Малките вълчища в прегръдките на Джордж Р. Р. Мартин

Писателят Джордж Р. Р. Мартин, който популяризира вълчищата в „Игра на тронове“, бе сред първите, срещнали се с трите кутрета от вида, върнат към живот 12 500 години по-късно. В началото на седмицата стана ясно, че учени от „Colossal Biosciences“ успешно са възродили вида с технологията генетично редактиране, извличайки ДНК от хилядолетни останки на вълчище и смесвайки ги с генетичен материал от сив вълк.

Така през октомври 2024 г. на света тайно са се появили близнаците Ромул и Рем. През януари тази година сурогатна майка успешно е износила и женско пале, кръстено Халееси (препратка към Денерис Таргариен от „Троновете“).

Мартин, инвеститор в Colossal и ангажиран като съветник на компанията, сподели за срещата си с вълчищата в блога си. Това се случило през февруари тази година.

„Колкото до моето участие… първо, нека благодаря на Питър Джаксън, който ми се обади от Нова Зеландия с мистериозното предложение да се свържа с човек на име Бен Лам, който имал нещо голямо да ми съобщава – разказва писателят. – Питър бе дал обет за мълчание, че няма да споделя тайната с мен, но чувах вълнението в гласа му. Направих това обаждане до Лам, за което много се радвам.“

Дж. Р. Р. Мартин обяснява и откъде идва влечението му към митологичните създания:

„Вълчищата са специални за мен. Защо? Откъде да знам. Като дете не ми беше разрешено да имам куче, камо ли вълк“.

Палетата, снимани върху реплика на Железния трон. Снимка: Colossal Biosciences

Нещо в него трепнало преди няколко десетилетия при едно посещение на катранените ями „Ла Бреа“, активен палеонтологичен изследователски обект в покрайнините на Лос Анджелис, разказва той. Тогава в музея имало изложба с 400 черепа на вълчища.

„Повечето мои читатели със сигурност са чували историята за това как пишех научно-фантастичен роман през лятото на 1991 г., когато ми хрумна една сцена, първата глава от „Игра на тронове“, когато намират кученцата вълчища в летните снегове. Откъде дойде това? Защо ме грабна толкова силно? Нямам представа. Но ме грабна така, че оставих другия роман и започнах да пиша „Песен за огън и лед“. Вълчищата бяха огромна част от него. Без тях Вестерос можеше и да не съществува.

Може би съм си спомнил минал живот, когато съм тичал с глутница в Ледниковия период. Каквато и да е причината, трябва да изтъкна, че възкресението на вълчищата ме развълнува така, както не са го правили научни новини от разходката на Нийл Армстронг на Луната.

Аз имам лукса да пиша за магия, но Colossal създадоха магия, като върнаха тези величествени зверове обратно в нашия свят.“

За срещата на Мартин с вълчищата споделя и директорът на Colossal Бен Лам. В интервю за Comic Book Resources той казва, че лично се ангажирал да уреди полета на писателя с кученцата и споделя, че писателят се разплакал при срещата.

„Той каза, че това е едно от най-великите неща, които е виждал“, споделя Лам.

В допълнение Бен Лам казва, че Ромул и Рем вече тежат около 36 килограма (за сравнение, възрастен мъжки вълк е между 30 до 45 килограма). Очакванията са, че двамата близнаци ще достигнат всеки по около 63 килограма, като имат по-дебела козина в сравнение с обикновените вълци, по-дълги опашки и по-мускулесто тяло. Към момента няма планове трите кученца да се размножават, отбелязват учените от Colossal.