Малко ревю за голяма книга

„Пътуването…“ на Яна Букова е красива, многообразна, увъртяна, сложна, дори неясна, комплексна в своята особена незавършеност книга. Понякога е дори прекалено бъбрива в изящната си изказност. Но е написана от един напълно завършен автор. Изключително ми е приятно да го установя.

Яна Букова очевидно е много образована, начетена, многопластова умница. Такава е и книгата й. Това обикновено е голям недостатък – и за жена, и за книга.

Тази книга всъщност не може да бъде коректно оценена и възприета с едно четене (въпреки че то далеч не върви лесно и бързо). Ако човек има сили, време и муза, несъмнено ще продължи разкопките и откритията в нея на второ и колкото си иска прочитания след това. Това несъмнено няма да стане еднозначен бестселър и хит в родината, въпреки че за тази книга има положителна реклама „от уста на уста“, която е единствената важна. На мен лично също ми харесват по-категоричните истории, но вътре открих за себе си много подистории, нишки, нюанси, както и мъдри фрагменти, които ме хванаха, в известен смисъл, въпреки че и аз се борих с нея повече от седмица, което е своебразен личен рекорд.

Ако Яна Букова беше французойка или поне пишеше във франкофонската част на света, несъмнено вече щеше да е носител на някоя от големите награди за изящна словесност. Не се и съмнявам…

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.