Максим Генчев: Псувнята на Левски е оплодителна, а не унищожителна

„Дякон Левски“ е дълъг е за хора, които не могат да се концентрират. Които бързат да се дрогират, пушат или ходят до тоалетната“. Това е коментарът на актьора Максим Генчев, създател на филма за Апостола, в интервю пред Исак Гозес за „Стандарт“. Лентата предизвика широк обществен дебат след премиерата си в понеделник в зала 1 на НДК. Мнозина зрители са разочаровани от видяното, немалко са и възмутените от псувните на Левски, в чиято роля влиза Веселин Плачков.

„Аз имам заснет шест часа материал – казва Максим Генчев пред „Стандарт“. – Използвал съм половината. По екраните филмът ще тръгне в две серии. Щом свърши първата част, хората ще си отидат вкъщи. После ще дойдат пак и ще извадят десет лева, за да гледат и втората. На премиерата показахме двете части за осем лева. Това бе жест към тези 2000 души, които останаха до края и ни аплодираха. А тези 20-30 човека, които пишат във Фейсбук, не ни интересуват.“

На въпрос защо Левски псува Генчев отвръща: „Левски псува турчин, който казва, че трябва да го изядат чакалите. В псувнята има оплодителен, а не унищожителен заряд. Той е жив човек, обикновен, от плът и кръв. Защо да не си позволява да попържа. В записките на Христо Големия, които съм ползвал, речникът е безумно простоват, народен, без никакви прилагателни. Борави се със стотина думи, в които има и много псувни. Редно е да ме попитате защо сърбинът, който псува турците, когато го изхвърлят от крепостта, се възприема нормално. Щом се псува, значи има причини за това. Който гледа филма, ще бъде готов не само да псува, но и да се бие.“

Коментарът на Максим Генчев за Христина Богданова, потомка на Левски, която заяви, че филмът е подигравка с Дякона, е следният: „Левски не е имал внуци. Ако тази жена има претенции да има родствена връзка с Апостола, сега има своите две минути слава, да дава интервюта. Аз питам къде беше тя, след като е правнучка, защо двадесет години не говори за Левски. С това говорене тя омаловажава собствената си представа за Левски. Човек говори толкова, колкото знае.“

„Моята представа за Левски е обект на дискусия и това значи, че тя има правилен адрес – продължава режисьорът. – Аз нямам амбицията да си въобразявам, че ще покажа кой е Левски. Не правя документален филм. Аз не знам кой е Апостола, но това е моята представа за него. И тя е вълнуваща. На премиерата група елитни свещеници плакаха на репликата: „Господи помилуй мен грешния“. Това са млади духовници, не са конюнктурни, не са агенти на ДС. Те са откровени в своята вяра. И бяха с огромно смирение пред филма. Защото Левски е преди всичко свещеник. И те оцениха това. За мен по-голям комплимент от това няма.

Днес Христос е светец, но по онова време е бил лудият на селото. Никой не му вярвал. За мен Левски е светец, пренебрегнал живуркането, отказал се е от материалното и от плътското, в името на благородната си кауза. Впоследствие го идеологизираме. И това е нормално. Защото като нация държим на героите си. Искам нашите дипломати като ходят по английските села и прегърнат някое дете, да му разказват за Левски, а не да му пеят песнички за Робин Худ.“