VAKLUSH_BANNER 3A

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Майкъл Джексън като муза в съвременното изкуство

Националната портретна галерия в Лондон показва Краля на попа през очите на прочути художници

„Майкъл Джексън и Бъбълс“ на Джеф Кунс не присъства в изложбата в Лондон, но е едно от най-популярните произведения на изкуството, посветени на внезапно починалия преди 9 години певец. Снимка: Уикипедия - Майкъл Джексън като муза в съвременното изкуство

„Майкъл Джексън и Бъбълс“ на Джеф Кунс не присъства в изложбата в Лондон, но е едно от най-популярните произведения на изкуството, посветени на внезапно починалия преди 9 години певец. Снимка: Уикипедия

„Ако можех да се превърна в някой друг, най-вероятно щях да искам да бъда Майкъл Джексън“, призна преди време един от най-успешните съвременни художници Джеф Кунс. 

Кунс е автор на едно от най-популярните произведения на изкуството, посветени на внезапно починалия преди 9 години певец. Тази порцеланова скулптура на Джексън с неговата любима маймунка Бъбълс не е включена в изложбата, която в момента може да се види в лондонската Национална портретна галерия по повод предстоящия на 29 август 60-годишен юбилей на звездата. Но експозицията включва над 100 работи на 48 художници от различни страни, изложени в 14 зали на един от най-престижните музеи в британската столица.

Майкъл Джексън е известна, но и крайно противоречива фигура. За едни е гений, за други – нищо повече от поппевец. За едни е артист, издигнал афроамериканската култура на невиждана висота, за други – отстъпник и предател на черната расова идентичност. За едни е хуманист и филантроп, организатор на една от най-ярките и продуктивни благотворителни кампании в историята („Ние сме светът“), за други – престъпник-педофил, който само благодарение на несметното си богатство се е измъкнал от правосъдието.

Гари Хюм, „Майкъл“, 2001

Малцина в историята са привличали толкова голямо внимание и са удостоявани с такова количество изображения – от мимолетни фотографии до най-сложни по замисъл и изпълнение концептуални творби на изобразителното изкуство.

Посветените на поп и рок музиканти широкомащабни, амбициозни изложби са познат феномен в Лондон през последните години. Те заемат не само чисто търговски пространства като концертната зала 02, но и реномирани галерии като „Сачи“ („Ролинг Стоунс“: Ексхибиционизъм“) и още по-уважавания държавен музей „Виктория и Албърт“ („Пинк Флойд“: Техните смъртни останки“).

Разположена в крилото на по-известната Национална галерия, Националната портретна галерия отдавна остава един вид, макар и престижен, но почти забравен беден роднина, който не може да управлява големи амбициозни проекти и съществува в сянката на по-смелите си и по-богати събратя. Ситуацията промени радикално новият директор Никълъс Кулинан, който дойде в нея през 2015 г. Въпреки младостта си (по време на назначаването си той беше само на 38), Кулинан имаше богат кураторски и административен опит – беше осъществил редица проекти в лондонската „Тейт Модърн“ и нюйоркския „Метрополитън“.

Пътят на просветлението

Зад названието On The Wall („На стената“), изглеждащо доста буквално за изложба на изобразително изкуство, се крие каламбур. Off The Wall е издаденият през 1979 г. соло албум на Майкъл Джексън, който е прието да бъде смятан за начало на прехода на артиста от детския имидж на „малкия Майкъл“, най-младия в семейния, братски квинтет, към репертоар за по-възрастни изпълнители.

„Това не е биография и не са събрани лични вещи, не е ретроспективен поглед към кариерата на Майкъл Джексън през призмата на музиката, танца, модата или славата. Тази изложба изследва влиянието на неговата фигура върху съвременното изкуство“, казва Никълъс Кулинан.

Идеята хрумва на Кулинан преди десет години, когато работи по изложбата „Попживот: изкуството в материалния свят“ на „Тейт Модърн“, която се занимаваше с попизкуството и цялото наследство на това художествено направление, инициирано в съвременния свят от Анди Уорхол. Разбира се, самият Уорхол има поредица от портрети на Джексън, но в подготовката за изложбата Кулинан остава удивен от това колко привлекателна е фигурата на певеца за съвременните художници.

Характерната и най-радикална разлика на изложбата в Националната портретна галерия от споменатите подобни проекти е, че същността и основното ѝ съдържание не е самият Майкъл Джексън. Изложбата представлява отражение на фигурата на артиста в съвременното изкуство и съответно всяко произведение ни казва не само и често не толкова за Джексън, колкото за това как художниците гледат на него и на проблемите на съвременното общество, свързани с личността и статута му. Тези проблеми са от естетически, социален, расов, религиозен и даже политически характер.

В работата на знаменития фотограф Дейвид Лашапел „Път към просветление“ Джексън е представен като месия, който води своите последователи по пътя на просветлението.

Дейвид Лашапел, „Път към просветление“, 1988

За Кит Харинг Джексън, израснал с изкуството на графитите, завладяло Ню Йорк на границата между 70-те и 80-те години, произведението му е само повод за потапяне на това лице-икона в стилистическите канони на изповядвания от него „див експресионизъм“.

Общопланетарна привлекателност

Джексън е преди всичко знакова фигура на афроамериканската култура за 87-годишната чернокожа художничка и активистка Фейт Рингголд, независимо от цялата изменчивост и гъвкавост на неговата расова идентификация. Тя изхожда от това, че Джексън изобщо не се е опитвал да стане „бял“, в което е обвиняван от мнозина.

„Той конструира физическия си външен вид така, че да придобие универсална, глобална планетарна расова и демографска привлекателност“, казва тя.

Фейт Рингголд, „Who’s Bad“, 1988. Снимка: Acagalleries

В работата си Who’s Bad, чието название повтаря това на прочутия му албум Bad, Рингголд поставя артиста в обкръжението на видни лидери от борбата за равноправие: Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс, Нелсън Мандела, архиепископ Дезмънд Туту, сенатор Джеси Джексън и други.

Хоров портрет

Названието на видеоклипа на южноафриканската художничка Кандис Брейц „Кралят (портрет на Майкъл Джексън)“ звучи измамно. В клипа не виждаме и не чуваме Джексън. Чрез публикация в немски вестник Брейц е избрала 16 доброволци, всеки от които, без специален вид и каквито и да е способности, просто с любов и страст, сам пред камерата и микрофона пее акапелно, една по една, всички най-известни песни на Джексън от албума „Трилър“. Получените 16 индивидуални интерпретации на класическия албум от най-обикновени хора се обединяват в хоров портрет – отражение на визията на Джексън за музиката от страна на неговите фенове.

Кандис Брейц, „Кралят (портрет на Майкъл Джексън)“, видеоинсталация, 2005

Кралска особа

Ключово място в изложбата заема огромното платно на афроамериканския художник Кехинде Уайли „Конен портрет на крал Филип II (Майкъл)“.

Любимият похват на Уайли е да реинтерпретира класически работи на стари майстори, пораждащи причудлив, постмодерен синтез на традиция и съвременност. Сред най-известните му творби са „Наполеон прекосява с армията си Алпите“, където в заетата от картината на Жак-Луи Давид композиция в позата на императора виждаме обикновен афроамериканец в камуфлажни панталони, с бандана и ботинки Timberland. А в неговата интерпретация на шедьовъра на Караваджо „Юдит и Олоферн“ главата на обезглавения генерал държи не традиционната библейска героиня, а висока, величествена афроамериканка.

Кехинде Уайли, „Конен портрет на крал Филип II (Майкъл)“, 2009

Този подход заинтересувал Джексън и той поръчва на Уайли свой портрет, основан на прочутата картина на Рубенс. Завършеното през 2009 г. платно с внушителни размери  (3,5/3,1 м) става последният портрет, за който певецът позира, но така и не успява да го види завършен.

Уайли нарича сътрудничеството с Джексън по време на работата над картината „съвършено необикновено“:

„Неговите познания и разбиране на историята на изобразителното изкуство се оказаха много по-дълбоки, отколкото предполагах. Той говореше за разликите в живописния маниер на ранния и късен Рубенс. Обсъждахме и как неговият костюм може да изпълни ролята на кралски одежди. На картината е изобразен в пълни рицарски доспехи“.

Както е известно, много хора смятат Майкъл Джексън за особняк. Сякаш отговаряйки на тези упреци и в същото време обобщавайки смисъла и същността на изложбата, нейните организатори са включили в каталога думите на известния американски писател Джеймс Балдуин, казани през 1985 г.:

„Какофонията от мнения и гласове около Майкъл Джексън поразява преди всичко с това, че тя изобщо не е за Майкъл Джексън. На него дълго няма да му простят, че наруши толкова много правила и табута. На особняците им викат особняци и се отнасят към тях по съответния начин – главно ужасно – именно защото те са способни да изразят криещите се дълбоко в нас най-потайни желания и страхове“.

Изложбата „Michael Jackson: On The Wall“ може да бъде разгледана в Националната портретна галерия в Лондон до 21 октомври. След това експозицията ще бъде представена в Париж, Бон и Еспоо (Финландия).

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС