Мао в българската култура

Всякакви прозвища съм получавал през дългия си живот и преди, и след 1989 година, но „мутренски поет“ и сега „хунвейбин“ не съм бил наричан.

Божидар Димитров претендира от край време да бъде Мао в културата и е седнал с мастития си задник непоклатимо на директорския стол на Националния исторически музей. Няма кой да се намеси, няма кой да му потърси сметка за безобразията, на които е инициатор, или благославя…

Последният позор е така нареченото Ларго с бутафорните тухлички, на които се смее цяла София. Да не говорим за чужденците, които са видели какво ли не по света и са шашнати от такова безвкусие.

Той е непоклатим, той е във всяко телевизионно предаване и ръси непрекъснато обиди и хули против тези, които са дръзнали да изкажат обратно на неговото мнение.

Колко доволен е въпросният Мао от закриването на Националния институт за паметниците на културата – за което толкова отдавна мечтае.

Господи, защо ни прати такъв дебелашки божи дар?!