Майкъл Фасбендър с две роли за Оскар – Стив Джобс и Макбет

Злодеи, военни престъпници, андроид, градящ собственото си его, класически буреносен персонаж, краен екстремист, дори насцистичният Стив Джобс – Майкъл Фасбендър изглежда като роден за антагонистични роли. Сега обаче може би се задава най-важната от тях, на унищожения от собствените си амбиции Шекспиров пълководец Макбет. „Всички сме способни на ужасни неща“, както казва актьорът в интервю за британския „Дейли Телеграф“.

Първата голяма роля на Фасбендър идва през 2001 г., когато играе в сериала на НВО „Братя по оръжие“. Истинският му пробив обаче е седем години по-късно със спечелилия Златна палма в Кан „Глад“, където Фасбендър играе боеца от ИРА Боби Сандс – и за ролята отслабва с повече от дванайсет килограма.

По-късно актьорът е част от други два филма на Стив Маккуин – „Срам“ и „12 години в робство“, въплъщава още злодея Магнито в две заглавия от поредицата „Х-мен“, лейтенант Арчи Хикокс в „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино, андроида Дейвид в „Прометей“ на Ридли Скот и буреносния мистър Рочестър в „Джейн Еър“ на Кари Фукунага.

А на хоризонта вече се задава биографичният филм за Стив Джобс на Дани Бойл, който вече бе показан на кинофестивал по-рано този месец. Представянето на Фасбендър в ролята на безкомпромисния основател на „Епъл“ бе оглушително нахвалено и се очаква да го нареди сред номинираните за Оскар догодина. Една конкретна реплика тежи особено в повечето от рецензиите на филма за Джобс и силно подчертава параноята и егоцентризма на героя.

„Аз съм като Юлий Цезар. Заобиколен от врагове.“

Защото Фасбендър като Джобс върши най-добрата си работа сам, на ръба на света, на косъм от трагедията.

Това ни връща към „Макбет“. По време на интервюто за „Дейли Телеграф“ актьорът не е гледал филма – иска това да се случи за пръв път на премиерата и признава, че никога преди това не е обмислял да играе Шекспир, дали на сцена, или на големия екран, докато не се е появила тази конкретна възможност.

Спомня си, че в училище е изучавал „Макбет“. Тогава намирал думите на Барда като „далечни… и няма как да не е така, след като го четяхме като обикновен роман“. Онова, което променило мнението му, било твърдението, че всеки актьора трябва да играе Шекспир поне веднъж. И възможността да го стори е велика привилегия – дори и да се сгромоляса.

Решението на Майкъл Фасбендър да изиграе Макбет е било крайъгълният камък да продуцентите да задействат целия проект. Той се присъединява към филма в началото на 2013 г. – скоро след това е ангажиран режисьорът Джеймс Кързел. Фасбендър признава, че обича първия филм на Кързел, криминалния трилър „Снежен град“, но също и визията му за персонажа на Макбет. Австралиецът си представя пълководеца като страдащ от посттравматично стресово разстройство – буквално преследван от ужасите, преживени на бойното поле.

„Когато Джъстин ми го обясни, стана толкова очевидно – казва Фасбендър. – Това наистина присъства в пиесата. На пира лейди Макбет казва на всички да се успокоят, защото е виждала това поведение и преди; че той е склонен към сривове. Той вижда Банко и вещиците по същия начин, както войници днес се връщат от Ирак и може в единия момент да вървят през метрото в Лондон, а в следващия да се почувстват на пазара в Басра.“

Докато неговият „Макбет“ не бил готов, Кързел избягвал да гледа трите най-известни екранизации на пиесата досега – на Уелс, Куросава и Полански. Фасбендър обаче ги намерил и изгледал. Според него в тях има важна информация, която само може да му помогне в работата. Актьорът е известен с това, че прекарва седмици в работа по сценариите, експерименти с нюансите и интонацията на всяка реплика – докато не открие най-добрия възможен начин да я предаде.

В „12 години в робство“, където играе покварения робовладелец Едуин Епс – донесъл му първата номинация за Оскар (миналата година за поддържаща мъжка роля), Фасбендър се обадил на Маккуин, след като прочел сценария и започнал да го „умолява за роля, каквато и да е, дори само за ден или два на снимачната площадка“. Надявал се обаче да получи именно ролята на Епс.

„Някой трябва да играе и лошия герой – обяснява той. – И някой трябва да го изиграе хуманно. Харесва ми идеята, че всички сме способни на велики, но и на ужасни неща. Тях не трябва да държим на ръка разстояние.“

Фасбендър добавя, че не е искал да види Епс разсечен като „пантомимичен злодей“:

„Много по-некомфортно е, когато елементите не са изрязани чисто, не са бели и черни. Така че знаех, че мога да го направя, че мога да помогна да разкажем историята на Соломон (бел. ред. – главния герой във филма).“

„Винаги съм се плашил, когато започнем да говорим за морал – отвръща на въпрос дали е усещал отговорността за ролята като морална. – Смятам, че живеем в свят, който съди твърде много. Не, приоритетът за мен беше да го направя по коректния начин. Имам предвид, че има елементи от Епс у всекиго. Когато говорим за робството, белите хора казват – „Добре, аз не бих бил робовладелец“, а тъмнокожите – „Ок, аз бих взел контрола над къщата или бих избягал“. Така че защо не са постъпили и навремето така? Оцеляването си е оцеляване, отвръщат.“

Навярно това желание да види най-доброто и най-лошото у човека отблизо е подтикнало Фасбендър в тийнейджърските му години да обмисля кариера във военната журналистика (също и в правото, но не издържал изпитите). Но когато посетил актьорска работилница, докато бил на 17 години, открил, че това е неговото място. И само година по-късно излязъл на сцената като професионален артист – в театрална адаптация на „Глутница кучета“.

И така, скоро предстои да видим едно от най-значимите предизвикателства в кариерата на един фантастичен актьор – Макбет, една от най-трудните роли в драмата. Междувременно Фасбендер започна в Малта снимки на филма по компютърната игра „Асасинс Крийд“. На въпрос как ще се адаптира към лъскавия имидж на Холивуд, след като се е сражавал в огнената буря на британската пустош, актьорът отвръща с широка усмивка:

„Е, всеки има нужда от отдушник, нали?“