Маестрото на Ларгото се зае и с Плиска

Възстановяването на Голямата базилика в Плиска е започнало на 11 ноември, когато от реставраторите е бил положен първият нов камък – по проект, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Именно Фърков е свързан и със смущаващия реставрационно-консервационен процес в Антична Сердика в центъра на София в момента.

На 10 ноември археолозите са приключили работата си по обекта и са предали щафетата на реставраторите, които още на следващия ден положили първия камък, става ясно от съобщение до медиите от Националния исторически музей, подписано от директора му Божидар Димитров. Базиликата, според съобщението на НИМ, ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков.

Именно по проект на Фърков се работи и в руините на Антична Сердика, където преди седмици се установи безобразно дострояване на древни арки със съвременни материали. То доведе до реакция на недоволство от страна на обществото, а властите побързаха да уверят, че новите зидове ще бъдат премахнати. В момента „Площад Славейков“ следи ежедневно дали това намерение се спазва (вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Иначе, за възстановяването на Голямата базилика Божидар Димитров обяснява, че освен държавни пари, се набират и дарителски. Събраните до момента обаче, по собствените му изчисления, щели да са достатъчни само до 15 декември т.г.

„Ще сурвакам правителството за Коледа, като му гласуват новия бюджет”, казва директорът на НИМ.

Вижте пълния текст на съобщението от Божидар Димитров:

Започна възстановяването на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до 1605 г. Тя е била построена между 865- 875 г. при управлението на цар Борис I (852-889) със средства на Българската държава по монументален начин – с 300–400 кг правилно одялани варовикови блокове.

Планът й, донесен от папския легат, архиепископ Формоза Портуенски, е копие на плана на папската катедрала ”Сан Пиетро” в Рим. Папският храм е бил дълъг 100 м, но цар Борис увеличил дължината на Плисковския храм с 2.50 м, за да има най-голямата църква в Европа. /Катедралата на Вселенския патриарх – „Света София”, е била дълга 79 м/.

Разрушена от турците в края на ХIV век, Голямата базилика възкръсна за нов живот на 2 май т. г., когато патриарх Неофит отслужи тържествена литургия в съслужение с епископи на тринайсет православни църкви и в присъствието на Президента, Премиера, царя. Преди това Варненският митрополит Йоан кръсти четиринайсет деца от околните селища.

Още там правителството на Бойко Борисов взе решение да възстанови храма. Като начало бяха отпуснати от държавния бюджет 500 000 лв., като две трети от тях бяха за довършване на археологическите разкопки. С разкопките бе натоварен Археологическият музей към Българската академия на науките, а с реставрацията – Националният исторически музей.

На 10 ноември археолозите приключиха работата си и предадоха обекта на реставраторите. На 11 ноември първият камък бе положен върху основите на храма.

Базиликата ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н.

Освен с държавни пари, Сдружение „Плиска” събира и дарителски средства. С малки суми до сега са се отзовали десетки българи, живеещи в нашата страна, в Европейския съюз, няколко руски граждани, живеещи в България, Вселенският патриарх и др. Едрият български бизнес засега не се е отзовал, въпреки обещанията.

С наличните държавни и дарителски средства, по изчисления на Божидар Димитров, ще може да се работи до 15 декември т. г. Затова той призовава дарители да продължат щедрите си усилия. „Ще сурвакам правителството за Коледа, като му гласуват новия бюджет”, каза Божидар Димитров.