Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Македония – чужбина за патриоти с ниски доходи и без езици (снимки)

Българи и македонци се разбират без проблем - освен ако не са политици

Три македонски легенди: (отляво надясно): Гоце Делчев, Скопско пиво и Александър Македонски. Снимки: Авторът - Македония – чужбина за патриоти с ниски доходи и без езици (снимки)

Три македонски легенди: (отляво надясно): Гоце Делчев, Скопско пиво и Александър Македонски. Снимки: Авторът

Ако искате да прекарате един приятен уикенд в чужбина, но не разполагате с достатъчно пари, за да отскочите до Париж, Рим или Лондон, все пак ви остават още четири възможности: Румъния, Сърбия, Гърция и Македония. Турция няма да я споменаваме. В Румъния, като изключим, че говорят на румънски и вече имат правосъдна реформа, е почти като у нас, но е по-далече.

Сърбия е люлката, бърлогата и леговището на чалгата, там вилнее и нейният праисторически, още по-страшен роднина – турбо-фолкът. Точно „Площад Славейков“ не би препоръчал никому среща с тези чудовища. Гърция определено е добър избор, но сигурно вече сте ходили там – вероятно няколко пъти. Остава Македония.

Македония е страната, където всеки българин би могъл да се почувства едновременно у дома си, в чужбина и на по-евтино място. Не много по-евтино, но достатъчно, че да остави приятно усещане. Първо, дотам се стига бързо с рейс или с кола, защото Скопие е почти сто километра по-близо до София от Русе, например. До граничния пункт Гюешево има два пътя, всеки един от тях по-добър от другия. По магистрала Струма (трябва да отбиете към Кюстендил преди Дупница) се стига по-бързо, а през Перник пътят е по-къс и съвсем приличен.

На границата няма опашки от сърдити гръцки (нито някакви други) фермери, граничарите и митничарите обикновено са в добро настроение и не ви ровят из багажа – поне не и из моя. Струва ми се, че ако пренасях контрабандни цигари, хероин или C4, щяха да ме проверят – но не пренасях. Пускат и с лична карта, не ви трябва международен паспорт, но имате нужда от зелена карта, чието изваждане не е голям проблем.

Пътят за Скопие минава през Крива паланка и Куманово, като последните 40 километра са по магистрала. На две места на магистралата има специални будки, наречени патарини, където събират пътни такси – между 30 и 60 македонски денара, което е между лев и два в наши пари (30 денара са 1 лв).

В Скопие за мен най-очароващи са атмосферата, хората, езикът и храната. А също скопското пиво и цените – донякъде. Официално населението на града е към 700 хиляди души. Но от върха на близката планина изглежда, че заема по-голяма площ от София. Вероятно защото високите сгради са много по-малко, градът се е растлал нашироко.

2

Комбинацията от исторически кич и файтони е неустоима за туристите.

4

Най-големият балкански Дисниленд

13871843_10154316354407416_1088967298_n

Археологическият музей и Каменният мост

Скопие ми напомня на някой средно малък, полузаспал български град – например Казанлък. Но не точно днешния Казанлък, а онзи, който помня от сънливата атмосфера на летните ми ваканции през 60-те – спокоен, та чак мързелив и дружелюбен. За това впечатление допринася и предимно ниското строителство, липсата на трамваи и тролейбуси и това, че и на двете места говорът се различава от софийския.

Планините около Скопие

Планините около Скопие

Панорамна гледка от планината над града

Панорамна гледка от планината над града

Две от лицата на днешна Македония

Две от лицата на днешна Македония

Македонският език е обявен за отделен и различен от българския на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно осдвобождение на Македония. Няма да се впускаме в езикови анализи, ще кажем само, че борбата с фашизма винаги заслужава подкрепа и похвала, но езикознанието е работа на езиковедите, а не на антифашистите.

Днес, без значение, че някои учени по света признават македонския език, а други не, и въпреки нарастващия брой нови, различни думи (фасцинация, инспирация), българите и македонците все още се разбират чудесно и без преводач – стига да не са политици. Но това е нормално, често пъти политиците изпадат в комуникационни затруднения и със собствените си сънародници.

Македонски прелести, не говорим за скулптурите.

Македонски прелести (не говорим за скулптурите)

Когато слушам как говорят македонците, понякога се налага да се замисля какво точно имат предвид, но в повечето случаи всичко е ясно и остава удовдолствието от откриването на забравена или различна думи за познати неща. Например в кръчмите, ако си поръчаш салата, в която има чушки, сервитьорът обликновено пита: „Со блага или со лута пиперка?“. „Лутата пиперка“ е голяма чушка от вид, който обикновено не се среща в софийските заведения, а малката люта чушка си има малко по-различно име – луто пиперче.

Лутото пиперче може да е черешката на тортата в един добър обяд, но самата торта, истинският войвода в македонската кухня за бързо хранене на туристи и местни хора, е кебапчето. Ако у нас в почти всяка бира-скара то се бори за вниманието на гладните рамо до рамо с кюфтето, в Скопие кебапчето е властелин на каймата, диктатор на вкуса и господар на менюто. А първият му помощник е Скопското пиво.

Ако застанете на прочутия (от градския герб) каменен мост на Варадара и погледнете към още по-прочутата статуя на Александър Македонски на кон, ще видите точно до главата на античния пълководец реклама на Скопско пиво. Това е пленително и даже умилително, но и скопското си го бива. Фелини е казал, че животът е комбинация от магия и паста, но той е римлянин. Ако беше македонец, щеше да знае, че животът е комбинация от кебапчета и Скопско (животот е комбинација од кебапчета и скопско).

Риболов на Вардаро

Риболов на Вардаро

Предполагам, че едно от най-интересните места, които можете да посетите в Скопие, е така нареченият Археолошки музеj. Но не мога да бъда сигурен, защото така и не влязох да го разгледам. Бях си приготвил 50 денара за билет, но се оказа, че като чужденец трябва да платя 300 денара! Тази ксенофобска политика ме обиди жестоко и отидох да се успокоя в едно заведение с маси на открито точно срещу великолепната фасада на музейната сграда (която обаче май се състои само от фасада).

Скопско за утеха

Скопско за утеха

В ресторантчето (където приемаха всички хора за равни, независимо от националността им) се утеших с вече любимата ми македонска салата (сирене, лук, домати и печена пиперка), парче панирано овче сирене, гарлик бред (така македонците наричат пърленка с чесън) и две добре запотени халби наливно Скопско (една сред друга). Между мен и музея се бе проточил мостът на македонските владетели с около 40 фигури на вождове, царе и други лидери, представящи се за част от 2500-годишна история.

Археолошкият музеj го пропуснахме, но музеят на Холокоста – не. Той е наистина безплатен и голям, но пък е почти празен – съдържа инсталация от снимки и просто снимки. Но основният експонат е един товарен вагон с надпис БДЖ, който напомня, че 7144 македонски евреи са изпратени в нацистките лагери на смъртта, не без съдействието на българските власти по онова време. Вярно, че там снимането е забранено, но аз не го знаех. До него има и Музей на македонската борба за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим – доста неща за един музей, така че си го останих за следващия път.

В Музея на Холокоста може да се види вагон на БДЖ - като тези, с които местните евреи са извозвани до лагерите на смъртта.

В Музея на Холокоста може да се види вагон на БДЖ – като тези, с които местните евреи са извозвани до лагерите на смъртта.

Музеят на борбите, жертвите на комунизма и още няколко неща

Музеят на борбите, жертвите на комунизма и още няколко неща

Сред най-приятните атракции на Скопие е Зоолошка градина – с по-евтини билети и много по-хубава от Софийската – без бетон и с много зеленина. Ако бях животно и трябваше да избирам, извинявам се, но изобщо нямаше да погледна към София. Семейство македонски ягуари си живее живота в дом с озеленен двор, по-голям от този на семейство Баневи! Докато депресираният български ягуар се свива в жилище с размерите на килията за временно задържане в IV Районно. А зайци, патки и петли се разхождат съвсем свободно по сенчестите алеи.

Жирафът изглежда напълно доволен от живота в Скопие, поне през лятото.

Жирафът изглежда напълно доволен от живота в Скопие, поне през лятото.

В Скопие – пак за разлика от София – си имат и действащ музей на Съвременното изкуство, построен още в началото на 60-те години. Намира се на върха на същия хълм, на който е Старата чаршия и Калето, и до него можете да стигнете както пеш по нанагорнището от началото на Старата чаршия, така и с градския транспорт. Лошото е, че работи от 10 до 17 ч., което го прави по-достъпен за туристите, отколкото за хора с обичайното работно време.

Старата чаршия изглежда не по-различна от чаршиите и етнографските комплекси на Балканския полуостров.

Старата чаршия изглежда не по-различна от чаршиите и етнографските комплекси на Балканския полуостров.

Сладки изкушения с геополитически аромат от Старата чаршия.

Сладки изкушения с геополитически аромат от Старата чаршия

В музея, както и във всяка цивилизована страна, пускат журналистите безплатно, а и снимането е разрешено. За съжаление нямах време да разгледам постоянната експозиция на съвременно македонско изкуство, но пък видях много интересната изложба на Деймиън Хърст „Нова религия“. Все пак за три дни – толкова.

„Новата религия“ на Деймиън Хърст е в македонския Музей на съвременното изкуство до 22 август.

„Новата религия“ на Деймиън Хърст е в македонския Музей на съвременното изкуство до 11 август.

Скопие има обаче и една много съществена разлика с Казанлък – в града на розите (и пушките) никога не е имало Дисниленд. Докато центърът на Скопие е превърнат в разрастващ се исторически увеселителен парк, гъсто населен с безразборно поставени лъвове, войводи, римляни, светци, партизани, коне, просветители, фонтани, антични воини, политици, конници с мечове, пистолети и карабини… и цветомузика. Но това е отделна тема за друг текст.

Сред най-хубавите спомени от това пътувате ще остане спирането в едно крайпътно заведение на име „Мекиците од Стража“ – някъде високо в планината по средата на Македония. Сервираха, всъщност беше на самообслужване, разни закуски, но музиката! Беше най-добрата комбинация от класически и модерен блус, която може да се чуе за 30-те минути, прекарани там. А бих могъл да остана 30 дни. И да гледам как сурови мъже с бради без мустаци и дребните им женици със забрадки и шалвари дъвчат мазни мекици, баници и бюреци, и пийват айрян, докато Би Би Кинг и Кеб Мо въртят мазните си сола… Незабравим сблъсък на две вселени.

Блус и бюреци - съчетание, непознато вероятно в никоя друга част на света.

Блус и бюреци – съчетание, непознато вероятно в никоя друга част на света.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg