Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Малко от музикантите в България са щастливи

Лора Чекоратова, организатор на фестивала за камерна музика в Ковачевица, за неотъпканите пътеки на българската музикална сцена

Лора Чекоратова на масата в кръчмата в центъра на Ковачевица, където приживе обичал да сяда писателят Георги Данаилов. Снимка: Личен архив - Малко от музикантите в България са щастливи

Лора Чекоратова на масата в кръчмата в центъра на Ковачевица, където приживе обичал да сяда писателят Георги Данаилов. Снимка: Личен архив

Класическа музика звуча това лято на място, вероятно девствено за това изкуство – Ковачевица. Селцето е високо в планината, но там бе откаран роял и три дни в началото на август сцената на местното читалище „Светлина“ преживя лукс, на какъвто се радват някои от най-престижните концертни зали по света: рядко изпълнявани произведения от изключителни музиканти.

За да научим как се прави фестивал на толкова отдалечено място, където постоянните жители са около 30, как се събира толкова публика в читалище, в което отдавна не е имало каквото и да е събитие – не само културно, но дори сватба – поканихме организаторката: пианистката Лора Чекоратова.

Заедно със съпруга си, цигуларя Георги Вълчев, Лора Чекоратова живее и работи в Ню Йорк. Възпитаничка е на Средното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Продължава образованието си в „Джулиард скул“ в Ню Йорк, получава бакалавърска, магистърска и докторска степен като студентка на Сиймор Липкин и става първата българка с докторат от „Джулиард скул“. Соловият ѝ дебют в Кенеди център, Вашингтон, е последван от рецитали, камерни концерти и участия на международни фестивали на най-престижните сцени в САЩ. Преподава в Manners Prep School of Music, The New School в Ню Йорк.

– Доволни ли сте от това, което се случи в Ковачевица, г-жо Чекоратова?

– Доволна съм, много съм доволна – защото надрасна представите ми. Интересът беше много по-голям, отколкото очаквах като за първо издание. Читалището беше препълнено. Бяхме подготвени за по 100-120 човека на концерт, а в петък и събота имаше над 200. Накрая свършиха отпечатаните билети, но хората продължаваха да идват. Бяхме приготвили по 200 на вечер, за всеки случай – и се наложи някои зрители да влизат с касови бележки. Хубавото е, че се намери място за всички, събраха се.

– Освен специално пристигналите за фестивала, дойдоха ли и местни хора, от Ковачевица?

– Имаше и хора от селото – тях специално поканихме на концерта в неделя, когато имахме по-малко резервации, а искахме и на тях да посвирим, за да им благодарим – защото те направиха много. Не, че там няма туризъм и без нас – но не идват наведнъж толкова много хора, и те се подготвиха.

– За три дни публиката ви надхвърли общо 600 души – голям успех за фестивал за камерна музика! И то в толкова малко читалище. Знаете ли откога не е имало в него културно събитие?

– Не е имало събитие от 50-те години някъде. И не мисля, че е било културно.

– Животът в това селце като че ли е спрял, а и се намира толкова далече… защо избрахте точно Ковачевица?

– Избрах го, защото се влюбих в този регион на България. Преди две години търсех място, където да направя фестивал и приятели ни посъветваха да отидем там. Исках да е извън комерсиалния туризъм – да бъде място, където хората ще отидат хем заради музиката, хем да се разходят из природата. Предполагах, че ще трябва да се направи на открито, да се строят шатри – но като открихме това читалище, установихме, че залата е реновирана. Отвън не изглежда много впечатляващо, но вътре акустиката беше добра. Трябваше да се направят малко промени, но беше добра точно за камерна музика. Когато видях читалището, си представих в общи линии точно това, което се случи.

Вижте още: НЕОТЪПКАНА ПЪТЕКА ДО РЪБА НА СВЕТА

– Мястото ли даде заглавието на фестивала, или предварително бяхте решили да бъде „Неотъпкана пътека“?

– Предварително го бях измислила – мястото трябваше да бъде неотъпкана пътека към класическата музика. Част от програмите, които представяме, също са неотъпкани – произведения, които не са от популярния класически репертоар. Заедно с Моцарт, Дворжак, Брамс искаме да показваме и нова музика, която или е неизвестна тук, или рядко изпълнявана.

– Възможно ли е в Ковачевица никога да не е изпълнявана класическа музика?

– Доколкото ми е известно, в Ковачевица не е изпълнявана класическа музика, но в Лещен са правени класически концерти на открито, в по-домашна атмосфера. Фестивал не мисля, че е имало. Но културата в Ковачевица има история, не сме ние първите, които го откриваме – селото е открито в първите години на промените и заселено от интелектуалци. Писателят Георги Данаилов го е посетил, купил си е къща и е поканил много свои приятели от София, които имат голям принос селото да не се престроява, да си остане паметник. Селото има уникална архитектура, заобиколено е с природа, с невероятни гледки и не на последно място: храната е чиста, приготвена на място. Каквото са набрали хората от градините си, това сервират на масата.

– Гледките спират дъха, а между нас и тях често има страховити пропасти – не знаеш след една педя какво следва. Какви бяха приключенията ви покрай фестивала?

– Логистиката беше голямо приключение за нас – транспортирахме два рояла от Виена: един в Гоце Делчев и втори в Ковачевица.

– Вероятно е било зрелище като за филм?

– Не е така, както може би си го представяте – като се разглоби, роялът лесно може да се пренесе. Краката и педалите се махат, тялото влиза в кутия – и всичко това може да се събере в малко бусче. Има начин да се закара роял и на най-недостъпното място. Въпросът беше само колко са високи вратите на читалището в Ковачевица – това беше също едно от „неотъпканите“ неща на този фестивал: да разберем дали въобще ще можем да го вкараме в салона. Е, успяхме.

– Как ви хрумна да направите фестивал на толкова отдалечено място високо в планината?

– Навсякъде има подобни фестивали. Едни приятели, които живеят в Белгия, правят подобен фестивал в Арбанаси.

– До Арбанаси достъпът е лесен и удобен. А до Ковачевица пътят е дълъг, с много завои и покрай урви.

– Честно казано, точно по такъв път не съм пътувала до фестивал, но съм била примерно в Северна Лапландия в Швеция, което е страшно далече, по време на белите нощи през лятото – там го правят пак в едно такова културно центърче. Не е толкова красиво като тук, но има девствена красота и хората идват от Стокхолм, пътуват със самолет до Северна Швеция и си прекарват цяла седмица там. Фестивалът трае от седмица до десет дни. Така че, когато е на отдалечено място, то се превръща в атракция, защото хората искат да се отделят и от туристическите тълпи. На някои от по-популярните фестивали си непрекъснато в стрес, защото се заобиколен от страшно много хора.

– Казвате, че догодина продължавате – но след успеха тази година как ще се справите, ако напливът се увеличи – салонът на читалището няма да може да поеме повече хора?

– Решила съм да го правя три години. Към първата интересът беше логичен. Ако публиката се запази и втората, и третата година – тогава просто ще го удължим за седмица. Просто трябва да измислим достатъчно атрактивни програми – и вече започнахме да обсъждаме кого да поканим за догодина, как ще го представим, защото в основата си фестивалът трябва да е подобен, но да има и нов елемент. Ще търсим нещо „неотъпкано“ в музикалната програма, което да заинтригува публиката. И се надяваме част от хората, които дойдоха тази година, да се върнат догодина.

– Участниците как преживяха това събитие? Това бяха все хора, които свирят на едни от най-прочутите сцени по света – как успяхте да ги мотивирате да дойдат?

– Когато го поканих, кларинетистът Вангел [Тангъров] ме попита: „А ще може ли осветлението да е еди-как-си?“ и му отвърнах: „Нали знаеш, че отиваме в едно село, не сме в Карнеги хол“ – но когато всички те дойдоха на място и видяха тази красота, страшно се вдъхновиха.

Поканих точно тях, защото са ми близки приятели.

– И все пак в Ковачевица те надали са били платени като на други събития.

– Не, но ни подкрепиха достатъчно спонсори, за да може да си ги позволим. Започнах обаче с приятели,  които знам, че ще го направят независимо от заплащането. Когато ни подкрепи първият спонсор, можехме вече да си позволим да закараме роял и да започнем с организацията. Тогава нещата започнаха да вървят по-лесно. След това Министерството на културата пое част от пътните и дневни разходи. Дори мисля, че в сравнение с други фестивали успяхме да заплатим на музикантите малко по-добре, отколкото на други места.

– Писателят Георги Господинов беше сред публиката на концертите – оказа се, че той е в борда на фестивала заедно с други личности от културата, които не работят на музикалната сцена. Това явно е нова практика в България… 

– Това всъщност е американска традиция – просто поканихме личности, които са големи имена в българската култура. Като започвахме, им разказахме идеята и така получихме подкрепата на Георги Господинов и Хубен Черкелов, които впоследствие ни помогнаха по един или друг начин. Аз не живея в България от много време и имах нужда не само от логистична помощ, не само за писане на проекти, но дори за програмите ни трябваше помощ да бъдат написани добре и на хубав български език, за което ни помогна съпругата на Георги Господинов, Биляна.

– Действително концертите бяха добре подкрепени с интересни и полезни четива в програмите. А това често липсва в програмите за много от концертите на столичната сцена – освен заглавието и автора на творбата, имената на изпълнителите, е добре публиката да узнае и историята на произведението.

– За всяко едно произведение публиката е хубаво да бъде информирана за обстоятелствата, при които е създадена творбата – особено от съвременната музика. Когато имаш този бекграунд, получаваш насока как да слушаш. Всички творби са силни сами по себе си, но допълнителната информация обогатява културата.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

1 2Следваща страница

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС