Магически реализъм в читАлнЯта

Ако в последните месеци сте минавали през градинката пред Народния театър, със сигурност сте забелязали красивата стъклена постройка, която доскоро наподобяваше градска клоака. Днес всичко е различно. Тук вече е читАлнЯта – ново любимо място на софийските любители на книгите.

Когато малко преди Коледа отивам да се срещна с двигателите на уютното местенце, знам, че тъкмо е поставена празничната украса. Не ме посрещат обаче тонове разноцветни лампички, къдрички, борови игли и изкуствен сняг. От добре познатия иначе коледен кич няма и следа. В читАлнЯта кротко се издига книжна елхичка, а от високия таван се спускат елегантни плетени топки.

Семпла празнична украса, далеч от добре познатия иначе коледен кич.

Всичко друго е постарому – отрупани лавици с книги, няколко електронни четеца, удобни седалки наоколо и усмихнатите Ники и Пав, които посрещат гостите си. До момента, за по-малко от пет месеца, проектът има вече близо 1700 читатели – от съвсем възрастни хора до новородени бебенца, които след години ще могат да видят в електронния си картон какво са им чели родителите им като малки. Принципът за получаването на карта е прост – даряваш книга и получаваш безсрочното право да заемаш други заглавия. До две наведнъж, за срок от 20 дни.

Николета Руева ми обяснява, че когато някой закъснява, просто му звънят, за да напомнят и не след дълго той си връща книгата или пък я презаписва. В повечето случаи читателите са много отзивчиви, а изключенията са по-скоро забавни – една жена например с повишен тон няколко пъти си презаписвала книгата, защото не можела да я прочете, и дори се скарала по телефона какво е това безобразие срокът за заемане да е само 20 дни.

В читАлнЯта, разбира се, не се приема всяко дарение – на сайта си инициативата има публикуван списък с търсени заглавия, за да се обогати реално фондът, а да не се превръща мястото в склад за непотребни някому томове. Понякога обаче изскачат и непоискани, но много ценни издания – като „История на киното“ (в 3 т.), донесени от възрастна жена. Тя обяснила, че именно заради стойността им ги дарява – а и защото котаракът ѝ започнал една по една да изяжда книгите в библиотеката ѝ…

Котките не ценят киното – затова и „История на киното“ в три тома вече се пази в читАлнЯта.

За децата около читАлнЯта пък разпалено говори Павлина Радославова – и за тяхната умилителна склонност да строят къщи от големите дървени букви пред постройката.

„Много е смешно понякога – добавя Ники. – Аз отивам при тях и ги питам – с тази буква ли започва името ти, а ми отговарят възмутено: нееее, това е къща!“

Всъщност всеки желаещ може да напише нещо по свой избор с тях в тревата наоколо и да го снима за спомен. Това например е направила щастлива двойка нюйоркчани, пристигнала в България да осинови момченце от Сливен – и пред читАлнЯта изписала името му, Салваторе. Ники и Пав (а към нас междувременно се присъединява и идеологът на проекта, писателят Александър Шпатов) признават и че са им крали букви – „Ж“ и „А“, задигнати от момче и момиче, както показали записи на камерите.

„Взели са си явно своите букви, това са едни Андрешко и Жулиета“, шегува се Шпатов.

читАлнЯта предлага и електронни четци.

Обсъждаме какво ли не и неусетно се потапяме дълбоко из уютната атмосфера. Темите минават през все по-големия брой читатели (до 150-ина дневно през уикендите) и съвременната българска литература към електронните книги, инфо-таблета и стръмните стъпала към втория етаж. Или акциите за издаване на безплатни карти за студенти и ученици. Или пък как да направите неочакван подарък – като дарите книга в читАлнЯта, а в замяна вземете сертификат, който да подарите на близък или приятел. С него той по-късно вади своята персонална карта – и получава достъп до книжната съкровищница, благодарение на вас.

Докато говорим, през прага пристъпва и още един писател – Димитър Кенаров. Той попълва кратката форма за издаване на карта, получава си я и първото нещо, което заема, е романът „432 херца“ на Недялко Славов, малко по-рано спечелил наградата „Хеликон“.

Надя пожелава много магически реализъм на всички читатели.

Друга читателка, Надя, дошла минути по-късно, пък си тегли от литературните късметчета, услужливо написани на цветни листчета и омесени в буркан. Те са за по-авантюристичните натури – бъркаш в съда и вадиш заглавие на книга – която след това да заемеш. На Надя, която е гост на читАлнЯта от самото ѝ създаване и не прикрива никак симпатиите си към момичетата и препоръките им, се пада „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Напълно в духа на романа и тя пожелава на всички читатели много магически реализъм.

А както пише в книгата за гости драматургът Жорди Галсеран към софиянци:

„Късметлии сте да имате място като това. Насладете му се! Благодаря ви много“.

Късметлии сме наистина.

Вижте още снимки от атмосферата на читАлнЯта.

Бурканът с литературни късмети.

Гледка през букви към Народния театър.

Павлина Радославова зад служебното бюро. На заден план – Александър Шпатов.

Николета Руева в разказ за децата, които си строят къщи от дървените букви.

Книжна елхичка препраща към Коледа.

Посланието на Жорди Галсеран към гостите на читАлнЯта.