Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Светица ли е Майка Тереза?

Канонизация на страданието или святост на грижата за ближния? Носителка на милосърдието или сурова фанатичка е Агнес Бояджиу?

Със славата идват и въпросите: как всъщност се грижи Тереза за своите бедни, болни и умиращи? - Светица ли е Майка Тереза?

Със славата идват и въпросите: как всъщност се грижи Тереза за своите бедни, болни и умиращи?

Папа Франциск обяви Агнес Бояджиу за „света Тереза от Калкута“ и страстите веднага се разгорещиха. Католиците се радват, а левичари, атеисти, друговерци и правозащиници отново повдигат старите си обвинения към покойната монахиня. Основаният от нея девически орден, наречен Мисионерки на милосърдието, едновременно предлага безвъзмездна медицинска помощ и грижа за немощни, умиращи, крайно бедни и нелечимо болни хора, които никой не иска, но и създава култ към бедността и страданието, който днес изглежда несъвместим със стремежа за оказване на помощ. Майка Тереза е гледана като носителка на милосърдие от едни и като сурова фанатичка, караща безпомощни хора да приемат безропотно ужасното си положение – от други.

Родена във все още османско Скопие през 1910, албанката-католичка Агнес става монахиня съвсем млада. Получава образование в Италия и тъкмо освобождаваща се Ирландия, и заминава за британска Индия, където предполага, че ще стане религиозна мисионерка или преподавателка. Любимата ѝ светица е Тереза от Лизийо, чието име приема.

Четиридесетгодишна и завинаги свързана с отскоро независима Индия, монахинята вече е осъзнала, че чудовищната бедност и болестите в Бенгал превръщат християнския дълг в грижа за милионите, на които никой не може или не желае да помогне. В рамките на монашеското усърдие тя усеща „призвание вътре в призванието“, особен религиозен, мистичен стремеж към болни и умиращи. Основава ордена на сестрите Мисионерки на милосърдието и към трите обета за девственост, бедност и послушание добавя четвърти – за грижа към най-бедните, защото обикновено ендемиите и епидемиите на Индия започват сред най-низшите слоеве от милиардното население. Успехът на ордена е огромен: днес в него членуват хиляди монахини, а самата Тереза получава признание още приживе: тя е носителка на Нобеловата награда за мир в 1979. При смъртта си на 5 септември 1997 майка Тереза вече е легенда. От вчера католическата Църква официално я смята и за светица.

Мисионерките на милосърдието са навсякъде, дори и в нашата столица: около Халите и Женския пазар, в квартала с все по-смесено население и пълен с храмове на различни религии и изповедания могат да бъдат видени белите индийски сарита със син кант. Пътят от Скопие до София явно минава през Калкута.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Със славата идват и въпросите: как всъщност се грижи Тереза за своите бедни, болни и умиращи? Успехът ѝ в набирането на средства минава през съмнителни контакти с диктатори като хаитянския президент Жан-Клод Дювалие (който ѝ връчва медала на Почетния легион на Хаити през 1981). Обвинявана е, че насърчава монахините си тихомълком да налагат християнско кръщение на пациенти в безпомощно състояние, независимо от религиозните предпочитания, които в Индия много рядко са католически. Безкомпромисната ѝ защита на схващането, че от момента на зачеването си ембрионът е пълноценно човешко същество, отнма възможността за аборт на много млади жени и в никакъв случай не помага за облекчаването на неконтролирания бум на раждаемостта сред отчайващо бедните в свръхнаселения Бенгал. Писателят Кристофър Хичънс поема ролята на „адвокат на Дявола“ в процеса на набиране на информация преди официалното канонизиране на Тереза и предоставя на католическата Църква всичко, което успява да схване за възгледите на монахинята.

Тя е преминала през криза на вярата и известно време е изпитвала смес от гняв и неверие: състояние, познато на мнозина искрено религиозни хора. След края на тази криза разбиранията на Тереза стават все по-твърди и могат да изглеждат шокиращи. Тя е убедена, че човешкото страдание е неизбежно. Христос е страдал, следователно е справедливо всички да преживеят страдания като Него. Бедността и болестите са изпитания на волята, които трябва да бъдат приемани с търпение, въздържание и дори радост. Нейни думи са, че тя не е социална работничка, а върши своето дело за Христа и за Църквата.

Майка Тереза и нейният орден действително организират болници, приюти и кухни за бедни, с което обективно облекчават живота на хиляди хора при мъчно въобразимите за нас условия на Индия. В същото време сестрите Мисионерки поддържат остарели начини на лечение, не държат на намаляването на физическите болки на всяка цена и са склонни да проповядват, че човек трябва да търпи. Хичънс директно твърди, че Майка Тереза е приятелка не на бедните, а на тяхната бедност.

В това отношение критиката му може и да е постигнала обратен на желания от него ефект. Християнската религия и в частност католическата ѝ версия имат дълга традиция на възвеличаването на бедността и страданието като добродетели. Свети Франциск от Асизи създава нещо като култ към „Дамата Бедност“, на която посвещава стихове. Така че личните убеждения на Майка Тереза попадат в дълбокия коловоз на една много стара чувствителност, възпитавана от поколения учители и проповедници. И може би Индия е най-благодатната почва за такава чувствителност, защото търпението, бедността и смирението не само импонират на източния фатализъм, но и са част от учението за примирено приемане на собствения житейки дял, резултат от заслугите или греховете във вече отминал, предишен живот. Християнското усещане за живот в „паднал свят“ и индуистката вяра в карма могат да се доближат в полето на търпеливото, добродетелно страдание.

В смазващата реалност на Калкута това може и да е за добро – колкото и странно да изглежда за секуларния западен ум. Ако на бедните не може да се помогне да се преборят с бедността и болестите, то нека поне страданията им не ги водят до отчаяние. Нека в цялата си мизерия те са изпълнени с чувство за смисъл, за висока цел отвъд земната прах. Това би превърнало болестта в изпитание, житейската трагедия – в бойно поле на духовен подвиг и смъртта – в награда. Такова е автентичното християнско отношение към болката и лишенията: не самите те, а страхът от тях трябва да бъде преодолян на първо място. Такъв е духът на Деветте блаженства от Проповедта на планината и е напълно възможно Майка Тереза да е осмисляла цялата си дейност през тях.

Видяна под такава светлина, канонизацията на тази иначе проблематична светица придобива по-особен смисъл. Светият престол, разбира се, е информиран за противоречията около личността и част от действията на Майка Тереза. Критиките срещу нея не могат да бъдат заглушени, а въпреки това папа Франциск я добави в календара. Този понтифик, обикновено успяващ да се хареса на либерали, левичари и атеисти, почти не си позволява непопулярни жестове. В случая рискува активизиране на антикатолическите и антиклерикалните мнения. В това може би има пресметнат риск, защото Майка Тереза имаше – и запазва – образ, свързван най-вече с грижата за бедните.

С времето критиките и вълнението ще намалеят, а католическата Църква ще бъде обогатена с още една социална икона. Постепенно света Тереза от Калкута ще спре да има каквото и да е общо с историческата личност Агнес Бояджиу от Скопие. Тя ще се превърне просто в обобщение на няколко принципа, с които католическата общност винаги радостно ще се идентифицира: любов към ближния, самарянска грижа за страдащия, утеха за бедния, надежда за умиращия.

Тук остава само един нерешен въпрос: а какво всъщност е светостта?

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах