Ако искате да прекарате един приятен уикенд в чужбина, но не разполагате с достатъчно пари, за да отскочите до Париж, Рим или Лондон, все пак ви остават още четири възможности: Румъния, Сърбия, Гърция и Македония. Турция няма да я споменаваме. В Румъния, като изключим, че говорят на румънски и вече имат правосъдна реформа, е почти като у нас, но е по-далече.
Сърбия е люлката, бърлогата и леговището на чалгата, там вилнее и нейният праисторически, още по-страшен роднина – турбо-фолкът. Точно „Площад Славейков“ не би препоръчал никому среща с тези чудовища. Гърция определено е добър избор, но сигурно вече сте ходили там – вероятно няколко пъти. Остава Македония.
Македония е страната, където всеки българин би могъл да се почувства едновременно у дома си, в чужбина и на по-евтино място. Не много по-евтино, но достатъчно, че да остави приятно усещане. Първо, дотам се стига бързо с рейс или с кола, защото Скопие е почти сто километра по-близо до София от Русе, например. До граничния пункт Гюешево има два пътя, всеки един от тях по-добър от другия. По магистрала Струма (трябва да отбиете към Кюстендил преди Дупница) се стига по-бързо, а през Перник пътят е по-къс и съвсем приличен.
На границата няма опашки от сърдити гръцки (нито някакви други) фермери, граничарите и митничарите обикновено са в добро настроение и не ви ровят из багажа – поне не и из моя. Струва ми се, че ако пренасях контрабандни цигари, хероин или C4, щяха да ме проверят – но не пренасях. Пускат и с лична карта, не ви трябва международен паспорт, но имате нужда от зелена карта, чието изваждане не е голям проблем.
Пътят за Скопие минава през Крива паланка и Куманово, като последните 40 километра са по магистрала. На две места на магистралата има специални будки, наречени патарини, където събират пътни такси – между 30 и 60 македонски денара, което е между лев и два в наши пари (30 денара са 1 лв).
В Скопие за мен най-очароващи са атмосферата, хората, езикът и храната. А също скопското пиво и цените – донякъде. Официално населението на града е към 700 хиляди души. Но от върха на близката планина изглежда, че заема по-голяма площ от София. Вероятно защото високите сгради са много по-малко, градът се е растлал нашироко.
Скопие ми напомня на някой средно малък, полузаспал български град – например Казанлък. Но не точно днешния Казанлък, а онзи, който помня от сънливата атмосфера на летните ми ваканции през 60-те – спокоен, та чак мързелив и дружелюбен. За това впечатление допринася и предимно ниското строителство, липсата на трамваи и тролейбуси и това, че и на двете места говорът се различава от софийския.
Македонският език е обявен за отделен и различен от българския на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно осдвобождение на Македония. Няма да се впускаме в езикови анализи, ще кажем само, че борбата с фашизма винаги заслужава подкрепа и похвала, но езикознанието е работа на езиковедите, а не на антифашистите.
Днес, без значение, че някои учени по света признават македонския език, а други не, и въпреки нарастващия брой нови, различни думи (фасцинация, инспирация), българите и македонците все още се разбират чудесно и без преводач – стига да не са политици. Но това е нормално, често пъти политиците изпадат в комуникационни затруднения и със собствените си сънародници.
Когато слушам как говорят македонците, понякога се налага да се замисля какво точно имат предвид, но в повечето случаи всичко е ясно и остава удовдолствието от откриването на забравена или различна думи за познати неща. Например в кръчмите, ако си поръчаш салата, в която има чушки, сервитьорът обликновено пита: „Со блага или со лута пиперка?“. „Лутата пиперка“ е голяма чушка от вид, който обикновено не се среща в софийските заведения, а малката люта чушка си има малко по-различно име – луто пиперче.
Лутото пиперче може да е черешката на тортата в един добър обяд, но самата торта, истинският войвода в македонската кухня за бързо хранене на туристи и местни хора, е кебапчето. Ако у нас в почти всяка бира-скара то се бори за вниманието на гладните рамо до рамо с кюфтето, в Скопие кебапчето е властелин на каймата, диктатор на вкуса и господар на менюто. А първият му помощник е Скопското пиво.
Ако застанете на прочутия (от градския герб) каменен мост на Варадара и погледнете към още по-прочутата статуя на Александър Македонски на кон, ще видите точно до главата на античния пълководец реклама на Скопско пиво. Това е пленително и даже умилително, но и скопското си го бива. Фелини е казал, че животът е комбинация от магия и паста, но той е римлянин. Ако беше македонец, щеше да знае, че животът е комбинация от кебапчета и Скопско (животот е комбинација од кебапчета и скопско).
Предполагам, че едно от най-интересните места, които можете да посетите в Скопие, е така нареченият Археолошки музеj. Но не мога да бъда сигурен, защото така и не влязох да го разгледам. Бях си приготвил 50 денара за билет, но се оказа, че като чужденец трябва да платя 300 денара! Тази ксенофобска политика ме обиди жестоко и отидох да се успокоя в едно заведение с маси на открито точно срещу великолепната фасада на музейната сграда (която обаче май се състои само от фасада).
В ресторантчето (където приемаха всички хора за равни, независимо от националността им) се утеших с вече любимата ми македонска салата (сирене, лук, домати и печена пиперка), парче панирано овче сирене, гарлик бред (така македонците наричат пърленка с чесън) и две добре запотени халби наливно Скопско (една сред друга). Между мен и музея се бе проточил мостът на македонските владетели с около 40 фигури на вождове, царе и други лидери, представящи се за част от 2500-годишна история.
Археолошкият музеj го пропуснахме, но музеят на Холокоста – не. Той е наистина безплатен и голям, но пък е почти празен – съдържа инсталация от снимки и просто снимки. Но основният експонат е един товарен вагон с надпис БДЖ, който напомня, че 7144 македонски евреи са изпратени в нацистките лагери на смъртта, не без съдействието на българските власти по онова време. Вярно, че там снимането е забранено, но аз не го знаех. До него има и Музей на македонската борба за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим – доста неща за един музей, така че си го останих за следващия път.

В Музея на Холокоста може да се види вагон на БДЖ – като тези, с които местните евреи са извозвани до лагерите на смъртта.
Сред най-приятните атракции на Скопие е Зоолошка градина – с по-евтини билети и много по-хубава от Софийската – без бетон и с много зеленина. Ако бях животно и трябваше да избирам, извинявам се, но изобщо нямаше да погледна към София. Семейство македонски ягуари си живее живота в дом с озеленен двор, по-голям от този на семейство Баневи! Докато депресираният български ягуар се свива в жилище с размерите на килията за временно задържане в IV Районно. А зайци, патки и петли се разхождат съвсем свободно по сенчестите алеи.
В Скопие – пак за разлика от София – си имат и действащ музей на Съвременното изкуство, построен още в началото на 60-те години. Намира се на върха на същия хълм, на който е Старата чаршия и Калето, и до него можете да стигнете както пеш по нанагорнището от началото на Старата чаршия, така и с градския транспорт. Лошото е, че работи от 10 до 17 ч., което го прави по-достъпен за туристите, отколкото за хора с обичайното работно време.

Старата чаршия изглежда не по-различна от чаршиите и етнографските комплекси на Балканския полуостров.
В музея, както и във всяка цивилизована страна, пускат журналистите безплатно, а и снимането е разрешено. За съжаление нямах време да разгледам постоянната експозиция на съвременно македонско изкуство, но пък видях много интересната изложба на Деймиън Хърст „Нова религия“. Все пак за три дни – толкова.
Скопие има обаче и една много съществена разлика с Казанлък – в града на розите (и пушките) никога не е имало Дисниленд. Докато центърът на Скопие е превърнат в разрастващ се исторически увеселителен парк, гъсто населен с безразборно поставени лъвове, войводи, римляни, светци, партизани, коне, просветители, фонтани, антични воини, политици, конници с мечове, пистолети и карабини… и цветомузика. Но това е отделна тема за друг текст.
Сред най-хубавите спомени от това пътувате ще остане спирането в едно крайпътно заведение на име „Мекиците од Стража“ – някъде високо в планината по средата на Македония. Сервираха, всъщност беше на самообслужване, разни закуски, но музиката! Беше най-добрата комбинация от класически и модерен блус, която може да се чуе за 30-те минути, прекарани там. А бих могъл да остана 30 дни. И да гледам как сурови мъже с бради без мустаци и дребните им женици със забрадки и шалвари дъвчат мазни мекици, баници и бюреци, и пийват айрян, докато Би Би Кинг и Кеб Мо въртят мазните си сола… Незабравим сблъсък на две вселени.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение