Магически реализъм? Да, моля!

Латиноамериканските вълшебства започват още от първата страница. Името на режисьора е игра на думи, той всъщност е Алехандро „Златното око”. Началото на живота е обяснено през страстта към гадателските карти таро и към фаталното привличане към една библиотека, построена от масони. В този момент ви става ясно, че нищо няма да разберете, но че насладата ще е огромна, взимате Борхес, Маркес и Еко за спътници… и се спускате в полуизмислиците на чилийския мечтател.

„Танцът на реалността. Психомагия и шаманизъм” е шеговитата и едновременно с това – сериозна представа, която има за собствения си живот авторът на най-великия филм, останал неосъществен в историята на киното. Чилийският режисьор Ходоровски е най-известен с гигантския си замисъл за екранизация на „Дюн” по Франк Хърбърт. Също като така и нереализирания „Наполеон” на Кубрик, тази версия на фантастичния филм се превръща в легенда заради размаха си. Филмът е трябвало да включва Салвадор Далѝ в ролята на падишах-императора Шадам ІV и музика от „Пинк флойд”. Костюмите и началният кадър са замислени грандиозно. Осъщественият по-късно от Дейвид Линч вариант е доста по-скромен. Този на Ходоровски остава една от мечтите на мъдреца в неговата кула от слонова кост.

В „Танцът на реалността” старият маг ни изправя пред героизма на преодолените си детски страхове и пред фантазните си полети из Париж. Книгата му е смела и пленителна, такива вече не се пишат. Той е един от последните живи класици на ХХ в. – нито хипар, нито романтик, а човек от Южното полукълбо, където жителите на антиподите не само живеят, а и мечтаят с главите надолу. За човек, идващ оттам, няма нищо необичайно в това да ни запознае както с тривиален факт от живота си, така и със свои оригинални бележки върху екзотични духовни практики и предполагаеми преживявания със същества от отвъдния свят (ако този отвъден свят е само един, в което Ходоровски се съмнява).

Очарователният шаман на киното ни лъже, но така, че и сам се оплита в мрежите си – и успява на всичко отгоре да е едновременно сериозен и да се смее. Това не е присмех, а чиста радост от факта на съществуването, от игрите на ума, от шарлатанството, дори и от самата възможност да си жив, за да страдаш. Ходоровски е едновременно мъдър, глупав и безгрижен, а Христос и Майтрея за него са стари другари.

Не знам дали трябва да се гледат първо филмите му. Ако не сте попадали на „Свещената планина”, на „Светата кръв” и на документалния „Дюн от Ходоровски”, може би ще бъдете приятно измамени, ако първо прочетете книгата – подготвите се за нещо огромно и после гледайте лентите. Ще получите гигантски подарък, но не този, който сте очаквали. Ходоровски непрекъснато изненадва сам себе си, той е вечно дете.

Преводът на Десислава Антова е напълно четивен, а златното око на черно-белия трикстер примамва от стендаловско-анархистичната корица. Би трябвало да сте много тъжен човек, за да не харесате „Танцът на реалностт”… но пък ако сте много тъжен човек, тогава навярно имате нужда от точно този буен танц.

Сетих се на кого ми прилича невероятният Алехандро: на Том Скелтън от „Дървото на Вси светии”. Сещате ли се за безумно веселата и малко страшна книга на Бредбъри? Сещате ли се и за храброто момче Бил Пелтека от „То” на Стивън Кинг? Ходоровски е като тях. Ако сте жена, ще усетите, че някъде зад всички лудории има дяволито малко момче и ще ви се прииска да го целунете по челото. Ако сте мъж, бихте го поканили на дуел, задето този човек си позволява да е по-дързък и от вас. Но няма как да не го заобичате.

„Танцът на реалността. Психомагия и психошаманизъм” от Алехандро Ходоровски в превод на Десислава Антова е издание на „Колибри”.