Македонски учен: Малки народи като българския присвояват чужда история. Това е комплекс

Македония се намесва в полемиката покрай изказването на Владимир Путин за произхода на кирилицата. 92-годишният лингвист Трайко Стаматоски говори за „комплекс“-а на „малкия“ българския народ, на който „присвояването му е в кръвта“. В интервю за македонската редакция на „Дойче веле“ (наситено и с видимо провокативни въпроси от страна на интервюиращия) Стаматоски заявява, че в изявлението си Путин просто „се позовава на резултатите, до които е стигнала науката в страната му“.

След като е попитан „нима наистина [българите] мислят, че имат нотариален акт за собственост върху славянската писменост“, лингвистът отвръща:

 „Известно е, че на малките народи, сред които попада и българският, присвояването им е в кръвта. Те смятат, че като си присвоят парченце чужда територия или история ще станат по-големи и по-богати. Това е комплекс“.

Вижте още: НЕ ОТ МАКЕДОНИЯ, КИРИЛИЦАТА ТРЪГВА ОТ БЪЛГАРИЯ

В разговора Стаматоски твърди, че атаките срещу Путин „съдържат, меко казано, доза безвкусица“, тъй като „в случая просто се позовава на резултатите, до които е стигнала науката в страната му“.

В подчертано пренебрежим тон лингвистът заявява, че единствено в българската наука върху старославянския език „се поставя национален печат, с което фактически се извършва недопустимо преименуване“. Стаматоски настоява, че въпросът за „старославянския“ е „изяснен в науката още по времето, когато македонците нямаха свой книжовен и държавен център, който би могъл да реагира“.

А попитан дали „България не се опитва да си присвои всеславянските просветители“, при положение, че „славянските страни празнуват 24 май като Ден на славянската писменост, само България го празнува като Ден на българската просвета, култура и славянската писменост“, Стаматоски отвръща:

„За съжаление, българската общественост все още живее с илюзиите от XIX век. Новите реалности не се приемат“.

Вижте още: ПУТИН И ШИРОКАТА БЪЛГАРСКА ДУША

На финала на интервюто Трайко Стаматоски убедено коментира в контекста на „международната славистика“, че „тезите се защитават не с изяви в медиите, а с документи, представени пред компетентна научна общественост. Защото нейната оценка е най-валидна“.

„За щастие – продължава той, – в тази среда българската теза не намира подкрепа.“

Цялото интервю можете да прочетете на български в сайта на „Дойче веле“.