Марс, това било прах в очите. Голямата му (тайна!) идея била Америка да завладее Луната, защото там имало „редкоземни“ материали също.

На финала се включва и картината „Спасителят на света“, приписвана на Леонардо да Винчи, а тя пък показвала какво е спасението – прозрачната топка в лявата ръка на Христос била антиматерия. Тук вече се включва ЦЕРН и открива решение на проблема.

Всичко това се разследва от една френско-американска писателка, която дори успява да проникне много лесно и за кратко на сбирка на тайното общество, защото баща ù е бил велик физик, който искал да разкаже за тази зла тайна, ама го убиват в началото на романа, докато се е изправил пред един паметник, за да осведоми медиите посредством силно викане. Та дъщерята отива там, вижда всички, които участват в тайното общество и после се измъква и с един журналист от CBS (според Филипова това е малка и неизвестна телевизийка с регионално покритие) разкриват целия заговор, като дори отиват на Антарктида за малко, колкото да открият един друг професор физик, който се крие в скривалище, оцеляло от нацистите. А пък един сенатор, който после се оказва незаконен син на Бил Клинтън от Моника Люински, е влюбен в писателката от детската градина и хем й помага, хем помага на Мъск да я открие, за да я убие.

И най-накрая тази Хелия/Хейли пише книга, защото социалните мрежи са овладени от злия Мъск, а книгата е единственият начин да каже истината и много хора да я научат. Книгата се казва – каква изненада! – по същия начин, както и книгата на Филипова.

В цялото това сюжетно безумие всъщност основното са пробутаните опорки. Според Филипова, „Украйна няма как да спечели войната“, „Санкциите срещу Русия унищожиха енергетиката“, „екологичните стандарти умориха фермерите“, „войната затвори кранчето на изгодния за Европа руски нефт“, „мерките на Тръмп вече водят до подем в Щатите“, „тежестта на БРИКС нараства“, „Тръмп започва да прилича на Рузвелт“ и още, и още…

България, слава богу, е намесена в тюрлюгювеча само веднъж – в един разговор между Сорос (който също се появява с две имена в романа – собственото си и като Сориос), германски и френски милиардер, в който те обсъждат как ще изградят у нас фотоволтаични централи и ветропаркове.

За Украйна авторката е доста по-словоохотлива. Зеленски бил „марионетка на американците“, страната била създадена от Германия през 1918 г. като буфер между Запада и Русия, войната била изначално загубена от украинците, но била необходима, за да се отслаби самата Русия, която също била част от европейската цивилизация.

Не съм сигурна, че посочената за редактор Мария Чунчева наистина е работила по тази книга. И време не е имала – няма как за един месец да разплетеш това кълбо от невъзможни случки, измислени конспирации, сменени имена, уикипедични подробности и неточности…Чудя се обаче как личности с авторитет, сериозни имена като проф. Владимир Чуков, проф. Георги Рачев, Николай Василев, Саймън Дженър и проф. Христо Пимпирев са се съгласили да легитимират този нелитературен, ненаучен и нехуманен роман, с присъствието си на представянето му на 20 май. Вероятно не са го чели и не ги обвинявам. Тежък труд е да минеш от началото до края на това… четиво.