„Няма нищо по-скучно от режисурата, сега го открих“, твърди актьорът Малин Кръстев, който тази вечер дебютира като постановчик на своята пиеса „Семеен албум“ в Младежкия театър.
„Може би, защото съм неврастеник, не мога да стоя на едно място и да гледам другите как играят – казва Кръстев пред журналистката Елена Кръстева в интервю за в. „Монитор“. – Надявам се пиесата да има успех, но най-вече работата ми да е изненада за зрителите и те да видях любимите си актьори в нещо съвсем различно от това, което са правили през последните сезони. Играя в пет театъра и виждам какво се случва по сцените. Затова ми се иска да сме направили тихо и нежно представление – прекалено много шумни спектакли гледам и участвам.“
„Семеен албум“ не е първата пиеса на Кръстев. Преди нея написал „Зимна нощ” – за семейство пенсионери, които чакат гости, незнайно как обаче пред вратата им е застреляно момче, те загасят лампата и цялата пиеса седят на тъмно…
Актьорът е започнал и пиесата „Кевън”, а от няколко години пише и текст, посветен на проф. Азарян.
„Това е моя ненормална, луда компилация по четирите Чехови пиеси „Вишнева градина”, „Три сестри”, „Чайка” и „Вуйчо Ваньо”. Казва се „Защото е студено”. Заглавието дойде от една реплика на Коко на пресконференцията преди премиерата на „Три сестри”. Една журналистка го попита „Добре, г-н Азарян, защо Чехов?”. Той след една кратка пауза каза: „Ами защото е студено”. Той с една дума умееше да определи нещо, да му даде смисъл. Много ми липсва тоя мъдрец. Той ми беше като втори баща. Духовен баща“, казва Малин.
Леон Даниел е другата значима личност в живота на Кръстев:
„Той още във втори курс ме взе в Театъра на армията, за да играя Уилям в „Както ви харесва”. След това, когато дойде в Младежкия театър, направихме „Поглед от моста” на Артър Милър.
Тези хора бяха едни от мъдрите старци. В момента в тази държава имаме липса на мъдри старци. Ужасяващо е, че губим памет за такива хора. Както казваше навремето Теди Москов: „Само помиярът няма родова памет”. И в момента имаме добри режисьори – Сашо Морфов, Теди Москов, Грети Младенова и Иван Добчев, Явор Гърдев…. Но липсват онези мъдреци. Те обичаха актьора! И освен режисьори, те бяха преподаватели. Те, познавайки актьора, се занимаваха с това да извадят нещо ново от теб, да те провокират. Другото е влизане в калъпи. Ако погледнеш – в момента голяма част от нещата, които се случват с нас по кастинги и си на екрана – ако трябва тип „интелектуалец”, нещо по-болезнено – взимаме Малин Кръстев. Трябва ли ни мачо – ще е Асен Блатечки“.
Огромна липса усеща Малин Кръстев и от друг голям театрал – актьорът Николай Бинев, който не си отиде толкова отдавна – през 2003 г., но вече имаме чувството, че е живял преди повече от век.
„Космос. Невероятен човек! Другият, който ми липсва – казва Кръстев. – Последната пиеса, която репетираше, беше с мен. В последния му филм пак бяхме заедно. Двамата с Домна Ганева приеха сина ми като свой внук. Камизолката на Николай Бинев от бебе е вкъщи. Тя е реликва! У дома е и шапката на Наум Шопов, коженото му яке. От мили мои хора ми останаха предмети. Както винаги, в джоба са ми очилата на Чочо Попйорданов… Преди няколко години от Лондон си бях купил един Ray-Ban с плътни стъкла. Чочо каза: „Абе, аре бе, тия не ти отиват! Вземи мойте” и си разменихме очилата. Пазя тези неща. Така тия хора са с мен.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение