Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Люси Дяковска: Талантът е като пилешка супа, един е пиле, друг – магданоз

Щом има достатъчно хора, които плащат, за да видят Джорджано - значи го харесват

„Никой от нас в журито на „Х Фактор“ не знае какво е успехът - ако знаехме, всички изпълнители в цял свят щяха да бъдат винаги номер едно“, казва Люси Дяковска. Снимки: Емил Георгиев - Люси Дяковска: Талантът е като пилешка супа, един е пиле, друг – магданоз

„Никой от нас в журито на „Х Фактор“ не знае какво е успехът - ако знаехме, всички изпълнители в цял свят щяха да бъдат винаги номер едно“, казва Люси Дяковска. Снимки: Емил Георгиев

Люси Дяковска представлява формулата на успеха в „Х Фактор“, актуалното музикално риалити в родния ефир. Тя стана звезда преди 15 години в Германия с групата „Ноу Ейнджълс“, създадена в първото кастинг шоу в света – „Попстарс“.

Днес Люси е ментор на групите в „Х Фактор“ – шоу с твърде много претенденти за първото място. Поканихме я на разговор, за да разберем каква е нейната версия за победата в подобно шоу. Попитахме я как се печели популярност в Германия и как в България – най-бедната страна на Европа; колко би могъл да трае успехът на победителя; какво печели той всъщност. И може би най-важното – как се става личност на сцената.

– Каква е причината да приемете участие в „Х фактор“, Люси – има ли полза от този формат за момчетата и момичетата, които участват?

– Винаги е имало полза от музикалните формати, защото в тях са правили поне една крачка напред много млади, но и не само млади изпълнители. Преди това те така или иначе не са успявали да достигнат до сцена, до мястото, където могат да се изявят и да бъдат видени от публиката. В чужбина едно време това ставаше през звукозаписните компании, от които по някакъв начин можеше да бъдеш открит като талант. С годините това стана трудно, защото развитието на музикантите, на групите във всяко едно отношение става по-голямо. Все повече млади таланти излизат на сцената. Така обаче голямата музикална торта, от която човек иска да си отреже парче, става все по-малка.

През последните 17-18 години, откакто започна напливът на комерсиалната попмузика – от ерата на Бритни Спиърс, на бой бандите – започна една изключителна популяризация на музиката. Паралелно с това се случи навлизането на интернет, даунлоудът, а с навлизането на стрийминга това още повече се разраства. Музиката става страшно достъпна за хората. А едно време трябваше да отидеш да си купиш диск, за да слушаш музика, имаше много по-малко радиостанции, музиката беше дори лукс. А днес тя ни съпътства в живота – което в много случаи не намирам, че е добре, защото артистите са окрадени, ощетени. Затова за много от тях основният начин да преживяват са техните участия.

Аз бях в една от последните групи в Германия, които успяха да продадат над милион дискове – нещо, което хващаш, което държиш в ръка. А днес актуалната генерация от тийнейджъри дори не знае какво е диск – докато едно време вкъщи имахме касетофони, грамофони, радиоточки, сега музиката се побира в едно малко устройство. Дигитализирането на абсолютно всичко е бъдещето. Преминаваме към минимализма, светът като цяло става все по-тесен.

– Да се върнем към „X фактор“, на базата на вашия опит досега изпитвате ли жал към участниците – защото ще им е много по-трудно, отколкото на вас някога ви е било? Че ще става все по-трудно?

– От една страна на участниците днес им е донякъде по-лесно. Защото те много добре знаят какво трябва да притежават, какво ще им се случи, какво трябва да направят евентуално, за да имат някакви успехи. На мен това нещо едно време не ми е било ясно, защото ние бяхме първото кастинг шоу в цяла Европа. Всъщност никой, който тогава правеше това прослушване, който избираше музиката, вкарваше някакви представи и финансови средства в това предаване, не беше наясно какво евентуално можеше да се случи. Дали може да има успех. Защото тези кастинг шоута не бяха пробвани, кастинг групите дотогава бяха събирани тайно. Малко хора знаеха, че и „Спайс гърлс“ са кастинг група, както и всички момчешки групи – тези неща просто не са били оповестявани публично. А в днешно време доста по-лесно си събираш фенове, славата те застига много бързо в едно такова шоу. Ако имаш характер, ако си интересен типаж, ако имаш интересен глас, ако си млад, сладък певец, който младата публика да хареса визуално – бързо ще станеш популярен в социалните медии.

От друга страна, със сигурност става много по-трудно за теб в момента, в който постигнеш успех – да преживяваш от това, което правиш. Немските групи, които днес преминават през тези кастинги, успяват да оцелеят може би три месеца и всичко приключва. В много държави, особено в Германия, изключително популярни телевизионни кастинг формати не успяват по никакъв начин да дадат възможност на артиста да се задържи на сцената. Те просто стават известни в медиите, но не продават музика. За разлика от Англия и Америка.

– А в България победителят докато успее да издаде сингъл, идва новият сезон, новите звезди и публиката го забравя…

– Не, не е така. В България изпълнители като Рафи все още имат участия. Нека не забравяме, че у нас албуми в последните години са продавали само Лили Иванова и Мария Илиева. Успехът на артиста като продажби е едно, успехът като участия – друго. В България участията са единственото нещо, което може да донесе доходи на певците. Тук има и много музиканти, на които им е изключително трудно – защото те не докосват по никакъв начин тази масовата публика. Дори за една година някой да избухне като артист, той може прекрасно да се храни през тази година на базата на това, че двеста други не го могат. Тяхната представа за музиката може би е по-дълбока, но точно тази публика – масовата, им липсва, за да има даде възможност да живеят.

В България участията са единственото нещо, което може да донесе доходи на певците. Тук има и много музиканти, на които им е изключително трудно.

В България участията са единственото нещо, което може да донесе доходи на певците. Тук има и много музиканти, на които им е изключително трудно.

– Талантът в попмузиката не е определящ, защо?

– Разбира се, че е определящ. Талантът за мен е пилешка супа. В нея има пиле, което е много важно за вкуса. Има и фиде, магданоз…, различни съставки, които са също толкова важни за вкуса на тази супа. Артистите по света са винаги много различни – някои страшно много работят, за да развият малкото талант, който им е бил даден. Но са направили толкова много, че може би са по-успешни от Уитни Хюстън – едно изключително дарование – защото са имали много други качества. Имали са може би и късмет в определено време да намерят правилните хора, с които да работят. Музиката по света не ни докосва само чрез невероятни гласове.

1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах