Македонски историци: България да почете Гоце Делчев като македонец

Гневно открито писмо с националистически плам в навечерието на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев изпратиха до медиите македонски историци. Писмото, публикувано в няколко македонски медии, призовава политиците да не се бъркат в историята, защото „македонизмът ще ги надживее“. В писмото се твърди, че Гоце Делчев няма нищо общо с България, че той е част от „хилядолетната македонска история“ и че планираното съвместно честване на паметта му между България и Македония е във вреда на македонската идентичност.

„За да празнувате нещо заедно, трябва да имате обща история и обща идея. И тъй като македонската и българската история и идея са две различни истории и две различни идеи, тя не може да бъде обща история“, казват македонските интелектуалци.

Сред подписалите текста са историците Виолета Ачкоска, Коста Аджиевски, Йованче Донев, Никола Жежов, Катица Йосифовска, Михайло Миноски, Тодор Чепреганов и др.

Предлагаме ви пълния текст на писмото. Преводът е на „Площад Славейков“.

„На няколко пъти чрез обществените медии ние изразявахме позицията си по Преспанския договор и Договора за добросъседство и приятелство с България, които са асиметрични и в ущърб на македонската национална идентичност. Въпреки предупрежденията, политическите партии преследват своя дневен ред, което бавно, но сигурно води до преоформяне на македонската идентичност, а оттам и на езика, културата и колективната памет. Ние сме „уморени“ от постоянни писания и индикации, че управляващата политическа структура води националистическа политика, като ласкае България и приема неща, които никоя държава в света не би приела – собственото си унищожение. В този контекст тези дни получихме информация от българска страна за „съвместно отбелязване на паметта на Гоце Делчев“. От македонска страна все още се мълчи. Към това трябва да се добави и искането за някаква „обща българо-македонска история“, която излиза извън научните рамки на историческата методология.

Искането за „обща история“ е в противоречие с правото на самоопределение за всяка нация, която има своя колективна памет, която никой не може да заличи. Историята и нацията не се създават по указ. Македонският народ има своя дълга колективна памет, свой език, традиция и култура, произтичащи от многовековното му съществуване. Личностите и събитията, оставили своя отпечатък в паметта на македонците, са почитани от живите поколения с особена гордост и са предавани на бъдещите поколения. В тази рамка е възпоменанието за Гоце Делчев, апостолът на македонското революционно движение, който се жертва за свободата на Македония и който принадлежи на Македония и македонския народ.

За да празнувате нещо заедно, трябва да имате обща история и обща идея. И тъй като македонската и българската история и идея са две различни истории и две различни идеи, тя не може да бъде обща история.

В случая почитането на Гоце Делчев като македонец, борил се за автономна македонска държава в рамките на Османската империя като стъпка към независима македонска държава с македонци, принадлежи на македонците. Всеки трябва да уважава това. Всяка добронамерена делегация от всяка страна, включително и от България, в рамките на македонския протокол може да дойде и да положи венец или цветя на гроба на Гоце Делчев, като член на колективната памет на македонците, чието име се предава от поколение на поколение, а това не е така с българската колективна памет.

Възниква въпросът какво всъщност бихме празнували заедно.

Българското честване ще бъде част от предишните български политически и исторически изявления, че Гоце Делчев е българин и че се е борил за осъществяването на Санстефанска България, тоест за Македония като част от българската държава. Възниква въпросът кое е общото тук. НИЩО. Дори е обидно. Да каже на „домакина“ – македонците – на тяхната „земя“, че България не признава тяхната идентичност, език, култура и колективна памет и че от седемдесет години живеят в заблудата, че са загубили българското в себе си заради комунистическата система на бившата СФРЮ и „диктатора“ Тито и че са създадени с указ. Няма по-голямо историческо и политическо извращение в света.

Одобрено ли е „съвместното честване“ от македонската част на комисията по исторически въпроси и образование и дали това е резултатът от работата и на двете комисии, за да се угоди на политиката?!

За съжаление политиката отново поема щафетата на историята в свои ръце (а нали уж не се меси в работата на комисиите?) и взема политико-исторически решения, които нямат историческа обосновка. Вместо да оставят историята на историците (научни сбирки, конференции, обмен на учени, дебати), македонските политици, които определено бързат и в същото време са сервилни към българските искания, не спазват историческата методология, диктуват какво и как ще бъде почетено. И то заради изнудването от България. Паднало им е пердето на сервилните политици, както и на членовете на македонската комисия. Мълчат както обикновено, а керванът си върви и се реализират българските сценарии – пазарлък и разпродажба на всичко що е македонска идентичност, език, култура и колективна памет.

Вече е досадно да повтаряме: Оставете историята на историците, като политици вие само нанасяте повече щети в резултат на вашето невежество. Не подценявайте собствената си история и историци. Поколения са оставили трайни свидетелства за съществуването на Македония през вековете. Всичко това се показва в томове с монографии, сборници с документи, статии и т. н. в местни и чуждестранни списания. Те сами по себе си са доказателство за вековното съществуване на македонците през цялата история със собствена идентичност, език, култура и колективна памет. Никой никога не може да изтрие това. Всичко останало е политиканстване за постигане на определени цели. Това книжовно богатство ще остане като вечен пламък за хилядолетното съществуване на македонците през цялата история като отделен народ, език, култура и колективна памет.

Дали някой е искал да го приеме, или не, това си е негов проблем, НИЕ СМЕ ТУК, В МАКЕДОНИЯ, КАТО МАКЕДОНЦИ С ИДЕНТИЧНОСТ, ЕЗИК, КУЛТУРА И КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ХИЛЯДОЛЕТИЯ… Всичко, което ще направят комисиите, няма да окаже влияние върху оцеляването на македонците, а македонската комисия с нейната сервилност един ден ще се окаже на бунището на историята и македонизмът ще я надживее. И нищо няма да може да ги изчисти.

Призоваваме политиците да махнат ръцете си от историята.“

Вижте още: ИСТОРИКЪТ ИВАН ИЛЧЕВ: ОБЛАЦИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ НЯМА ДА СЕ РАЗСЕЯТ СКОРО