Малкият човек, който беше по-голям от всички възможни награди

Той създаде образа на малкия човек с огромно сърце, който разсмива и трогва всекиго, по всяко време. Чарли Чаплин, роден преди 131 години на днешния ден, вече повече от век е самата същност на незлобивия смях, на жизнеутвърждаващото веселие, примесено с мъдрост и малко тъга.

Чаплин разказва сам откровено живота си в своята „Автобиография“, но днес можем да си припомним някои от най-впечатляващите факти в жизнения му път.

Още 5-годишен Чарли започва да излиза на сцена – родителите му са известни по това време кабаретни артисти. По бащина линия носи циганска кръв и много се гордее с това. Но алкохолизмът на баща му и болестта на майка му го оставят сирак твърде рано. Налага му се да работи, за да се издържа – става разносвач на вестници, помощник в печатница и дори асистент на лекар. Заради работата не ходи на училище и дълго остава неграмотен. На едно от първите си прослушвания се бои да не го накарат да чете на глас сценарий, защото всъщност не умее да чете. Но пък от малък свири на цигулка и за известно време работи като музикант във вариете.

По-късно този негов опит се оказва безценен. Той пише музиката към всичките си филми – над 500 теми и цели произведения – и единствената номинация за „Оскар“, за която печели статуетка, е за саундтрака към „Светлините на рампата“. Чаплин е носител на три награди „Оскар“, две от тях са почетни. Но е пръв и най-добър в толкова много неща, че е по-голям от наградите, с които би могъл да бъде удостоен.

През 1954 г. получава Международната награда за мир. През 1975 г. е удостоен с рицарско звание от английската кралица. След филма „Великият диктатор“, Хитлер го включва изрично в списъка на личните си врагове.

Той е първият актьор в света, чието лице се появява на корица на списание. Неговият образ е върху брой на „Тайм“ през 1925 г. През 1917 г. става първият в историята актьор, който сключва договор за 1 милион долара. Той е единственият в света притежател на две звезди на „Алеята на звездите“ в Холивуд.

През 1928 г. успява да предвиди краха на финансовата борса, който поставя началото на Голямата депресия, и благополучно продава всичките си акции. Но след Втората световна война, по времето на сенатор Маккарти, в САЩ го обявяват за комунист, тъй като е бил член на комитета за помощ на СССР във войната и агитирал за откриване на Втори фронт на изток. Една от речите си дори започнал с: „Другари!“. Това е официалната причина да напусне САЩ, тъй като за 40 години живот там така и не получава американско гражданство. Той дотолкова сериозно скъсва връзките си с Щатите, че дори отказва по-късните му филми, снимани в Европа, да се разпространяват зад океана.

Нефоциалната причина да си тръгне от Щатите е друга. Чаплин е прочут със слабостта си към жените. Жени се четири пъти. Втората му съпруга Лита Грей е само на 16, когато се омъжва за него. Изследователи твърдят, че именно тяхната история вдъхновява Набоков да напише „Лолита“.

Третата му жена Полет Годар по-късно става партньорка на Ерих Мария Ремарк. Самият Чаплин завършва живота си в брак с Уна О`Нийл, дъщеря на великия американски драматург Юджийн О`Нийл. Тя е 36 години по-млада от него, ражда му 8 деца. Първородната им дъщеря Джералдин по-късно става съпруга на големия режисьор Карлос Саура.

Завръщането му в САЩ 20 години по-късно е паметен момент. През 1972-а Американската филмова академия решава да му присъди почетен „Оскар“. Когато Чарли излиза на сцената, за да получи статуетката, публиката в залата избухва в аплодисменти, които продължават 12 минути – най-дългите овации в историята до този момент.

Чарли Чаплин умира на Коледа през 1977 г, вече 88-годишен, в малкото швейцарско градче Веве.

Но куриозите покрай него не приключват със смъртта му. Няколко месеца по-късно ковчегът му е изровен от гроба и откраднат. Открити са и извършителите, един от които е българинът Ганчо Ганев.

И до днес малкият бродяга със смешно бомбе живее в целулоидните ленти и в сърцата на хората. Чарли Чаплин остава завинаги в паметта на зрителите като символ на голямото кино.

https://youtu.be/vCu8qj31UJk