Непубликувани досега писма хвърлят нова светлина върху страстната връзка между Ърнест Хемингуей и трийсет години по-млада от него италианска тийнейджърка, пише „Гардиън“. Хемингуей вече е женен, когато среща Адриана Иванчич, но казва, че бил „като ударен от гръм“. Приятелството им се е развивало осем години.
Нова книга от италианския автор Андреа ди Робилант, „Есен във Венеция: Ърнест Хемингуей и последната му муза“, изследва техните отношения. За първи път в изданието е поместено драматично писмо, в което Иванчич пише до писателя за принудата да приключат всякакви връзки.
В писмото от април 1956 г. младата жена казва на Хемингуей, че мъжът, за когото се надява да се омъжи, „не иска повече да ти пиша и не иска ти да пишеш на мен“. Тя подчертава дебело тези думи и добавя:
„[Това ме] кара да страдам… и винаги ще ме натъжава… Опитах всичко (знаеш колко много те обичам….). Нито сълзи, нито думи го разколебаха… Никога не си бях представяла, че ще има „сбогом“ помежду ни“.
Има продължителни спорове дали Хемингуей и Иванчич, които се срещат за първи път през 1948 г., са били любовници. Ди Робилант смята, че, далеч отвъд евентуалното силно любовно увлечение по значително по-млада жена, това приятелство е изиграло съществена роля във възраждането на творческите сили на Хемингуей.
„Тя внася радост в живота му, вдъхновява го – пише италианецът, – довежда го до забележителен литературен цъфтеж в последния сезон от живота му.“
В този период Хемингуей пише „Старецът и морето“ (1952).
В друго, по-рано и също непубликувано досега писмо, писателят се обръща към Иванчич:
„Когато съм далеч от теб, не давам пукната пара, честно казано, за нищо… Ужасно ми липсваш. Понякога толкова много, че не мога да издържам“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение