Българката – философка, психоаналитичка и писателка Юлия Кръстева, която живее и работи във Франция от 1966 г., бе удостоена с Голям кръст на Националния орден за заслуги на Франция. Кръстева е публикувала в собствения си сайт и речта на френския президент Еманюел Макрон, който лично ù е връчил отличието. Големият кръст е най-високото звание в Националния ред за заслуги на Франция. Първият негов носител е генерал Шарл дьо Гол.
В речта си Макрон отбелязва принадлежността на Юлия Кръстева към българската и френската култура.
„Родена сте в Сливен, България, и спомените Ви от детството са оцветени с онези уникални дни на празненство, онези пъстри и празнични дни на 24 май, когато азбуката е била почитана по улиците на Вашия град. Буква от кирилицата е била бродирана върху дрехите Ви. Това е бил призив към писане, който все още не е принадлежал към никоя литературна традиция. И дори разказвате, че веднъж сте се чувствали сякаш сте се превърнали в тази буква. От това преживяване, от тези радостни празненства, сте усвоили урок, който писатели, художници и любители на литературата са скандирали по улиците: „Словото се пише в мен, за да може да съществува Доброто*“, казва в речта си Макрон.
Той подчертава, че същността на делото на българката, оставила следа в световното философското наследство, е свързана с превода.
„Вие преведохте думите, които вече съществуваха у Вас, превърнахте ги в произведения на изкуството и помогнахте на толкова много други да намерят своите собствени. Чрез писане, четене и размисъл, Вие превърнахте превода в изкуство на живота. А за Вас всичко започна с буквите“.
С тези думи започва посланието си френският президент и продължава с почит към произхода на българката, която вплете целия си творчески живот във френската култура и мисъл.
„Между духовността на баща Ви, счетоводител в църковната администрация, и рационалността на майка Ви, биолог, Вие сте избрали Просвещението на знанието. Френското Просвещение, страстно френско. Посещавате „Алианс Франсез“, учите френски, преписвате „Жак Фаталиста“ на Дидро или „Философски речник“ на Волтер, за да забравите понякога насилието около Вас. Но не сте дете на номенклатурата, така че не можете да отидете в Москва, за да следвате астрономията, за която сте мечтали. Затова се насочвате към литературата в Софийския университет.“
Макрон продължава да преразказва биографията на Кръстева – стипендията „Шарл дьо Гол“, която на 24-годишна възраст я отвежда във Франция с едва 5 франка в джоба; малката слугинска стая в Париж; запознанството ù с философа Филип Солерс, който става неин житейски спътник…
„Литературната му визия Ви заинтригува толкова, колкото и външният му вид, който Ви се струва по-скоро като на футболист, отколкото на писател. Затова отивате да се срещнете с него. Бил е като призрак, или по-скоро привидение. Вероятно вече сте били взели решение и никога повече няма да се разделите. Били сте готови да оставите своя отпечатък върху интелектуалния пейзаж във Франция и извън нея.“
В речта си президентът описва специфичния интелектуален път на Кръстева, приятелствата ù с някои от водещите фигури на френската интелектуална сцена. Споменава докторската ù дисертация на тема „Революцията на поетическия език“, в която тя теоритизира семиотиката; превръщането ù в една от основните фигури на съвременната интелектуална мисъл.
„Вие стоите на пресечната точка на няколко основни интелектуални стълба: структурализъм, исторически материализъм и психоанализа. От това пресичане произтича преди всичко уникалният Ви подход, който Ви позволява да допринесете за изковаването, наред с други неща във Франция, на понятието интертекстуалност. Всеки текст, казвате, е изграден като мозайка от цитати, преплитане на вече казани, повторени думи. Ролан Барт, на когото по-късно ще кръстите изследователския си център, казва за Вас, че притежавате способността да измествате вече казаното“, подчертава Макрон.
Френският президент казва за Юлия Кръстева, че тя не просто въплъщава жажда за знания, но и споделя и разпространява светлината на разбирането.
„Вашите психоаналитични лекции Ви утвърдиха и като интелектуален авторитет за цяло поколение. В Съединените щати казват, че не сте просто истинска звезда, но че по време на посещенията Ви във Вашингтон и Ню Йорк не е било необичайно хората да звънят на вратата, за да искат да видят г-н и г-жа Кръстева. Вие сте били постоянен източник на знания. А книгите изпълваха любовта Ви към Филип, дори в стаите, препълнени с томове в домовете ви, подхранвайки литературното съучастие, което никога не ви е напускало. А след това идва Давид, бижуто на живота ви от 1975 г. насам. И там културата озари живота Ви: Филип разсмива младия Давид, докато Моцарт често огласява хола Ви. Заедно сте споделили толкова много борби и убеждения.“
Сред значимите ù постижения е отбелязан откритият през 2003 г. от Юлия Кръстева и Шарл Гарду Национален съвет за хора с увреждания.
„Дори и днес Вие продължавате да присъствате сред своя народ, да действате в служба на литературата и мисълта, да изграждате съвкупност от произведения, които непрекъснато насърчават диалога между езици, дисциплини и култури, от български до френски, от психоанализа до литература, които търсят общото между нас, но винаги са прегръщали тази огромна сингулярност – „да изместят вече казаното“, признава пред 85-годишната Юлия Кръстева френският президент.
* Така Юлия Кръстева тълкува в свои есета първите букви на старобългарската азбука: Аз, Буки, Веди, Добро, Ест.
