Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Малкото Адамче. Роден в годината, когато България бе най-богата

Приживе Тодор Колев празнува 73-и рождени дни. След 2013-а ги празнуваме ние, неговата публика

Като дете в Шумен Тодор Колев е бил наричан Малкото Адамче, баща му Петър бил Адама, по името на неговата модна къща „Адам“.  - Малкото Адамче. Роден в годината, когато България бе най-богата

Като дете в Шумен Тодор Колев е бил наричан Малкото Адамче, баща му Петър бил Адама, по името на неговата модна къща „Адам“.

„Баща ми е роден в годината, за която дядовците и бабите ми казваха, че била най-добрата за България“,  казва Албена Колева. Роден на 26 август, Тодор Колев празнува последния си, 73-и рожден ден, през 2012-а – а след 2013-а го празнуваме ние, неговата публика.

Той си отиде заедно с една охолна, спретната и витална България, която потъва все повече назад в историята. Всеки ден губим все повече останките от едно почти райско време, запечатано на черно-бели снимки, с двама Адамовци, когато животът в България е бил прекрасен.

1939-а е най-благополучната година за шуменското семейство Колеви. Тодор е роден в току-що построената нова къща на фамилията. До влизането на България във Втората световна война на страната на Германия и пропадането й в социализма предстоят около три блажени години. Баща му Петър – Адама, както го знаят в Шумен, е бил съвсем млад, когато е успял да спечели с труда си достатъчно пари, за да построи дом за семейството си. Основал е тъкачница, в която произвеждал платове. По-късно създава фирма за мъжка мода „Адам“, в която шиели палта, костюми, сака, жакети, панталони. Адама бил популярна личност в Шумен, неговите костюми били толкова здрави и елегантни, че били търсени и в София. Синът му Тодор бил наричан Малкото Адамче.

„Ако не беше дошъл 9 септември, сигурно щях да стана моделиер – разказва Колев в автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“. – През 1944 г. семейният бизнес вървеше много добре с 20 души работници. Нямаше да ми е трудно да го управлявам, защото този вид артистичност не ми е чужда… Всяка поява на сцената е пълно разсъбличане, душевен стриптийз. Явно дилемата ми се е въртяла около дрехите – да обличам или да събличам. Много често съм се чувствал дибидюс гол. Това е като кошмар, който ме преследва и насън.“

Предприятието на Адама вървяло повече от добре. Петър Колев бил от онова поколение на предприемчиви българи, които успели да създадат успешен бизнес с честен труд и дори да натрупат капитал. Животът на Колеви течал безметежно до 1944 г., когато комунистическата власт национализирала всичко, което Адама създал абсолютно сам. В България, управлявана от работническата класа, Петър получил 3 инсулта. Починал едва на 50 години. Жена му, майката на Тодор Колев, никога не коментирала годините след ’44-а.

„Казваше ни: „Тихо, тихо…“, забранявала и на баща ми да говори пред нас за онова време, защото едно дете може да изтърси всичко пред приятелчетата си и да затрие фамилията“, споделя Албена.

„Нямаме много снимки от онова време – продължава Албена, – тогава не са имали достъп до фотоапарати като днес. За да се снимаш, е трябвало да отидеш във фотостудио. Затова баща ми има само една снимка, правена като дете, заведен бил във фотостудио от баба ми и дядо ми. Имат и една обща семейна фотография.“

Освен Тодор Колев, Албена също е отраснала семейната им къща в Шумен. След години местната власт решила, че къщата пречи на новия панелен квартал и решила да я бутне. Майката на Колев го приела тежко, на актьора също му било много мъчно за родния му дом.

Адама не успява да доживее голямата слава на сина си, когато става първата суперзвезда на социалистическа България, любимец на всички. Петър Колев умира, когато Тодор Колев все още не е завършил Театралната академия в София.

Животът на Малкото Адамче преминал през големи перипетии, които според Колева до немалка степен са отразени в песните му. Албена съжалява, че много от забравените песни на баща й вече не се въртят нито по радиата, нито по телевизията. Предполага, че на българите им звучат остарели, но според нея всички те имат дълбок контекст…

„Баща ми винаги се е вълнувал от това какво се случва с българския народ. Беше силно социално активен. В последните години се затвори много – разказва Албена. – Ние всички преживяхме тежко тези 25 години преход и това, че промяната така и не се случи. Надявахме се, че ще продължим по пътя, по който България е вървяла преди 1944 г. Път, който не е свързан с безбрежно богатство, а със справедливост в обществото – че този, който работи много, който е по-умен, ще може да бъде полезен и за държавата, и за себе си. Това не се случи. Оказва се, че най-способните днес са най-зле. Защото през годините некадърниците поставяха некадърници на власт. Те, естествено, се страхуват от талантливия и гледат как да го убият… Това обезверяваше баща ми.“

Тодор Колев не се е чувствал убит като личност, но беше потиснат и затворен, често повтаряше: „Няма смисъл“.

„Беше придобил по-философски поглед към живота… Защото не можеш да се бориш срещу вятърни мелници – казва Албена. – Под управлението на некадърността се оказа, че станахме не най-бедната държава в Европа, а една от най-бедните в световен мащаб. С хората, които създават, работят, трябваше да им се даде шанс, подкрепени от един справедлив държавен ред, закони и съд, страната ни бързо можеше да се изправи на крака. Но точно на тях не им бе дадена възможност за развитие. Засега. Дано все пак се появи някакъв лъч надежда…“

Все по-често си спомням думите на Чаплин: „В живота често се случва така – преди да те пуснат да летиш, ти подрязват крилата” – четем в автобиографията си Малкото Адамче. – Казал го е той, великият Чаплин, който, както наивно смятаме днес, като че цял живот е летял. Сигурно и на него са му подрязвали крилата, не знам по колко перца са отскубвали, но на нас тука дори не ни ги оставят да поникнат.“

Ето как летя Тодор Колев:

Там, дето поисках бях,
взех колкото пожелах.
Днес питаш ме ти
аз не съм ли бил
фалшив герой…

Вижте още: ТОДОР КОЛЕВ: ЗА ТОВА ЛИ БЕШЕ ВСИЧКО, ЗА ТЕЗИ ПАРИ?!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах