Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мълчанието на Шюсаку, сгъстено от Скорсезе

Първи откъс на български език от книгата, по която режисьорът засне новия си филм

Кадър от филма „Мълчание“ на Мартин Скорсезе - Мълчанието на Шюсаку, сгъстено от Скорсезе

Кадър от филма „Мълчание“ на Мартин Скорсезе

Зареден с огромно очакване от фенове и критика, „Мълчание“ на Мартин Скорсезе излезе тази седмица с трейлър – и с първи аргумент, че се задава голям филм. Базиран е на едноименния роман на Шюсаку Ендо за мисионери на Църквата в Япония. У нас ще бъде показан на 14 и 22 януари в зала 1 на НДК, в рамките на „Киномания“.

Преди да видим „Мълчание“-то на Скорсезе, ще прочетем романа на Ендо. На български език книгата ще бъде издадена от „Колибри“, които предоставиха откъс от нея за читателите на „Площад Славейков“.

Първа глава

Писмо на Себастиян Родригес

Мир на Господа! Слава на Христос!

Както вече Ви писах, на 9 октомври миналата година достигнахме до Гоа, а тази година от 1 май вече сме в Макао. Многото трудности по пътя бяха причина за крайното физическо изтощение на нашия брат Хуан де Санта Марта, който бе повален от малария с почти непрестанна висока температура. За огромно съжаление, само аз и Франциско Гарне можехме да посещаваме занятията в тукашната мисионерска академия, а прекрасният прием, който срещнахме там, до голяма степен ни помогна да възвърнем силите си. Проблемът беше, че оглавяващият академията и пребиваващ тук вече десет години учител Валиняно от самото начало директно изрази несъгласието си с нашия план за плаване до Япония. В стаята му, откъдето се разкриваше гледка към пристанището, той ни каза следното:

„Принуден съм да се откажа от идеята за изпращане на нови мисионери в Япония. За португалските търговски кораби е много опасно да плават в японски води, още преди дори да са достигнали сушата, вероятно ще трябва да се сблъскат с множество препятствия“.

Позицията на учителя беше разбираема. След 1637 г. японското военно-феодално правителство набеждава Португалия, че има пръст във вътрешните размирици в Шимабара, вследствие на което не само изцяло преустановява търговските отношения между двете страни, ами и разполага в японски териториални води военни кораби на протестантите – англичани и холандци, които да обстрелват всеки появил се наш търговски кораб.

„Въпреки това можем да проникнем тайно и с Божията помощ планът ни да успее – обади се Хуан де Санта Марта, мигайки с пълни с жар очи. – Правоверните по онези земи сега се лутат като стадо овце, изгубило пастира си. На всяка цена трябва да отиде някой, който да им върне куража и да разпали огъня от тлеещите въглени на вярата.“

При тези думи учителят Валиняно умислено сбърчи чело, без да продума. Без съмнение, до този момент душата му непрестанно се бе измъчвала, раздвоена между дълга му като глава на тукашната общност и мисълта за несретните вярващи и злочестата им съдба, изпълнена с гонения. Положил чело на дланите си, старият свещеник потъна в мълчание и дълго седя с лакти, опрени на масата пред себе си.

От прозореца на стаята в далечината се виждаше пристанището на Макао, морето беше алено от потъващото в него залязващо слънце, китайски джонки се носеха, разхвърляни тук-там като черни петна.

„Предстои и още една неизпълнена задача. Длъжни сме да узнаем дали учителят и на трима ни, падре Ферейра, се намира в безопасност…“

„Относно учителя Ферейра не сме научавали нищо ново след последните вести. Информацията, която се отнася до него, тъне в пълна неяснота. Освен това към този момент дори няма как да проверим каква всъщност е истината.“

„Значи, е жив?“

„И това даже не знаем… – От гърдите на падре Валиняно се изтръгна звук, наподобяващ нещо между изпъшкване и въздишка, а после той вдигна лице нагоре. – До 1633 г. редовно получавах писма от него, след което съвсем престанаха. Дали го е сполетяло нещастие и се е разболял, дали друговерците са го хвърлили в затвор, или както вие предполагате, е спечелил славата на мъченик… А може все още да е жив, да иска да изпрати писмо и да търси начин да го направи… За момента нищо не можем да кажем.“

Тогава учителят Валиняно не продума и думичка във връзка със слуха за падре Ферейра, за огъването му под натиска на мъченията на езичниците. И той като нас не искаше да позволи на мисълта за подобно нещо да помрачи образа на някогашния му съмишленик.

„Има и още нещо… – Учителят спря, сякаш първо да убеди себе. – В Япония наскоро се е появил човек, който сее нещастие сред християните. Името му е Иноуе.“

Тогава за пръв път чухме това име. По думите на падре Валиняно, сравнен с Иноуе, досегашният губернатор на Нагасаки, Такенака, бе просто необуздан невеж човек.

И така, за да запечатаме добре в паметта си името на този японец, когото несъмнено ще срещнем по пътя си, след като най-сетне пристигнем на японска земя, ние няколко пъти, буква по буква, изрекохме И-н-о-у-е.

От последните вести, изпратени от японските християни в Кюшу, учителят Валиняно беше научил достатъчно за новия губернатор. Според тях след въстанието в Шимабара той се е посветил на мисията да бъде истински водач на репресиите срещу християнството и неговите последователи. С коренно различен подход от предшественика си Такенака, изпълнен с коварство, подобно на змия, прилагал с невероятна лекота умели тактики, които един по един пречупвали християни, удържали на какви ли не изтезания и заплахи досега.

„И тъжното е… – продължи падре Валиняно, – че преди е изповядвал нашата вяра и даже е приел Светото кръщение.“

Навярно, по-нататък отново ще има повод да Ви разкажа за този потисник на вярата… Но най-важното, което трябва да споделя, е, че дори и крайно внимателният в преценката си на ръководител Валиняно в крайна сметка отстъпи пред ентусиазма ни, всъщност най-вече пред този на Гарпе, и даде зелена светлина на тайната ни мисия в Япония. И така, жребият вече бе хвърлен! Някак си бяхме успели да се доберем до тази далечна източна точка в името на посвещаването на японците в Христовата вяра и заради Божията слава. Това, което ни чакаше оттук нататък най-вероятно е несравнимо по-трудно и опасно от премеждията ни по море от Африка до Индийския океан. Но както се казва в Светото евангелие от Матей: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия“. Думите от Откровението на свети Йоан постоянно отекваха в душата ми:

„Достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата…“

Когато виждах тези думи пред себе си, всичко останало ми се струваше маловажно. Както вече Ви писах, Макао е разположен в устието на голямата река Чукианг. Построен е на един от многобройните острови, които са разпръснати в залива, и както всички азиатски градове не е ограден с крепостна стена. Поради това не можеше ясно да се разбере къде са границите на града, копторите, в които живееха китайците, се ширеха, подобно на голямо сиво-кафяво сметище. Във всеки случай, който и наш голям или малък град да си представите, че прилича на тукашния, напълно бихте се разминали с истината. Казват, че в Макао живеят двайсет хиляди души, но тази цифра със сигурност е далеч от действителната. Това, което ни напомня на родината, са издигнатата в центъра на града официална резиденция на губернатора, търговската палата, построена в португалски стил, както и една покрита с каменни павета улица. Оръдията, охраняващи града, са насочили дулата си към залива, но за щастие, досега никога не сме ги виждали в действие.

Мнозинството от китайците не проявяват интерес към нашето учение. В този смисъл, както е казал свети Франциск Ксавие, „измежду всички страни от Изтока Япония, без съмнение, е страната, най-подходяща да приеме християнството“. От друга страна, по ирония на съдбата, поради резултата от наложената от правителството на Япония забрана японски кораби да плават до чужди страни, търговията с коприна за района на Далечния изток изцяло е преминала в ръцете на португалски търговци от Макао. Поради това се смята, че приходите от износа през тази година ще надхвърлят 400 000 сарафина, което, сравнено с печалбата от миналата и по-миналата година, показва увеличение с около 100 000 сарафина.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах