Когато бях малък всяко лято ходех на село с баба ми и дядо ми, в Полковник Серафимово. Имахме там градина с всякакви зеленчуци, ама поради някаква причина само си спомням боба. А зад боба, скрита, имаше една каменна маса.
Нещо имаше в усмивката на дядо ми, когато с баба ми ме водеха там за закуска – усмивка все едно ми показва нещо тайно и важно – като звездите, които той направи свои. Усмивка пълна с гордост, че имаше възможността да сподели с мен тази малка скрита тайна.
Ще призная, когато бях малък, понякога ме мързеше да ходя там – предпочитах да си играя видеоигрите. Още бях прекалено малък да разбера този древен вид щастие: да си в дома на дърветата, да засадиш живот в пръстта, да си наместиш сам камък да построиш тайното кътче за закуски, където един ден ще поканиш внуците си да разберат и те тайното щастие в малките неща.
Но сега, след 26 години познанство с дядо ми, аз се връщам в Полковник Серафимово със същата като него гордост, със същото нетърпение да легна под скритите там звезди, и дълбоко да ме замислят. И това чудо съм имал щастието да споделя с най-близките ми. И те също, като мен, и като дядо ми, усетиха магията на тази земя.
Имам много, за което да благодаря на дядо ми – най-вече за спомените, които стоят в мен като поезия. Но за сега се радвам, че той е с неговата майка и баща, и с неговата мъдра сестра. И чакам дните, когато той ще ме посети в съня ми, да си говорим, и да се вдъхновяваме.
Текстът е от профила на Боян Левчев във Фейсбук.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение