Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Марина Абрамович: Планетата умира, трябва да сме воини

Ролята на артиста днес е по-съдбовна отвсякога, казва сръбкинята

„Доброто изкуство никога не се прави в студио – казва Абрамович. – Аз правя добро изкуство в живота.“ - Марина Абрамович: Планетата умира, трябва да сме воини

„Доброто изкуство никога не се прави в студио – казва Абрамович. – Аз правя добро изкуство в живота.“

Да започнем с бърз въпрос – какво общо имат сръбската пърформанс артистка Марина Абрамович и австралийският министър-председател Тони Абът? Отговорът е: и двамата имат клип, в който изяждат цяла глава суров лук. Всъщност, Абрамович изяжда три. „Първият път светлината на видеото не беше добре. Вторият – звукът не се чуваше. Третият, не можех да говоря, гърлото ми гореше“, разказва сръбкинята в интервю за „Гардиън“ от Тасмания.

„Частна археология“ е новата изложба на Абрамович, която ще бъде показана в Музея на старото и новото изкуство на австралийския остров. В сърцето на експозицията са 13 автопортрета, заснети между 1975 и 2002 г. – в екстремно близки планове, на които артистката яростно мие косата си, реже кожичките около ноктите си, яде глава лук, медитира, бива душена от боа и лежи – под купчина кристали, в плитки води или с главата надолу.

„Доброто изкуство никога не се прави в студио – казва Абрамович. – Аз правя добро изкуство в живота.“

Инсталацията ѝ не е ретроспектива – и музеят, и артистката са напълно наясно с това. Вместо това в нея се събират записи от нейни пърформанси – някои солови, други с някогашната ѝ половинка Юлай. Има също четири кабинета, изпълнени със снимки и записки от личния архив на Абрамович в Амстердам.

„Замислям се за живота си, за ранните си работи. Винаги като млад артист научаваш, че трябва да имаш стил, който следваш, последователна линия на поведение – обяснява в интервюто Абрамович. – Но аз не правих това. Имах гигантска нужда да правя различни работи. И между някои от тях аз не виждам абсолютно никаква връзка. Аз не знаех къде отивам. Но сега, поглеждайки 45 години назад, всичко има перфектна логика. Изглежда като права линия.“

Артистката е категорична, че устоява на носталгията. Тя е сменила почти толкова домове и местожителства, колкото и чорапи.

„Нямам тази абсолютна, както я наричате, привързаност. Брат ми например, дори само да се наложи да спи в чуждо легло на почивка, предизвиква същинско бедствие. Аз мога да спя под масата или във петзвезден хотел, не ме вълнува.“

„Идеята – казва Абрамович – да си на правилното място в правилното време е най-важното.“

Точно сега това място е Австралия – повече от три десетилетия от първото ѝ посещение там за биеналето в Сидни от 1979 г. В Тасмания посетителите на Музей за старо и ново изкуство ще бъдат поканени например да облекат лабораторни престилки и да броят ориз в една от стаите. За 12 дни пък Абрамович ще посети Сидни, където ще води дискусионна група за млади австралийски пърформанс артисти и ще преведе публиката през пет загадъчни упражнения, заети от инсталация в „Серпентин“.

„Наистина ми харесва това, че работата ми прекрачва границата на „арт публиката“ и отива в ежедневния живот – казва тя за проекта си. – Ако някой дойде, домакиня, политик, фермер, учител или дете, може действително да усети тази работа и да отнесе нещо вкъщи. Но моля ви, облечете се топло, защото ще продължи дълго. Връхни дрехи с яка, моля.“

На пресконференцията преди откриването на експозицията в Тасмания, Абрамович заяви, че ролята на артиста днес е по-съдбовна, отколкото някога изобщо е била.

„Живеем в трудни времена, може би в най-тежкото време. Дори Далай Лама заяви, че не иска да се прероди. И все пак, между другото, той каза, че би се завърнал на нашия свят като жена – това ни дава много надежда.“

„Цялата планета умира – обясни Абрамович. – Има глад и войни навсякъде. Има престъпления, жестокост, насилие… така че ние не можем просто да прекарваме добри дни, както Сезан, Моне, Пикасо, да седим в провинцията, да се наслаждаваме на отлично вино и красиви жени. Ние трябва да сме воини. Да отиваме, където са проблемите, и да ги посочваме на хората. Да работим.“

Самата артистка винаги е имала фиксация към смъртта.

„Когато бях на 16 – обяснява тя, – всеки ден плачех неудържимо, че ще умра.“

Но днес, вече на 68, тя се фокусира върху това да направи колкото се може повече за оставащото ѝ време. Едно от тези неща е проектът „Седем умирания“, филм, чиито снимки предстоят това лято. В него се очаква да бъдат въвлечени седем големи имена в съвременното кино (говори се включително и за Роман Полански).

Самата Абрамович ще влезе в ролята на Мария Калас, докато загива в женските роли от седемте най-прочути умирания в операта – наръгването в „Кармен“, скокът в „Тоска“, удушаването в „Отело“, изгарянето в „Норма“, задушаването в „Аида“, харакирито в „Мадам Бътерфлай“ и туберкулозата в „Травиата“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах