Фашизмът днес представлява много по-сериозна заплаха за международния мир откогато и да било след края на Втората световна война, твърди Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на САЩ. В книгата „Фашизъм: Предупреждение“ тя съставя фактологични портрети на Тръмп, Путин, Ким Чен Ун, Ердоган и посочва примери за тактики, присъщи на фашистите през 20-те и 30-те г., използвани от съвременните лидери, които пренебрегват демократичните институции и спекулират със страховете на собствения си народ.
Като дете Мария Яна Корбелова напуска родната Чехословакия заедно със семейството си, за да избегнат комунистическия режим, и се установяват в Америка. Подобно на баща си, който става преподавател в Университета в Денвър и пише книга за опасностите от тиранията и се тревожел, че американците толкова много са свикнали със свободата, днес Мадлин Олбрайт също преподава и изразява в книга безпокойство от утихването на стремежа към демокрация, завладял света след падането на Берлинската стена. Според нея в много държави икономическите, технологичните и културните фактори отслабват политическия център и водят до възхода на крайнодесни и крайнолеви формации. „Фашизъм: Предупреждение“ ни призовава да научим уроците си и да осмислим поуките, за да не повторим трагичните грешки от миналото.
Mадлин Олбрайт е шейсет и четвъртият държавен секретар на САЩ в периода 1997–2001 г. Политик от Демократическата партия, тя е заемала постове в Капитолия, в Съвета за национална сигурност, била е постоянен представител на САЩ към ООН. Професор е в Университета в Джорджтаун, където изнася лекции по външнополитически въпроси и е ръководител на програмата „Жени в международните събития“.
Представяме Ви откъс от „Фашизъм: Предупреждение“.
Човек от КГБ
Владимир Путин не се кълне във вярност на демократичните клаузи, но и не отрича категорично демокрацията. Той презира западните ценности, а в същото време твърди, че се идентифицира със Запада. Путин не се интересува какво ще напише Държавният департамент в доклада си за човешките права следващата година, защото все още му предстои да плати политическата цена в собствената си страна за греховете, докладвани в предишни години. Той изрича явни лъжи с искрено лице и когато е виновен за агресия, обвинява жертвата. Путин е убедил мнозина, очевидно и американския президент, че е майстор в стратегиите и човек със стил и воля. Ограничени до Русия, тези факти биха били просто отрезвяващи, но като Мусолини преди девет десетилетия Путин е наблюдаван зорко в други региони от лидери, които се изкушават да тръгнат по неговия път. И някои вече го правят.
[…]
Путин не е завършен фашист, защото не е изпитвал такава необходимост. Вместо това, като министър-председател и президент, той прелиства тоталитарния сценарий на Сталин и подчертава интересни откъси, които да използва, когато му е удобно. Откакто е на власт, трупа правомощия за сметка на областните управители, законодателната власт, съдилищата, частния сектор и пресата. Подозрителен брой от онези, които намират негови недостатъци и грешки, по-късно са хвърлени в затвора по съмнителни обвинения или убити при обстоятелства, които никога не се изясняват. Властта във „вертикалната държава“ на Путин, включително директорите на националната петролна и газова компании, е съсредоточена в кадри на КГБ и други бивши функционери от държавна сигурност и разузнаването. Система от държавни корпорации и банки, много от които със сенчести офшорни връзки, осигурява финансов балсам за фаворизирани проекти и привилегировани приятели. Вместо да диверсифицира, както направи Китай, държавата увеличи повече от два пъти дела си в националната икономика от 2005 г. насам.
Путин иска поданиците му да вярват, че е политически непобедим. Той се стреми всеки ден да откаже потенциални съперници от опитите – или дързостта – да развият сериозна национална коалиция срещу него. Предпочита опоненти, които седят в апартаментите си, посръбват водка и се оплакват един на друг колко безнадеждно е положението. И мнозина от тях правят точно това.
За да запази обаянието си, Путин не се обвързва дълбоко с никаква идеология или партия. Той се стреми да се изобрази като лицето на цялата нация. Въпреки че може да е злобен, когато напада опонентите си, не поляризира умишлено като Чавес или Ердоган. За разлика от десничарите в Европа проявява уважение към евреите и мюсюлманите. Запазва словесните си муниции за чуждестранни врагове, арогантните лицемери, които живеят в остъклени къщи, лъжат за Русия и заговорничат да притиснат и задушат страната му. Когато Путин напада някой опонент в страната, не е за да спори по политически въпрос, а за да обвини противника, че е предател. Най-трудно е да оцелееш от обвинения в държавна измяна, защото дори когато те не са доказани, петното на предателството остава. Путин изпреварва проблема с корупцията, като закача етикета на онези, от които е недоволен, и после урежда широко отразяване в новините на областни управители, бюрократи и други длъжностни лица, които са отведени с белезници на ръцете, а домовете им са претърсени и са конфискувани купища пари в брой. Повечето руснаци смятат, че корупцията е голям проблем, и мнозина са на мнение, че Путин е лекарството.
[…]
По-рано цитирах смразяващото кръвта предсказание на Освалд Шпенглер отпреди един век, че „епохата на индивидуализма, либерализма и демокрацията, на хуманитаризма и свободата наближава своя край. Масите ще приемат с примирение победата на Цезарите, силните, и ще им се подчиняват“. Това е реалната опасност, която представлява Путин: че той ще бъде пример за подражание за други национални лидери, които искат да запазят хватката си върху властта на всяка цена, въпреки политическите и законовите ограничения.
След края на Студената война продемократични организации подчертаха цената на държави, които се учат от опита на други. През осемдесетте години страни като Аржентина и Чили се промениха от военно до цивилно управление и има на какво да научат централноамериканците през следващите десетилетия. През 1986 г. Филипините се отърваха от Маркос и по-късно помогнаха на Индонезия, която през 1998-а принуди диктатора си Мухамед Сухарто да се оттегли от президентския пост. Днес онези, които градят демокрация, виждат методите си имитирани от хора, които искат да унищожат демокрацията. Репресивни правителства от цял свят се учат едно от друго. Ако това беше колеж за деспоти, можем да си представим имената на учебните предмети: „Как да фалшифицираме референдум за конституцията“, „Как да сплашим медиите“, „Как да разбием политическите си врагове чрез подправени разследвания и фалшиви новини“, „Как да създадем комисия за човешките права, която ще прикрива нарушаването на човешките права“, „Как да асимилираме законодателната власт“ и „Как да разединяваме, репресираме и деморализираме опонентите, така че никой да не повярва, че някога ще бъдем победени“.
През 1933 г., скоро след като Хитлер завзема властта, Мусолини казва на един член на екипа си:
„Идеята на фашизма завладява света. Аз вече дадох на Хитлер множество добри идеи. Сега той ще ме последва“.
Путин се крепи на глинени крака. Руската икономика, толкова жизнена през първото десетилетие на управлението му, остава по-малка от тази на Италия или Канада и не дава обещание за подобрение. Свободното предприемачество вехне, докато чужди инвеститори напускат страната заради санкциите, непрозрачните правила за правене на бизнес и нежеланието да плащат подкупи. Богатството е разпределено по-неравно, отколкото във всяка друга голяма страна – отживелица от времето на царете. Населението застарява. В политическо отношение има знаци (намаляващият процент на гласуващите), че на руснаците им омръзва путинизмът, въпреки че все още не са готови да се разбунтуват срещу самия човек. В международен план лъжите на Путин вече не заблуждават толкова много хора. Той обаче успя да даде на хора с амбиции другаде „множество добри идеи“. И е иронично и тревожно, че сред онези, които го гледат с уважение, е един лидер в Централна Европа, който, когато падна Берлинската стена, празнува онова, което КГБ оплака.
„Фашизъм: Предупреждение“ е издание на „Ера“. Преводът от английски език е на Юлия Чернева.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение