Майкъл Дъглас с почетна „Златна палма“ от Кан

Американският актьор и продуцент Майкъл Дъглас ще бъде удостоен с почетна „Златна палма“ тази година, обявиха официално от 76-ия кинофестивал в Кан (16 – 27 май). Призът за цялостно творчество му се присъжда „за неговата брилянтна кариера и за дългогодишната му отдаденост  на киното“. Отличието ще му бъде връчено на тържествената церемония за откриване на форума в Голямата зала „Люмиер“ във Фестивалния дворец на булевард „Кроазет“. 

„Винаги е вълнуващо да усетя в гърдите си свежия въздух на Кан, забележително място за изява на кинематографистите и за подкрепа на съвременното кино – коментира Дъглас предстоящата награда. – От първото ми идване в Кан през 1979 г. до днес фестивалът постоянно ми напомня, че магията на киното не е само в онова, което виждаме на екрана, но също и изключителна възможност да обединява толкова много хора от целия свят. След повече от 50 години във филмовия бизнес за мен е чест да съм отново в Кан, да открия фестивала и езикът на киното да прегърне целия свят!“

Майкъл Дъглас, роден на 25 септември 1944 г., наследява актьорската харизма на своя баща и кинолегенда Кърк Дъглас (1916-2020) с 94 роли на екрана. Синът засега има 66 актьорски заглавия в биографията си, но и 31 филма като продуцент. Бащата има 3 номинации за „Оскар“, а синът вече 2 пъти е получавал мечтаната статуетка – за ролята му в „Уолстрийт“ (1988) на реж. Оливър Стоун и като продуцент на „Полет над кукувиче гнездо“ (1976) на реж. Милош Форман. Има още 3 „Златни глобуса“ и 2 номинации БАФТА. И ако това са данни за статистиката, то зрителите много добре знаят и помнят яркото му присъствие във филми като драматичния трилър „Фатално привличане“ (1987, реж. Ейдриън Лайн); комедията „Войната на семейство Роуз“ (1989, реж. Дани де Вито); криминалната  драма „Перфектно убийство“ (1998, реж. Джеймс Нютън Хоуард); наркотрилъра „Трафик“ (2000, реж. Стивън Содърбърг) и още много други.

През 1979 г. на 32-ия фестивал в Кан Майкъл Дъглас за първи път стъпва на бул. „Кроазет“ заедно с актьорите Джейн Фонда и Джак Лемън, за да представи „Китайски синдром“ на реж. Джеймс Бриджис. Тринайсет години по-късно той отново е на червения килим за премиерата на мистериозната драма „Първичен инстинкт“ (реж. Пол Верховен) в официалния конкурс, а от тази прожекция и знаковата сцена на Шарън Стоун започва нейната слава. За трети път е в Кан с „Пропадане“ (1993) на реж. Джоуел Шумахер. 20 години по-късно е отново на Лазурния бряг с гей драмата „Либерачи“ (2013) на реж. Стивън Содърбърг.

Но още през 1980 г. Майкъл Дъглас като председател на Главното жури в Кан има честта да връчи Голямата награда „Златна палма“ (поделена по изключение между два филма) – „Кагемуша“ и „Ах, този джаз“, на техните режисьори Акира Куросава и Боб Фос.

Междувременно Майкъл Дъглас в продължение на 50 години не изоставя театралната сцена, а гражданската му активност в различни области през 1998 г. е оценена от ООН със статута Посланик на мира.