Марио Варгас Льоса за Каталуния: Какъв референдум, това е преврат!

Перуанският писател Марио Варгас Льоса е прочут не само със своите книги, въпреки че за тях през 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература. В един момент той се зае сериозно с политика и през 1990 г. стигна до балотаж на президентските избори в Перу, като част от партията „Демократичен фронт“. Тази година Марио Варгас Льоса е номиниран като чуждестранен автор за руската литературна награда „Ясна Поляна“.

По този повод Лента.ру публикува разговор на писателя с литературния наблюдател на сайта Наталия Кочеткова. Пред медията Льоса говори за писането като борба за щастие, за отношението си към литературата през годините и с Борхес и Бродски.

– Живели сте на много места: в Париж, в Лондон, в Мадрид. Къде се чувствате у дома си в най-голяма степен?

– Навсякъде, където мога да пиша. Например в Мадрид, където живея сега. Но така се чувствам и в Лондон, където прекарах доста време, и в Париж. Живял съм и в Берлин. Ако мога да пиша, значи съм си у дома.

– Бродски още доста млад е мислел за това къде ще бъде погребан. Не смятайте въпроса ми за нетактичен, но къде бихте искали да почивате вие?

– Аз искам да бъда кремиран. Не желая да ставам храна на разни насекоми. И изобщо не ме интересува къде ще бъде изсипан прахът ми — странно е да се вълнуваш от такива неща, когато вече си труп (смее се). Това е безсмислено занимание.

– Не мога да не ви питам за независимостта на Каталуния – какво мислите за това?

– Аз живях пет години в Барселона, дъщеря ми се роди в Барселона, имам много приятели от Каталуния. Те, за щастие, не са от тези, които настояват за независимост. Не мисля, че мнозинството каталунци искат такава независимост — в Каталуния хората не са по-глупави (смее се).

– Но доста хора гласуваха за този референдум.

– Не мисля, че това е мнозинството от населението на Каталуния. Неголяма група фанатици, демагози и националисти инициираха този карикатурен референдум. А и какъв референдум!? Това не беше референдум. Когато един и същ човек може да гласува 5, 7 пъти — това е гротеска. Всичко това е незаконно, противоконституционно. В същността си това е мирен преврат. А аз съм против превратите. У нас в Перу сме имали много преврати. Това е трагедия за страната. Особено за страна като Испания, в която в последните 40 години има демокрация, закони, конституция, парламент, свобода на изразяване на мнения и политически партии. Да устроиш преврат в Испания днес, това означава да обречеш страната на регрес, да я вкараш във варварство, където силата заменя закона. Ето защо съм против референдума, преврата и независимостта на Каталуния. Но пропагандата, която организират националистите, за съжаление влияе на общественото мнение. Каталуния исторически никога не е била независима.

Кои са тези хора, които гласуваха за референдума? Никой не ги регистрира, едни и същи гласуваха многократно. Това е карикатура, гротеска, цирк, а не гласуване и референдум! Това изобщо не е сериозно. Сериозни са милионите, които излязоха на улицата миналата неделя, за да изразят протеста си срещу този референдум. За да кажат, че искат да бъдат не само каталунци, но и испанци. Това е важно.

Каталуния е част от Испания и част от Европа. Ако Каталуния стане независима, ще изгуби мястото си в Евросъюза, ще изгуби еврото и ще се превърне в страна от Третия свят. Всички големи банки и компании ще се преместят от Каталуния в Сарагоса, Мадрид, Валенсия.

– Като човек, близък до политиката и журналистиката, не мислите ли, че напоследък все повече народи и държави се стремят не към обединение, а към разединение и нови национални амбиции: Великобритания и Брекзит, победата на Тръмп на изборите в САЩ и нейните последици, референдумът в Каталуния са събития от един порядък. Как мислите, защо се случва това?

– Най-важното, което сега се случва в света, е глобализацията, разрушаването на бариерите, интеграцията на голямо съобщество. Глобализацията е най-важният политически и социален феномен в наше време. Това предизвиква реакция. Струва ми се, че в това се крие обяснението за възраждането на национализма. Национализмът води до световни катастрофи, които човечеството вече преживя неотдавна: две световни войни, например, в ХХ век. Причината беше национализмът. И вижте резултатите.

Това обяснява и Брекзит. Аз бях много разстроен. Мислех си, че познавам британците. Как можаха да гласуват за такова националистическо решение? По това време бях в Лондон и наистина останах изумен, защото живеех с впечатлението, че британците са цивилизовани хора – в продължение на 20 години постоянно съм в Англия. Днес те се държат като хора от страни в Третия свят.

Когато проведоха този референдум, се оказа, че са били манипулирани от демагози като Борис Джонсън. Гледах негово изказване по телевизията, говореше явни лъжи като: „Вие, британски данъкоплатци, знаете ли, че с парите от нашите британски данъци се субсидира коридата в Испания?“. Каква глупост! Никога коридата не е била субсидирана, още повече пък от британците. Националисти и демагози подтикнаха Великобритания към Брекзит.

Мисля, че сега британците вече разбират в каква трагедия ще се превърне Брекзит за Великобритания и биха искали бавно да върнат всичко така, както си беше, защото съжаляват по своя тих, недемонстративен британски маниер. Преди всичко самата Великобритания може просто да изчезне. Защото Шотландия е против Брекзит. Северна Ирландия гласува против Брекзит по много практически причини – на техните компании им е нужен европейския пазар. Без Европа Северна Ирландия отново ще стане бедно и маргинално общество.

Свободата не означава, че всеки, който има право на глас, ще гласува правилно. Хитлер е печелил избори, Мусолини е печелил избори. Брекзит и референдумът в Каталуния отново ни показват тази глупава традиция да се гласува против това, което е добро и правилно.

Карлос Пучдемон отначало казваше: „Ние сме независими!“, а после: „Не, ние отлагаме обявяването на независимостта“. Добре, сега вие независими ли сте, или не сте (смее се)? Или се опитвате да не допуснете икономически колапс? Мисля, че и във Великобритания задържат последиците от Брекзит. „Ние сме независими, но ние не сме независими!“ Ха! Смешно!

Цялото интервю в Лента.ру