Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Людмила Улицка: Хубаво е една държава да бъде управлявана от някой с цивилно образование

Писателката, емигрирала в Германия преди година, за ситуацията в Русия, за бъдещето на човечеството и за надеждата

Людмила Улицка на митинга „За свободна Русия без репресии и произвол“, 10 юни 2018 г. Снимка: Уикипедия - Людмила Улицка: Хубаво е една държава да бъде управлявана от някой с цивилно образование

Людмила Улицка на митинга „За свободна Русия без репресии и произвол“, 10 юни 2018 г. Снимка: Уикипедия

Малко след началото на руската агресия в Украйна писателката Людмила Улицка и нейният съпруг, скулпторът Андрей Красулин, взимат решение да напуснат Русия и да се преселят в Германия. Улицка нееднократно осъжда войната, след което нейните книги в Русия се скриват от книжарниците, продават се опаковани и с маркировка „чуждестранен агент“.

На 21 февруари 2023 г. Улицка ще навърши 80 години. Радио „Свобода“ разговаря с нея в Берлин за опита, който човечеството трябва да извлече от поредните времена на исторически разлом.

В интервюто писателката споделя, че в старостта си започва да изгражда съвсем нов живот, което е много трудно, но неизбежно. За нея това е повторение на събитията, случили се с руската емиграция през 20-те години на миналия век – когато интелектуалците, прогонени от болшевиките, са се надявали да се върнат, но това или не се е случило, или при връщането си са били затваряни в лагери.

„Това е стогодишна рима, която се повтаря съвсем точно“, казва тя.

Според Улицка тази война ще има катастрофални последици за Русия след 10-20-30 години. Нарича я „начало на края“. „Голямата страна слиза от голямата сцена“ е нейната формулировка за събитията.

Според нея московската Рус е клонче от киевска Рус и руснаците дължат произхода си именно на тази земя, на Украйна. Изисква време обаче колективната вина на руснаците да бъде осмислена и формулирана в културни факти.

Лично на мен ми е нужно много време да осмисля, да разбера случващото се“, казва Людмила Улицка, разграничавайки се от бързо реагиращи автори като Дмитрий Биков например. И разказва за личната си житейска позиция: „През целия си живот съм била в конфронтация с властите, още от ученическите години. Подписвах петиции, обръщения, писма. (…) Никога не съм харесвала съветската власт, но всъщност не харесвам властта като цяло“.

Това, което писателката е осъзнала, е, че днес ситуацията е различна и ХХІ век ще наложи пълна промяна на понятията, ще се наложи да се решават отново много проблеми, включително и морални, които уж са били решени.

За нея ситуацията днес напомня 1968 г. и нахлуването на съветските войски в Чехословакия. Улицка, тогава биолог, по съвпадение се е намирала в Карпатите. Тогава вижда как в небето се появяват огромно количество бойни самолети откъм СССР. И решила, че започва Третата световна война. Не посмяла да протестира, след като нейна приятелка се опитала да излезе на протест на Червения площад. Заловили я и я вкарали в лудница.

„Бях отчаяна. Обзе ме чувство на безпомощност. Няма как да се справим с тази власт, помислих си“, припомня си тя.

Сега обаче, по нейно мнение, хората са някак пробудени.

„Има много повече хора, които открито се изказват против войната. Не познавам нито един човек, който да я одобрява. В моето поколение милитаризмът беше недопустим.“

Улицка разказва, че нейното семейство е преминало през всички изпитания, на които съветската власт е подлагала хората – изгонване от работа, лагери… Основната им тактика за оцеляване била да се държат настрани от властта, да устроят живота си така, че да контактуват с нея минимално. Но това не винаги било възможно.

„В Института по обща генетика през 1968 г. организираха събрание за колективно осъждане на протестиращите срещу нахлуването в Чехословакия. Седнах близо до задната врата, за да изляза в момента на гласуване, но вратите бяха заключени. Затова, когато гласуването започна, аз станах, минах през цялата зала и излязох през вратата до президиума. Това беше краят на моята кариера като генетик – след два месеца бях уволнена.“

Интересна е нейната теория, основана на образованието ѝ като генетик.

Еволюцията е много оплетен процес. Често е парадоксална. Съвременните антрополози отбелязват, че размерът на човешкия мозък през последните 100-200 години намалява. По някои показатели човекът регресира. Вероятно се случва нещо като раздробяване на човека на бъдещи подвидове и разновидности. В това отношение е много интересно да се сравнят например един бушмен и един съвременен европеец. Работата е там, че бушменът интелектуално превъзхожда европееца, защото живее сред опасна природа. За него да осигури храна и да отгледа дете е много по-трудна задача, отколкото за съвременния цивилизован гражданин. И затова, колкото и да е парадоксално, интелектуалното ниво на тези в кавички „изостанали народи“ често е значително по-високо от това на европейците. Това са забавните игри на еволюцията.“

Улицка подчертава, че живеем във времена, когато историята много се е ускорила. Днешният запас от знания на човека за света е феноменален и расте непрекъснато с всяка година, казва тя.

Ако човечеството не се самозатрие, ще има забележително интересен свят. Евентуално.“

Писателката е убедена, че Русия върви назад:

„Това, което се случва днес в Русия, е връщане към архаичното. Явно страна, избрала за лидер човек от тайните служби, е обречена. Хубаво е една държава да бъде ръководена от бивш лекар, бивш инженер. Някой с цивилно образование“.

Разсъждавайки върху историческия аспект, Улицка споделя наблюденията си, че Русия се мята между Изтока и Запада още от времената на Иван Грозни – „ту тръгва по пътя на демократични промени, ту нещо прищраква и се срива по пътя към архаичното, без да ѝ мигне окото“.

Народът ни е вял, неактивен, твърде търпелив. Това възхвалявано качество – търпението – ни прави лоша услуга сега“, казва писателката.

Според нея хората в Русия са свикнали да живеят зле, навикът за това е станал част от съзнанието им и те са се примирили.

„Русия е страна с тотална, непрекъсната травма. И тя е започнала не през 1917 г., а много по-рано. Травмата тук се приема като норма.“

Улицка вижда надежда в поколението на днешните 30-40 годишни хора. Но много от тях напускат страната и е „голям въпрос“ дали изобщо ще се върнат в Русия.

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС