Мариус Куркински: Живея без компромиси, за другите

Живея без компромиси, заявява Мариус Куркински с вълнение преди старта на новия театрален сезон.

„Не съм богат финансово, но се радвам, че мога да живея само от моята работа, без всякакви други компромисни задължения, – казва актьорът в обширно интервю за „Уикенд“. – В смисъл, че мога да не приемам за пари проекти, които не ми харесват. Доколкото мога, живея от театър. Щастлив съм, професията ми ме прави по-богат вътрешно. Смятам, че въпреки обкръжаващата ме среда, моята съвест съвсем не е заспала. Работата ми ме води в живота по някакъв начин, направила ме е малко по-добър човек заради общуването с хората. Няма я суетата да се показваш и доказваш, работи се за споделянето, за другите.“

Куркински твърди, че все още намира смисъл в срещата с публиката. През новия сезон ще го гледаме в моноспектакъла „Сънят на смешния човек“, в „Хамлет“ и в режисирания от него „Ревизор“ в Народния театър. Когато поставя, Мариус се опитва да налага позитивни отношения в трупата: „Стремя се да изчиствам, доколкото мога, негативизма във всичките му форми, така че театърът да се превръща в чисто пространство, където хората да извадят най-доброто от себе си, а не да се страхуват и да се опитват да угаждат на някого. Достатъчно са грижите на актьорите, за да дойде и поредният режисьор да им крещи и да ги прави луди.“

Актьорът е получавал предложения да преподава, но досега винаги е отказвал. „Смятам, че все още не съм на необходимото ниво, на нивото на човек, който да образова хората. Това е изключителна отговорност, трябва ми още малко опит, – казва той. – „Може да ви прозвучи странно, но най-добре се чувствам като режисьор, когато работя с актьори. Тогава липсва притеснението и страха от излизането ми на сцената. При моноспектаклите съм в изключително напрежение – физическо и психическо. При режисурата страхът го няма. Когато се занимавам с това, съм най-спокоен и радостен.“

Макар да сме в навечерието на изборите, Мариус Куркински отказва да говори за политика. „И дума няма да кажа, – предупреждава актьорът. – Не заради отвращение и презрение към политиците, а защото виждам как страда българският народ. Не мога да си обясня причината. А това нещо се задълбочава. Като човек, аз нямам ум и разсъдък да си обясня защо се допуска. Без думи съм, виждайки страданието. В културата ни средствата тенденциозно се ограничени от началото на т.нар. преход. Да не говорим за това, че културата не е приоритет в страната. За мен е важно, че съществуват личности в изкуството. Ако има какво да направят, те ще го сторят.“