Мариус Донкин: Тъжно е в театъра, салонът е като медицински кабинет

Положителните тестове за Ковид-19 в сценичните изкуства растат, някои представления падат, цял театър затвори врати до края на октомври заради няколко случая с коронавирус – „199“. Каква е ситуацията в най-голямата театрална трупа у нас, разговаряме с директора на Народния театър Мариус Донкин. От него разбираме, че трима актьори от трупата са с положителен тест, както и един от екипа зад кулисите.

– Как се справяте в пандемичната ситуация в Народния театър, имате ли заразени, г-н Донкин?

– Няма начин всичко да е наред, за съжаление.

– Един столичен театър затвори, „199“…

– Мисля, че и „Възраждане“ са горе-долу така, не е приятно, но това е положението. Не мога да спра хората да контактуват, да отидат тук или там, младите хора обичат да се срещат. Има случаи на коронавирус при нас. Когато някой колега се обади, веднага го изпращаме на PCR-тест след определен период на контакт, тези с положителна проба си остават вкъщи, контактните също остават в 10-дневна карантина. Падат представления, спрял съм репетициите на „Нова земя“ и на „Бележките под линия“. Струва ми се обаче, че трябва да има дисциплина и отговорност и извън театъра.

– Колкото и стриктно да спазвате мерките в театъра, не е достатъчно, ако вечерта след представление актьорът отиде в бар „*****“, където обичат да ходят колегите му на негова възраст.

– Ако някой ми каже как да направя максималното, ще го направя. Но не мога да спра младите колеги, да им кажа „Няма да ходите еди къде си“. Ходили на купон, на рожден ден, в бара, който споменавате. Ресторанти, кафенета, заведения са  отворени и там, като че ли там е по-лежерно, не се спазват стриктно някои мерки. Докато в театъра някои мои колеги казват, че се грижим повече за публиката, отколкото за тях – което категорично не е вярно.

– Мерите температурата на служебния вход, какво още включват мерките в Народния театър?

– Да, но това не е показател. Ако човек има температура, това означава, че вече е в сериозен процес на заболяването. Не се правя на лекар, но има един период от време – между първия и четвъртия ден, в който и да направиш PCR-тест, той може да бъде отрицателен. Това не значи, че нe носиш вируса. Затова след като е контактен, човек трябва да си направи PCR към четвъртия, петия ден. Ако вдигнеш и температура, значи имаш някакъв вирус. Тогава трябва да си направиш тест, за да разбереш дали е грипен вирус, или коронавирус.

Доколкото знам, от 1 ноември всички лични лекари ще могат да издават направление за PCR, и то PCR, който дава резултат за 15 мин. Разбира се, не твърдя всичко това със сигурност. Ние, театрите, каквото и да правим, не можем да заместим личните лекари.

– Театърът ли поема цената на PCR-тестовете при вас?

– Поемаме, какво да правим.

– А какво повече правите за публиката, отколкото за актьорите, защо ви правят забележка, както споменавате?

– Нищо повече не правим. Всичко от препоръчаните мерки се отнася за всички. Осигурени са места за миене на ръце, дезинфектанти, дистанция между колегите. Вероятно имат проблем с това, че репетират с маски, но не могат докрай, защото е странно и трудно. През служебния вход на театъра е забранено да влизат външни хора, ресторантът е затворен.

– Как е посещаемостта след началото на новия сезон, 1 септември?

– Тъжна. Не, че няма хора и не искат да идват, но при нас е през ред и през стол и по този начин в този наш голям салон се побират не повече от 200 души. Което е ужасно за колегите, защото са свикнали да имат много публика. А и с тази публика в момента все едно стоиш пред медицински кабинет, всички са с маски.

– На сцената няма как да се играе с маски, нали?

– Абсурдно! Това е неуважение към професията, към театъра и към публиката. А да речем в концертната зала могат да свирят с маски… духовите инструменти няма как, но за струнните не е проблем.

– Имате голям състав, не е ли възможно да направите някои роли с дублиращи се актьори, за да не падат представления?

– Като че ли потъна малко практиката с дублиране, която имахме преди 1989 г. В нашия театър, заради голямата бройка на актьорите в трупата, дори е имало по трима души на роли. Ромеовците и Жулиетите навремето с Маргарита Дупаринова и Апостол Карамитев са били по трима. Не знам защо колегите в момента се притесняват да бъдат по двама. Днес това също е някакъв изход, практика, която може би ще се върне.

Но и други неща ще се върнат, дай Боже. Искам малко по-задълбочено да помислим за смисъла от липсата на съществуване на нещата в неписаните закони.

– Е, това вече не касае театъра и неговото управление по време на криза.

– Как да не касае. Касае всички, всяко едно същество в този живот, дори в момента. Първо това трябва да направим, ако искаме да съживим живота си, да го върнем такъв, какъвто е бил. И то може да стане чрез театъра. Първо трябва да вдъхновим духа, за да възстановим и тялото си. А духът се възстановява по този начин, с неписаните закони, с нещата, които не могат да се възстановят с пари.

– Това е някаква утопия, в момента живеем в антиутопия.

– А има ли нещо позитивно, в което живеем? Напоследък все сме в „анти“.

– Как да няма, въпреки всичко животът е хубав, денят е слънчев – лек за черни мисли и депресии.

– За съжаление, нашето очакване е слънцето да убие вируса, а не ние с нашите действия и разсъждания. Това слънце трябва да ни даде възможността ние първо да променим нещо вътре в себе си.

– Да се върнем към проблема, че няма какво да спре актьорите да отидат на дискотека и така застрашават вас, роднините си, публиката…

– Лошото е, че се чувстват недообгрижени, като недоизградени хора, малко като деца, които в един момент искат да направят това, което им се ще, а в друг момент не знаят какво да направят.

– Каква е бройката на заразените в Народния театър?

– Трима души от актьорите са с положителен тест, както и един от екипа зад кулисите.

– Владимир Пенев, който преболедува Ковид-19, вероятно вече играе във ваши представления? 

– Да. Както виждате, вече участва и в телевизионни предавания.

– Лично вие колко пъти си правихте тест?

– Два пъти. Последният беше заради опасения от моя страна, защото симптомите приличаха на коронавирус, но явно беше грип или някаква настинка. Няма колега, който да е помолил за някаква помощ и да му е била отказана, но за разлика от всички други, аз отидох и си платих теста. Не го казвам като пример.