Всякакви прозвища съм получавал през дългия си живот и преди, и след 1989 година, но „мутренски поет“ и сега „хунвейбин“ не съм бил наричан.
Божидар Димитров претендира от край време да бъде Мао в културата и е седнал с мастития си задник непоклатимо на директорския стол на Националния исторически музей. Няма кой да се намеси, няма кой да му потърси сметка за безобразията, на които е инициатор, или благославя…
Последният позор е така нареченото Ларго с бутафорните тухлички, на които се смее цяла София. Да не говорим за чужденците, които са видели какво ли не по света и са шашнати от такова безвкусие.
Той е непоклатим, той е във всяко телевизионно предаване и ръси непрекъснато обиди и хули против тези, които са дръзнали да изкажат обратно на неговото мнение.
Колко доволен е въпросният Мао от закриването на Националния институт за паметниците на културата – за което толкова отдавна мечтае.
Господи, защо ни прати такъв дебелашки божи дар?!
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение
