Мълчанието на Агнеца

Спомняте ли си „Мисията” на Ролан Жофе? Историята на йезуитските проповедници извън Европа далеч не е толкова зловеща или конспиративна, колкото в популярната историография. Джеръми Айрънс, Лиъм Нийсън и Робърт де Ниро направиха прекрасни роли в разказа за опитите на католическите мисионери да спасят не само душите, но и свободата на своите индиански последователи. Сега в България почти едновременно излизат и роман, и филм, които разказват донякъде аналогична история, но за Япония.

През ХVІ-ХVІІ в. един от сякаш страничните ефекти на Великите географски открития е и разпространението на християнската религия далеч извън Европа. Не навсякъде новите колонизатори се стремят към създаване на нови християни, но в островната империя, тъкмо излизаща от периода на средновековните си граждански войни, европейците идват и като търговци, и като мисионери. За това е писал Рюноске Акутагава – в неговите разкази се мяркат криптохристияни, оцелели след гоненията на шогуна Токугава и почитащи Черната Богородица или така наречената Богородица-Каннон – странна полусветица-полубогиня, носеща чертите и на християнската Дева, и на източното божество на състраданието.

В 1966-а писателят Шусаку Ендо разказва историята на гоненията срещу японските християни от началото на периода на Токугавите в романа „Мълчание”. Всъщност, това е историята на свещеник, принуден формално да се откаже от религията и сана си. Поне на пръв поглед пред нас не стои огромно историческо и приключенско платно като „Тайко” на Йошикава или „Шогун” на Клавел. Тук ги няма самурайските добродетели и грандиозните сражения от героичната версия на историята, но духът на екзотичната за нас култура на старинна Япония се долавя в книгата. Главното обаче са мъжете и жените, които страдат за вярата си. За българския читател, свикнал с малко странния морал във „Време разделно”, това ще е нещо ново. За японската публика от 60-те години, още помнеща кошмара от ядрения край на Втората световна война и постепенно намираща нов път към бъдещето, „Мълчание” веднага се е превърнала във фурор. Предизвикала е противоречия и огромен интерес, защото за японците християнството е поредното чуждестранно влияние, към което трябва да решат как ще се отнасят. Адаптация или отхвърляне? Презрение или състрадание? И как се запазва силата на духа при преследване? Това често са дълбоките въпроси на добрата японска литература и книгата на Ендо се занимава точно с тях в историята за вероотстъпничеството на част от мисионерите, притиснати от шогунските власти.

„Мъчениците от Нагасаки“, анонимна японска гравюра от XVII век

Темата за трудния контакт на японския с европейския свят продължава да вълнува Ендо и след „Мълчание”, защото през 1980-а той пише „Самураят” – роман за морските пътешествия и дипломатическата мисия в Испания на Хасекура Цуненага, пратеник на даймьото (княза) Дате Масамуне до Испания, Франция и Светия престол.

„Мълчание” е много старателно преведен на български от г-жа Маргарита Укегава. Към интригуващия сюжет са прибавени любопитни бележки, които подходящо допълват атмосферата на книгата. Може би само предаването на някои форми (например името на автора, което може да се транслитерира и като „Шусаку“ и като „Шюсаку“) следва все още не напълно установени принципи.

Драматичната история на християните в Япония привлича интереса на Мартин Скорсезе още в началото на 90-те години. Режисьорът на „Последното изкушение на Христос” (1988) отдавна иска да заснеме и „Мълчание”. Ще имаме възможността да гледаме филма от 2016-а паралелно с четенето на романа на български език.

„Мълчание” от Шусаку Ендо е издание на „Колибри”.