Македонският език съчинен по повеля на Тито (документи)

Политиката често променя лицето на историята. Това е аксиоматична истина, позната на всички ни. Но когато езикът попадне в политически ръце, това е истинско насилие върху матрицата на мисленето. Спорът между Македонската академия на науките (МАНИ) и изкуствата и Българската академия на науките (БАН) за същността на „македонския език“ е отглас от стара политико-географска мръсна игра, отделила по волята на Сталин и комунистите едни български земи от други.

На 3 декември 2019 МАНИ прие „Повелба за македонскиот јазик“. В нея се казва, че македонският език има „многовековно съществуване“, че е „автентичен, стабилен“ и има над 50 диалекта. А на 11 декември БАН излезе с декларация (широко отразена и в македонските медии), в която се противопоставя на твърденията на македонските езиковеди и защитава българския корен на македонския език.

Вижте още: БАН: ОФИЦИАЛНИЯТ ЕЗИК В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ Е РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Преди 1880 г. практически не съществува разделение между българските и македонските говори. Езиковедите, които днес македонските учени се опитват да си присвоят – като Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов – се самоопределят като българи. Проблемът се ражда, едва когато се намесват великосръбските интереси и желанието на Русия да разчлени Балканите на по-малки държави. Този процес продължава чак до края на Втората световна война.

Първият македонски буквар е отпечатан в началото на 40-те години в Гърция. Тогава македонското наречие е много по-различно от днешното, много по-близко до съседните български говори. То просто е отпреди влиянията на сръбския език, официален за бивша Югославия.

На 2.VIII.1944 г. в манастира „Прохор Пчински“ на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за „службен“ език, който да „влегува веднага во сила“. Няколко месеца по-късно – пак по административен път – този „език“ се досъчинява и утвърждава предимно с гласуване от десет учители, един поет и един политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие.

Запазени са извадки от стенограмата, в която се утвърждава „изконният“ новосъздаден македонски език. На заседанието присъстват Ристо Проданов, Ристо Зографски, д-р Гьорче Шоптраян, Даре Джамбаз, Васил Илиев, д-р Михаил Петрушевски, Круме Тошев, Мирко Павлов, Гьорге Киселинов, Блажо Конески, д-р Милка Балванлиева – тогавашни учители, Венко Марковски – поет, Епаминонда Попандонов (от АСНОМ). Имената са изписани според протокола от 27.ХI. 1944 г.

„Но благодарение на комунистическата партия, която в днешната гигантска борба първа вдигна знамето за борба против окупаторите и за свободата на всички поробени народи, а така също и за свободата на македонския народ, благодарение на войските на далековидния наш мил маршал Тито и специално на нашата млада македонска войска, ние днес имаме своя държава… Разбира се, за да бъде един народ културен, му е потребно културно развитие, а това не може да стане без писменост, без азбука. За да се задържи един народ в днешната борба на културните народи, той трябва да се утвърди като народ по такъв начин, че на повърхността да се издигнат онези особености, които го характеризират като народ… Затова ние трябва днес да поставим основите на нашата писменост и книжовност, като установим македонска азбука и македонски литературен език. За изпълнение на тази задача трябва значи да се ръководим от интересите на нашия македонски народ и, разбира се, да включим и интересите на цялата общност („заедница“), в която се намираме, интересите на федеративна и демократична Югославия. От това място искам да ви поканя да викнем: „Да е жив водачът на демократична и федеративна Югославия Маршал Тито (викове „Да е жив!“). Да е жива комунистическата партия, която ни създаде възможност днес да се съберем тук… (викове „Да е жива!“)“

(Епаминонда Попандонов, Стенографски бележки, с. 1-2).

Решение на АНСОМ за създаването на македонски език

За един „многовековен език“ това е странно изявление. Нуждата да се утвърждава „македонски език“ очевидно изниква едновременно с нуждата да се затвърди комунистическата власт и позицията на Тито в СР Югославия.

„Към тази наша работа се проявява голям интерес, има много други хора, които се интересуват от този въпрос. И смятам, че сред тях има мнозина, които няма да се съгласят с досегашните мнения. Да се измислят нови букви не е проста и лека работа и затова не трябва да се втурваме към това преди добре да сме размислили. За да измисляме нови букви, трябва да приведем солидни и здрави доводи, че старите букви не чинат. А старото е проверено в практиката… Ако вземем сръбската кирилица, нашият език пак ще си остане македонски. С нищо няма да допринесем, ако искаме и с азбуката да поддържаме разликата между нас и сърбите.“

(Блаже Коневски, с. 29-30)

„Самото време ни налага да вземем буквите от сръбско-хърватската кирилица, защото в по-новата наука се избягва да се правят дифтонги… Със сръбско-хърватската кирилица ще имаме югославска азбука.“

(Милка Балванлиева, с. 24)

„Да говорим за някаква югославянска азбука, това е съвсем нереално. Нашият народ е бил и е досега народ, но езикът му не е бил оформен. И сега не може да си поставяме за цел народът ни да се слее с югославянския народ, а да запази националността си.“

(Венко Марковски, с. 24)

От изказванията на хората, „съчинили“ македонския език, става ясно – те знаят, че такъв не съществува. Но е изключително важно да го отделят от корена му, за да присадят Македония към федерацията на Тито.
Това налага бързане. И започва скоростно измисляне на езика.

„Нямаме време да чакаме да се прави този език. Ние сме изправени пред въпроса да имаме литературен език, а нямаме време и не можем да чакаме този език да се прави от поети, книжовници и журналисти. Във Франция като литературен език е взето парижкото наречие; в Русия – московското, в Сърбия – херцеговинското. От тези наречия после постепенно се е развивал литературен език. Ама, както казах, ние нямаме време да чакаме някое наше наречие да се развие в литературен език.“

(Гьорге Киселинов, с. 3)

Заседаващите решават междувременно да понагласят и историята.

„В ХV и ХVI в. литературната работа се прехвърля в манастирите, особено в гората Атон, откъдето е излязъл отец Паисий, първият македонски полусредновекоеен и полумодерен историк.“

(Гьорге Киселинов, с. 4-6)

Очевидно членовете на комисията са наясно, че техните съчинителства ще предизвикат бурен смях сред научната общност.

„Jас страхувам да не направиме некоjа грешка, та да ни се смеjат лугето!“

(Круме Тошески, с. 17)

Осем десетилетия по-късно наследниците на политическите съчинители на език вече вярват безусловно, че македонската реч идва от незапомнени времена и няма български корен. В това не би имало нищо страшно (макар да е смешно), ако не подхранваше националистически страсти. Изключително важно е най-после България и Северна Македония да се разберат относно общото си минало, за да могат да продължат напред към общото си бъдеще в Европейския съюз.

Първият македонски буквар, издаден в Гърция през 40-те години. Илюстрация от македонската преса