„Малкият принц” – книгата, която цитираме като библия

Антоан Мари Жан-Батист Роже де Сент-Екзюпери – това е пълното име на писателя, когото всички познаваме още от детството си, когато за пръв път отваряме вечната книга „Малкият принц”. А после я четем още много пъти през живота си и я цитираме ежедневно.

Екзюпери е роден на днешния ден, 29 юни, точно преди 120 години. Семейството му е на потомствени аристократи, макар че баща му работи като застрахователен агент. Антоан е третото от общо пет деца. Губи баща си, когато е едва на 4 години. Майка му не успява да се справи с всичките си деца сама в началото, затова за известно време Антоан живее у бабите си, при всяка по половин година, по-късно заминава за град Ле Ман с майка си, трите си сестри и брат си.

Първата си приказка Екзюпери написал, когато бил едва 6-годишен. В католическото училище, в което постъпил 2 години по-късно, малкият Антоан съчинил цяла драма в стихове за разбойници, които искат да спасят света и се борят със силите на злото.

Но повече от писането бъдещият писател обичал да конструира. Дори създал примитивно летателно средство – от върбови клонки изплел щит, към който привързал чаршаф, и закрепил това устройства на велосипеда си. Вярвал, че така ще може да полети.

За пръв път Екзюпери се качил на самолет едва 12-годишен и обикнал завинаги небето и летенето. Надявал се да учи във Военноморски лицей, но не успял да мине селекцията, затова станал слушател във Факултета по архитектура към Академията за изящни изкуства.

През живота си Екзюпери попаднал в авиокатастрофи 15 пъти. Първата от тях е още през 1923 г., когато е пилот в 34-и авиационен полк в Бурже. Получава сериозна черепно-мозъчна травма и е освободен от служба. Тогава започва сериозно да се занимава с литература.

За пръв път за него като писател заговорили през 1926 г., когато публикувал първия си разказ „Летецът”. Истинското признание обаче идва доста по-късно, когато през 1931 г. получава наградата „Фемина” за романа си „Нощен полет”.

Малко преди това Сент-Екзюпери, работейки като директор на пощенска дирекция в Южна Америка, открил съпругата си Консуело от Салвадор, дъщеря на богати земевладелци. Тя е своенравна, експанзивна, необичайна жена, капризна и избухлива, но Антоан я обожавал. Приятелите им я наричали „малък салвадорски вулкан”. Всъщност именно тя е първообразът на Розата от „Малкия принц”. Зад образа на Лисицата пък се крие най-добрата приятелка на Екзюпери Силвия Рейнхард.

„Малкият принц” се появява едва две години преди смъртта на писателя през 1944 г. Уж е детска книжка, а всъщност може да бъде четена многократно през целия живот и да бъде разбирана различно в зависимост от житейския опит. Първото ѝ издание не е на френски, а на английски – „Малкият принц” излиза в САЩ, където е написана. По това време писателят е в доброволно заточение отвъд океана. След примирието, сключено между Франция и Германия през 1940 г. и последващата демобилизация, Екзюпери отказва да се присъедини към британските военно-въздушни сили, както призовава лидерът в сянка Шарл де Гол. Затова заминава за САЩ, където агитира за присъединяването на Америка към войната.

За истинската причина, вдъхновила Екзюпери да напише „Малкия принц”, все още има само догадки, но има версия, че изворът на френската книжка се крие в очарованието на „Малката русалка” на Андерсен. В началото на 40-те години на ХХ век Сент-Екзюпери се възстановява от летателните си травми в болница. Именно там за пръв път чува приказката на Андерсен и решава да напише собствена детска история.

С жена си Консуело писателят живее напрегнато. През повечето време са разделени, но той я носи в сърцето си и я нарича своята „муза”. Точно така се отнася към своята Роза Малкият принц – пази я, полива я и я защитава. Макар Малкият принц да среща и други рози през живота си, Лисицата му напомня, че неговата роза е неповторима, защото „носим отговорност за това, което сме опитомили”. Всъщност години по-късно Консуело пише автобиография, наречена „Спомените на Розата”.

Екзюпери илюстрира книгата си сам. Без да се възприема като художник, той все пак има опита на следването си в Академията за изящни изкуства. Използвал е акварелна техника и е рисувал животните, които виждал пред очите си. Така прототип на Овцата станал пуделът на негови приятели, а собственият му домашен любимец – боксер – първообраз на Тигъра.

Само един от персонажите в книгата не е нарисуван в него. Става дума за разказвача – Летецът. През 2014 г. в изложба, посветена на „Малкия принц” в библиотеката музей „Морган” в Ню Йорк, са представени непубликувани рисунки на Сент-Екзюпери. Сред тях има и изображение на Летеца, спящ до своя самолет.

Книгата е пленявала много известни творци от момента на своето създаване. Орсън Уелс бил така увлечен по нея, че откупил правата за киноадаптация на следващия ден, след като я прочел. Дори потърсил Уолт Дисни с молба той да направи спецефектите, но двамата не успели да се сработят. Дисни решил, че този филм ще засенчи неговата собствена работа и според слуховете изскочил от преговорите с крясък „Тук няма място за двама гении!”. Оригиналният сценарий на Орсън Уелс е изложен в музея „Морган”.

Пътят на „Малкият принц” до публиката следвал странна траектория. Когато заминал отново на фронта, Сент-Екзюпери оставил смачкан плик с черновата и оригиналните илюстрации на масичка в преддверието на дома на негов приятел. 140-страничния ръкопис бил задраскван, редактиран, написан с нечетлив почерк и покрит с петна от кафе и изгорено от цигари. В бележката към него пишело:

„Искам да ти подаря нещо изумително, но това е всичко, което имам”.

Заради политическите разногласия книгите на Екзюпери били забранени при режима на Виши, затова „Малкият принц” се появява в родината на своя автор едва след края на окупацията на Франция от нацистите. По това време Екзюпери е вече мъртъв. През 1944 г. по време на разузнавателна мисия самолетът му изчезва и дълго никой не знае какво се е случило. Едва през 1998 г. близо до Марсилия е открита сребърната идентификационна гривна на Антоан дьо Сент Екзюпери. През 2004 г. са намерени останките от неговия самолет Lockheed P-38 Lightning.

„Малкият принц” е преведена на повече от 300 езика и се изучава в повечето учебни програми по света. Живият ѝ стил позволява да бъде превеждана и на изчезващи езици на малобройни народи. През 2005 г. тя е преведена на езика на индианците от Северна Аржентина – тоба. Впечатляващото е, че единствената друга книга, преведена на този език, е Библията.