VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Малък бях да оценя този древен вид щастие

Любомир Левчев (1935 - 2019) - Малък бях да оценя този древен вид щастие

Любомир Левчев (1935 - 2019)

Когато бях малък всяко лято ходех на село с баба ми и дядо ми, в Полковник Серафимово. Имахме там градина с всякакви зеленчуци, ама поради някаква причина само си спомням боба. А зад боба, скрита, имаше една каменна маса.

Нещо имаше в усмивката на дядо ми, когато с баба ми ме водеха там за закуска – усмивка все едно ми показва нещо тайно и важно – като звездите, които той направи свои. Усмивка пълна с гордост, че имаше възможността да сподели с мен тази малка скрита тайна.

Ще призная, когато бях малък, понякога ме мързеше да ходя там – предпочитах да си играя видеоигрите. Още бях прекалено малък да разбера този древен вид щастие: да си в дома на дърветата, да засадиш живот в пръстта, да си наместиш сам камък да построиш тайното кътче за закуски, където един ден ще поканиш внуците си да разберат и те тайното щастие в малките неща.

Но сега, след 26 години познанство с дядо ми, аз се връщам в Полковник Серафимово със същата като него гордост, със същото нетърпение да легна под скритите там звезди, и дълбоко да ме замислят. И това чудо съм имал щастието да споделя с най-близките ми. И те също, като мен, и като дядо ми, усетиха магията на тази земя.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Имам много, за което да благодаря на дядо ми – най-вече за спомените, които стоят в мен като поезия. Но за сега се радвам, че той е с неговата майка и баща, и с неговата мъдра сестра. И чакам дните, когато той ще ме посети в съня ми, да си говорим, и да се вдъхновяваме.


Текстът е от профила на Боян Левчев във Фейсбук.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg