Манол Глишев за Ларгото: Скептичен към

Дебатът около реставрацията и консервацията на античните руини на Ларгото в центъра на София прерасна в предизборна борба. От територията на културата кандидати за кметове пренесоха дискусията в политиката. Пред „Дневник“ някои от съперниците на Йорданка Фандъкова реагираха по скандала с определения като:

„Състезание с македонците по кич и безвкусие“, „Удар по авторитета на София“, „Недопустимо е такова решение да се взима без общинския съвет“.

Повод за политическите игри неволно дадоха двама автори на „Площад Славейков“ – фотогалерията на Емил Георгиев „Чисто нови старини“ и статията на Манол Глишев „Как не се прави реставрация“. Зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов заяви, че е запазен автентичният облик на обекта, а позицията на Манол Глишев нарече „екзотичното твърдение“. И още:

„А може би, ако той самият се интересуваше повече от темата и посещаваше по-често музеите на София, щеше да знае истината кой какво прави за културното наследство на града. Но, както е написал преди повече от хиляда години един именит българин – „Бог гледа“. Истината е ценност, лъжата е грозен грях.“

Ето какво казва Манол Глишев в отговор на Тодор Чобанов:

Здравейте, г-н Чобанов!

Няколко пъти сме имали възможността да разменим мнения по тези въпроси и да запазим учтиво несъгласие. Предполагам, че и сега ще стане така, защото, разбира се, в никакъв случай не съм казал неистини, нито пък думите ми „граничат с лъжата“, а да не говорим за преминаване на границата й. Допускам, че думата Ви се е изплъзнала, защото идват избори и обстановката е малко напрегната за трудно защитимата администрация, в която работите. Разбира се, че Бог вижда и че лъжата е грозен грях, по това нямаме спор. Но – по същество.

Без да съм специалист и наистина без да познавам проектната документация, но като ангажиран гражданин имам правото на своето, съзнавате това, мотивирано мнение.

Разбира се, че надзидите с времето ще придобият вид, неотличим от оригиналните останки – та нали точно това изтъквам като проблем! В текста ми, който сте сметнали за необходимо да коментирате, става дума именно за неотграничеността между старинните стени и надграждането.

Не казвам, че кметът Борисов „се кара“ на археолози. Казах, че е използвал нецензурни изрази за археолози. И за съжаление това е факт, който при необходимост може да бъде подплатен съвсем сериозно. Както веднъж ми казахте, г-н Чобанов, самият Вие не бихте коментирали негови изказвания. Напълно Ви разбирам. Няма нужда да се ляга на амбразурата за всяка от доста експресивните прояви на бившия кмет и настоящ министър-председател.

Пишете следното: „Друга авторова измислица също е притеснителна – че в София много известни стари сгради били изчезнали. Несъмнено има няколко такива случая…“ Последно – авторова измислица или има такива случаи? Разбирате, че няма как и двете части от изречението да са верни. Според мен сте прав, че наистина има такива случаи. Силно се надявам да сте прав и за къщите на Фингов и Яворов, но времето ще покаже.

Естествено, че навсякъде по света се правят реставрации. По това никой не спори, а и в моя текст става дума за добри практики. Проблемът е именно, че у нас практиките никак не са добри, което вече доста хора забелязват.

Това, че тукашните ни реставрационни дейности са трудноотличими от оригиналите, е именно онова, което ме тревожи, както вече споменах и по-горе в този коментар. Не е съвсем ясно какъв е професионалният критерий тук, защото поне от наблюдения из Италия и Гърция мога да кажа, че целта на добрата реставрация е именно да се отличават оригиналните от надстроените части. Тъкмо това у нас е бутафорията, която, знаете, министърът на културата намира за приемлива, а аз – за подмяна.

Относно метрото и съхраняването на античния пласт – е, дано. Признавам, скептичен съм. Всеки в България има право да е скептичен след многото съществуващи примери за бетон, арматура и Итонг върху старинни стени. Но – дано. Ще се радвам скептицизмът ми да бъде оборен от една смислена реалност.

Дотогава, г-н Чобанов,
оставам любопитен към дейността на Общината
и запален посетител на музеи включително в София:

Манол Глишев