Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Маргарет Атууд за Салман Рушди: Писателят е най-евтиният жертвен агнец

Авторката на „Разказът на прислужницата” с коментар за съвременната опасност от тирания и идеята за свободата на словото, придърпвана ту от крайно дясното, ту от крайно лявото

„Рушди не е планирал да се превърне в герой защитник на свободното слово, но вече е такъв“, пише Маргарет Атууд. Снимки: ЕПА/БГНЕС - Маргарет Атууд за Салман Рушди: Писателят е най-евтиният жертвен агнец

„Рушди не е планирал да се превърне в герой защитник на свободното слово, но вече е такъв“, пише Маргарет Атууд. Снимки: ЕПА/БГНЕС

Писателите са най-достъпните изкупителни жертви на политическите режими, усетили първите признаци на нестабилност, пише Маргарет Атууд в коментар за „Гардиън“, посветен на зловещата атака над Салман Рушди в Ню Йорк. Писателят, който от години живее под смъртна заплаха от крайни ислямисти заради романа си „Сатанински строфи“, бе намушкан няколко пъти на 12 август по време на публична лекция и в момента се възстановява от тежките наранявания в болница в Иъри, Пенсилвания.

„Когато режимът ти е изправен пред натиск, малко горене на книги създава добро разсейване – пише авторката на „Разказът на прислужницата“. – Писателите нямат армия, нямат милиарди долари, нямат сигурен електорат. Следователно, един писател е най-евтиният жертвен агнец.

Толкова е лесно да хвърлиш вината върху писателите: тяхно изразно средство са думите, които са с променлива природа и често стават обект на погрешни интерпретации, а самите те са устати, но понякога и темерути. Още по-лошото е, че те често не се съгласяват с държавните политики. Дори да оставим това настрана, книгите им обикновено дразнят определени хора. Както самите писатели казват: ако творчеството ти се харесва навсякъде, явно правиш нещо погрешно. Но когато засегнеш властимащ с думите си, опасността за живота е реална, както установиха мнозина писатели.“

В случая с Рушди иранският аятолах Хомейни решава да го използва като пионка, издавайки фетва срещу него през 1989 г., пише Атууд. Тя припомня и наградата от малко над 3 млн. долара за главата на писателя, както и последвалите опити за убийство на десетки хора, организирали издаването на творчеството му в чужбина. Следват няколко години, в които Рушди живее таен живот, избягва публични прояви и събития и никой не знае къде се намира. До декември 1992 г. в Торонто, където П.Е.Н.-Канада организира благотворително събитие в помощ на писатели, изправени пред подобни заплахи като тази срещу Рушди. Тогава изненадващо, дори и за самите участници в събитието, става ясно, че Рушди е в страната и ще бъде един от говорителите на вечерта. Атууд, като бивш президент на канадския клон на организацията, е натоварена със задачата да го представи на публиката – това е първото голямо събитие, на което Рушди се появява след обявената награда за главата му, отбелязва писателката. През следващите години той все пак внимава с публичните изяви, макар да не ги прекратява изцяло.

В дните преди нападението в Ню Йорк писателят твърди, че вече живее нормален живот и споделя, че е дошло време да се страхува не толкова от религиозния фанатизъм, колкото от все по-реалната възможност да загубим демокрацията си.

Вижте още: САЛМАН РУШДИ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ДНЕС Е ДА НЕ ЗАГУБИМ ДЕМОКРАЦИЯТА СИ

„Той никога не пропускаше възможност да се застъпи за принципите, които въплъщава в целия си писателски живот. Свободата на изразяване бе сред най-важните от тях – отбелязва Атууд в коментара си. – Преди беше изтъркана фраза на либералите, днес идеята за свободата на изразяването се превърна в гореща тема, когато крайно дясното направи опит да я отвлече в името на клеветата, лъжите и омразата, а крайно лявото се опита да я изхвърли на боклука в услуга на някаква криворазбрана визия за перфекционизъм на Земята.

Разбира се, отбелязва Атууд, винаги ще се намерят скептици, които ще кажат „Да, но…“, последвано от аргумент защо не е правилно човек да осмива религиозната принадлежност на другите.

„Тази версия на „трябваше да го предвиди“ звучи като „Да, много жалко за изнасилването, но не е трябвало да носиш такава къса пола“ – пише още Атууд. – Няма перфектни жертви. Всъщност няма перфектни творци, нито перфектно изкуство. Онези, които са против цензурата, често се озовават в защита на творчество, което в нормални времена биха оценили по-скоро негативно, но тази защита е необходима, докато не спрат да работят гласните струни на всички ни.“

В подкрепа на тезата си писателката припомня изказване от канадски депутат, който описва балетното изкуство като „няколко плодчета, подскачащи наоколо в дълго бельо“.

„Нека подскачат, казвам аз! Да живееш в плуралистична демокрация означава да си заобиколен от различни гласове, с някои от които може да не си съгласен. Ако не си подготвен да защитаваш правото им да говорят, както Салман Рушди често прави, ще се озовем в тирания.

Рушди не е планирал да се превърне в герой защитник на свободното слово, но вече е такъв. Писателите навсякъде – онези, които не са внедрени от държавата и не са с промити мозъци – му дължат огромна благодарност.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg