Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Макбет играе на тронове

Шотландски боец със смело сърце по Шекспир

Смел и някога честен мъж, заради неудържимите си амбиции за власт Макбет се превръща убиец и тиранин. Но така и не успява да примири съвестта си. - Макбет играе на тронове

Смел и някога честен мъж, заради неудържимите си амбиции за власт Макбет се превръща убиец и тиранин. Но така и не успява да примири съвестта си.

ХI век – над мъгливите шотландски планини се спуска мрак и ужас, гражданската война носи хаос и смърт – и това ни става ясно от първите кадри в „Макбет“ на австралийския режисьор Джъстин Кързъл със страхотно предадената атмосфера от камерата на Адам Аркапоу (с „Еми“ за работата си в „Истински детектив“) и от музиката на Джед Кързъл (брат на Джъстин)

В първите минути на най-новата киноадаптация по прочутата шекспирова пиеса пълководецът Макбет (Майкъл Фасбендър), един от малцината, останали верни на крал Дънкан, погребва детето си и се впуска в свирепа битка, от която излиза победител. Но няма как да ликува, защото не може да забрави колко много от войниците му – съвсем млади момчета – деца, са изгубили живота си.

Още преди димящите кърви от битката да са се съсирили, на бойното поле се появят три вещици-врачки, които предричат на Макбет, че първо ще стане тан на Кодор (тан – шотландско благородническо звание), а после – крал на Шотландия, но наследници на короната ще бъдат децата на верния му другар Банко. Малко по-късно добрият крал Дънкан награждава Макбет с танската титла, принадлежала преди това на изменника Кодор, а амбициозната и безскрупулна лейди Макбет (Марион Котийар) успява да убеди мъжа си да убие подло своя крал, за да заеме трона му и да сбъдне предсказанието.

Майкъл Фасбендър и Марион Котийар като престъпното семейство Макбет.

Майкъл Фасбендър и Марион Котийар като престъпното семейство Макбет.

Макбет коли краля в съня му, после тегли ножа и на двамата му пазачи, за да прехвърли вината върху тях, а след това нарежда убийствата на Банко и сина му… Смел и някога честен мъж, заради неудържимите си амбиции за власт Макбет се превръща убиец и тиранин. Но така и не успява да примири съвестта си с всичко, което е извършил. Мъчи го тежка параноя, редовно получава халюцинации…

Макбет разсича метежниците от „от пъпа до зъбите“.

Макбет разсича метежниците от „от пъпа до зъбите“.

Самият филм е като една мрачна и кървава халюцинация сред обичайните за този край на света мъгли. В нея аскетичната откъм пищни костюми и декори визия (какъвто е бил ХI век) се среща с невероятно живия, богат, ритмичен език на Шекспир (по превода на Валери Петров). Четиристотин години след съзнаването на пиесата, благодарение на актьори като Майкъл Фасбендър, Марийон Котияр, Пади Консидайн и още няколко, този език звучи напълно естествено. Без следи от театрално преиграване, което никога не стои добре на киноекрана. Любопитна подробност – Фасбендър е четвъртият актьор от холивудската поредица „Х-мен“, влизащ в ролята на Макбет след Иън Маккелън, Патрик Стюарт и Джеймс Макавой.

Режисурата на Кързъл е твърде стилизирана и оригинална, за да получи масовото зрителско одобрение - освен от фестивална публика.

Режисурата на Джъстин Кързъл е твърде стилизирана и оригинална, за да получи масовото зрителско одобрение – освен от фестивална публика.

Но този „Макбет“ няма нищо общо с Холивуд и филми като „Смело сърце“ или „Шотландски боец“ (подзаглавието на този текст е подвеждащо). Операторската работа също е на високо ниво – с изобилие от цветни филтри, игри със светлината и мъглата, с прахта, с цвета и гъстотата на кръвта – пръскаща в бойните сцени и мазно стичаща се след убийствата… Но всички операторски трикове не отвличат вниманието от основната драма, а подчертават смелостта, мъжеството, коварството и ужаса, които се бият в душата на Макбет.

Режисурата на Кързъл е твърде стилизирана и оригинална, за да получи масовото зрителско одобрение – освен от фестивална публика. След премиерата в Кан зрителите се изправиха на крака и наградиха създателите на филма с десетминутни аплодисменти. За щастие на всички, които уважават класиката, Кързъл съумява да предложи интересни собствени интерпретации на някои ключови моменти в сюжета, но без да преиначава замисъла или словото на Шекспир.

На финала още нещо любопитно – следващият филм на Кързъл е по видеоигра. Ще бъде интересно как ще се справи, защото досега няма добър филм по видеоигра.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах